20 години откак Смолян е област, 8 са областните управители

Навършиха се 20 години откак Смолян е област, създадена с Решение №45 на Министерския съвет на  01.02.1999 година. Институцията има за цел да скъси дистанцията между местната и държавната власт и да спомогне за вземането на управленски решения, отговарящи на нуждите и спецификата на района, съобщават от регионалната администрация.

Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка. В периода 1987-1998 година Смолян е в обхвата на Пловдивска област.

С признателност за приноса към развитието на региона областният управител Недялко Славов поздравява колегите си през тези 20 години – Веселин Черкезов, инж. Костадин Капитанов, инж. Димитър Палагачев, д-р Петър Фиданов, инж. Стефан Стайков, инж. Димитър Кръстанов и инж. Момчил Караиванов.

Област Смолян е разположена в Южна България, в централната част на Родопите, на територия от 3194 кв.км, което представлява 2,9% от територията на цялата страна.

Горските масиви заемат голяма част от територията – 2531 хил. дка (70%), а обработваемата земя е 825 хил. дка (25%).

Средно годишната температура в областта варира между 5 и 10ºC. Надморската височина на региона е от 600 м до 2191 м. Най-високият връх е Перелик – 2191м.

В областта има 10 общини – Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян, Чепеларе.

На 23 януари тази година се навършиха 60 години от създаването на Смолянски окръг – събитие с изключителна важност за развитието на региона ни. Това става факт с Указ №29 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1959 г., когато се взема държавно решение за премахване на околиите и се формира ново административно деление на територията на страната.

Обособяването на Смолянски окръг като самостоятелна териториална единица е резултат от сплотеността и единението на местното население, като с особен принос се открояват имената на Ангел Каишев, Атанас Тодоров, Димитър Чолаков, акд.Ростислав Каишев, Тодор Кавгазов, Димитър Спилков, Тодор Гугински, Георги Кътев, Атанас Френкев, Емин Афузов, Мехмедали Кадиров, за които делото се превръща в лична кауза.

Снимка: Теодора Атанасова