Кметът Красимир Даскалов: Откак върнахме беденската вода в Девин, градът е неузнаваем, особено лятото

Красимир Даскалов е кмет на община Девин от 2015 година. Завършил е специалност „Мотострелкови войски“ в Националния военен университет  във Велико Търново. Има и придобита гражданска специалност „Инженер на двигатели с вътрешно горене“. Работил е в системата на МВР като полицейски инспектор, оперативен работник към „Криминална полиция“, инспектор „Пътен контрол“. Допреди да бъде избран за кмет е бил началник на РУ – Девин.

Г-н Даскалов, обявили сте обществена поръчка за реконструкция на градския център, какво планирате да стане?

Благодарение на усилията на общинското ръководство получихме целеви средства за ремонт на централната  градска част и тя ще бъде напълно обновена със сумата от 1,8 млн. лв. Предвижда се да бъдат преобразени градинката до СПА-хотел „Девин“, зад паметника на Катя Ванчева и цялата главна улица заедно с градинката пред Дома на културата. Това включва подмяна на цялата настилка, изграждане на шадраван, водни каскади със светещи и звукови ефекти. Идеята е туристите, като дойдат тук, да се наслаждават на красотата на града, на природата и да усетят атмосферата на град с изобилие на минерални води.

За басейна какви са ви намеренията?

Той ще бъде превърнат в общинска минерална баня и няма да е в сегашните му размери. По-голяма част от мястото ще е за шезлонги, ще направим и две топила с диаметър около шест метра.

Какво представляват те?

Нещо, подобно на джакузи, без ефектите му. В едното ще могат да влязат 4-5 човека, за да се наслаждават на топлата вода. Ще има изцяло нов възстановителен център за жителите на Девин от третата възраст. Водата е изключително полезна за лечение на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система. Стараем се да направим възможното, за да удовлетворим техните потребности. Цената за всички жители на общината ще е преференциална.

Какви са инфраструктурните проекти, които ще се реализират това лято, в това число и преходните?

През настоящия сезон ще довършим асфалтирането на улицата в Лясково от центъра до края на селото. Предстои асфалтиране на няколко улици в Грохотно, довършваме улиците в Гьоврен. Довършихме улицата в Осиково. Предстои асфалтирането на уличната мрежа в кв. Врътлек на Девин, където хората от 20 години, след като са си построили къщите, още газят в кал. Това е мое обещание от предизборната кампания, за което се радвам, че успяхме да осигурим средства.

Проектът за пътя Девин – Лисичево на какъв етап е?

Тече процедурата по възлагане. Комисия, която съм назначил със заповед, оценява подадените оферти. Очаквам протоколите за избор на изпълнител и ако нямаме обжалване, очаквам да стартираме в края на май или началото на юни.

В предишно интервю казвате, че откак сте кмет сте осигурили над 30 млн. лв. външно финансиране, за кои от проектите имате обратна информация от хората с висока оценка?

За всички жилищни сгради, които успяхме да санираме по ОПРР и Националната програма за енергийна ефективност, хората споделят, че драстично са им спаднали разходите за отопление. Висока оценка получиха усилията ни, че успяхме да върнем Беденската минерална вода отново в Девин и тя да ес ползва от всички СПА-хотели, а и от населението. Имаме изведени чешми, откъдето всеки може да си налее за вкъщи. Тя даде и голям импулс за нови инвестиции. Беше изграден може би единственият в страната термален аква парк. Имаме ръст на туристическите посещения в града. Благодарение на това бяха открити нови заведения за обществено хранене, нови къщи за гости. Особено през летния сезон градът е неузнаваем. Повече са външните хора, отколкото местните.

Това значи ли, че има завишено търсене на имоти, на разрешителни за строеж?

Да. Определено има завишен инвеститорски интерес. Има запитвания за терени, за възможности да се построят зони за отдих, хотели и др. Това прави Девин една от най-атрактивните общини в Смолянска област.

Наскоро спечелихте нови обекти за саниране, а МРРБ обяви, че близо 13 млн. лв. ще бъдат отпуснати чрез ОПРР за енергийна ефективност за общини, които са от нивото на Девин, ще се възползвате ли от тази опция?

