Атакуват изсъхналата от корояди гора в Родопите

Масирана атака тръгва срещу петната от изсъхнала гора в областите Смолян и Кърджали. Това стана ясно при посещението на зам.-министъра на земеделието и храните доц. Георги Костов в Смолян днес. Половината засегнати от корояд площи в България са на територията на двете области.

„При нас е 1/2 от територията, залесена с бял и черен бор и 1/2 от засегнатата дървесина в страната. 2/3 от залесената гора е в Кърджали и Смолян. Затова се наложи да съсредоточим план-програмата, създадена преди седмица, за областите Кърджали и Смолян, по-точно в държавните горски стопанства Смолян,Смилян,  Славейно, Златоград, Ардино, Женда, Момчилград, Кирково и Крумовград.

Най-уязвими са се оказали залесените през 1960-1980 година баири. Тогава в България за били създадени 1 млн. хектара изкуствени гори, половината от които са на територията на Средните и Източните Родопи. „Те са създадени с противоерозионна и водоохранна цел, да създадат първична гора и в къси срокове 35-40 г. да се създадат нови видове. За съжаление втората част не е изпълнена изцяло. И сегашното състояние на голяма част от тези изкуствени насаждения е тревожно“, подчерта доц. Костов.

За да се премахнат по най-бързия начин повредените дървета, се прекратяват редовните, регулярни сечи в зелените насаждения на тези стопанства. Миналата година местното население можеше да се снабди за отопление от падналата вследствие на снежното бедствие  дървесина срещу 3 лева за кубик. Тази година заради нападението от корояд цената е вече 1 лев/кубик.

Служителите на РДГ и ИАГ в цялата страна ще издирват собствениците на частни гори, в които има повредена дървесина. Ще им правят предписания да ги почистят в най-къси срокове. Ако сами не могат, ще им предлагат да сключват договори с държавните горски стопанства за разчистването. „Когато виждате паднали дървета покрай пътища, на достъпни места, бъдете сигурни, че това не са държавни, а частни гори. Частниците много често са далече от своите гори. Те трябва да бъдат предупредени, да им бъдат направени предписания за почистването. За тяхно улеснение в държавното горско предприятие ще бъдат добре дошли, ако искат да сключат договор с него за изпълнение на тези предписания. Ако желаят, могат да го направят сами, но могат да намерят помощ в държавните горски стопанства“, посочи доц. Костов.

Облекчена е и бюрократичната процедура по изваждане на повредената дървесина. Доскоро тя е отнемала близо месец, сега този срок е свален на максимум 7 дни.

Доц. Костов обясни кои са основните причини за да се стигне до изсъхване на гората.

По думите му тези, които са създавали изкуствените гори, са били наясно, че ги създават временно като преднасаждения, главно от бял и черен бор. И те са изпълнили своята противоерозионна функция. Укротени са голяма част от поройните водосбори, особено в Източните и Средните Родопи. Но местната растителност в тези райони е главно широколистна – бук, дъб и смесени широколистни гори, с единично участие на иглолистни, основно черен бор. „Ние в момента проблеми с черния бор нямаме – той е вид, който е по-подходящ за тези райони. Във времето настъпилите промени в климата – продължителни засушавания, валежи с по-големи от средната норма размери, мокри снегове. Те допринасят за нанасяне на щети върху тези горски насаждения. Всички помним до какво доведе миналогодишния късен мартенски мокър сняг“, каза зам.-министърът.

Той съобщи, че предприетите мерки за събиране на падналата маса са изпълнени на 80% в държавните горски територии. Но не така стои въпросът с недържавните горски територии. Падналата дървесина спомага за бързото развитие на вредители, но не е единствената причина. Короядите, гъбните заболявания, които се появиха, допринасят много бързо за появата на жълтите петна, които се появиха в гората.  И този процес ес, казва Костов, е със следните мащаби: ако през 2015 г. сме инвентаризирали около 14 500 хектара за цялата страна с подобни нарушения. Тази година, независимо от усилията да ги усвояваме, те са над 28 000 хектара. Тоест, удвоили са се. От тези 28 000 хектара за цялата страна, половината са на територията на Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП).

Директорът на ЮЦДП инж. Ботьо Арабаджиев съобщи, че вече са проведени инструктажи и обучения на горските служители в стопанствата с най-много поразена гора. Показано им е на терен как да извършват инвентаризацията и наблюдението. Определени били няколко вида площи за наблюдение, от които най-важни са тези с развиващи се втори поколения корояди. Останалите са изсъхнали вследствие на нападение на корояди. И следващите са с първоначални признаци на нападение от биотични фактори – корояд или друга болест. Те са по-малки по обем, но е възможно в процес на 1-2 седмици петната да се увеличат.

Приоритетно ще бъдат усвоени короядните петна, а дървесината до 10-15 дни трябва да се транспортира и да се изнесе.

Горските стопанства от миналата седмица сключват споразумения за усвояване на нападнатите от корояд насаждения, за които има сключени договори за добив. Договорите за добив от редовния лесосечен фонд временно са спрени до усвояване на повредената дървесина.

Ангажирано е и местното население. Миналата година е била усвоена около 300 000 кубика от пострадалата дървесина.

Осигурен е посадъчен материал за залесяване на освободените площи. От ЮЦДП съобщават, че имат достатъчно разсадници за отглеждане на фиданки.

Домакин на срещата със зам.-министъра бе областният управител на Смолян Недялко Славов. В нея взеха участие, зам.-изпълнителният директор на ИАГ инж. Красимир Каменов,  директорът на ЮЦДП инж. Ботьо Арабаджиев, главен комисар Николай Николов – директор на ГД ПБЗН към МВР, комисар Симеон Цървуланов – директор на РД ПБЗН в Смолян, депутатът Дора Янкова, представители на горски стопанства.