Да, като община от четвърта категория ние спечелихме средства от ОПРР за саниране на още два блока в центъра на града – „Кольо Фичето“ 1 и 2. Преди около месец подписах договор за безвъзмездно финансиране. Имаме готовност да кандидатстваме с още няколко жилищни блока. Община Девин използва всички възможности, които се отворят, за да подобри живота на хората. В тази връзка и социалните ни проекти вървят много добре. Топъл обяд получават 140 души в общината. По два приема за осигуряване на работа за хора в неравностойно положение с ТЕЛК-ови решения за над 50% нетрудоспособност вече имаме назначени над 40 човека и др.

В началото на мандата кой от проблемите се струваше най-трудно решим и какво се случи?

Ние заварихме общината в много тежко финансово положение. Само два месеца преди края на 2015 година трябваше спешно да осигурим около 3 млн. лв., за да разплатим построени неща, за които нямаше средства. Това ни постави в изключително сериозна ситуация, защото предишното ръководство не беше направило опит дори да потърси заем от фонд ФЛАГ – структура, кредитираща проекти на общините при изгодни условия. Ние трябваше да търсим други методи и до края на годината успяхме да извършим разплащанията.

Какви методи имате предвид?

Направихме преговори с фирмите изпълнители. Взехме безлихвени заеми от тях, за да им платим и след като бяха верифицирани плащанията от програмата „Рибарство и аквакултури“, си върнахме и заемите. Ползвахме този механизъм, защото за да верифицират плащанията, трябва да минат транзакциите към изпълнителите, да са платени всички дейности. Тогава можеше да се заявят искания пред програмата за плащания. Към онзи момент не само, че нямаше осигурени средства за плащания, а бяха изпуснати и сроковете за верифициране на разходите. Ако не бяхме успели да се справим, сега общината щеше да дължи на строителите 6 милиона с лихвите. Шест месеца от началото на мандата сме се занимавали само с това – да спасим тези проекти. Да не говорим, че заварихме общината с около 5 млн. лв. стари просрочени задължения към доставчици и контрагенти. Това ни постави на много сериозно изпитание. За три години и половина бе наложена много стриктна финансова дисциплина. Благодарение на това успяхме да разплатим около 4 млн. просрочия.

Община Девин наистина за известно време излезе от черния списък на МФ, от началото на годината отново е под наблюдение заради три неизпълнени критерия, защо?

Заради подписан договор за саниране на Дома на културата, който се явява поет ангажимент за 1 млн. лв. С два критерия ние бяхме извън списъка за наблюдение. В края на годината обаче трябваше да подпишем този договор, защото финализирахме обществената поръчка за Дома на културата. Това се явява нов поет ангажимент по договор, макар че имаме осигурено финансиране, и това ни върна обратно в списъка. Не е нещо страшно, тъй като финансовото положение на общината сега в сравнение с 2015-та година е много, много по-добро. От 5 млн. лв. стари задължения ни остава един милион.

Откак сте кмет нямате съборена обществена поръчка, нито данни за опорочаване, на какво се дължи това?

Аз винаги съм казвал, че наблягам на добрата екипна работа и това води до положителни резултати. Оценявам високо работата на заместник-кмета, на всички началници на отдели и служителите, които съвестно си гледат работата.

При едни и същи условия общинската болница в Девин работи с МБАЛ в Мадан и Златоград, те са в добро финансово положение, а в Девин от години е назад. Липса на грижа от общината или лоша координация с ръководството е причината?

Болницата е в много тежко състояние наистина от доста години. Аз нямам все още ясно обяснение защо не се подобри ситуацията, след като в предишния мандат са били осигурени 700 000 лева, за да се пусне в действие. Преди около 2 г. получихме от МФ писмо, с което ни уведомиха, че те не са били разходвани по предназначение и трябва да ги връщаме. Засега успяваме да отсрочваме това връщане и правим всичко възможно да помагаме на болницата. Не смея да обвинявам нито управителя, нито състава на болницата, още по-малко медицинския екип – лекари и медицински сестри. Вярвам, че всички те си вършат качествено работата. Без тях няма да има болница, затова ние правим така, че да осигуряваме средства. Сега, от предстоящ банков кредит сме предвидили около 100 000 лева, с които да ремонтираме детското отделение. Освен това около 200 000 лева ще предоставим на МБАЛ като субсидия, с която ръководството да разплати част от старите си задължения. Това ако не е грижа за болницата, не знам какво е.