В Смолян спасиха жена с 90% мъртво сърце, 6-7 пъти изпадала в клинична смърт

64-годишна жена от родопското село Загражден с 90% неработещо сърце е била спасена в смолянската болница. Битката за живота й продължила повече от четири часа, като през това време тя шест или седем пъти изпадала в клинична смърт.

Преди няколко дни тя била закарана по спешност около 22 часа през нощта в много тежко състояние.

„Външният й вид в никакъв случай не подсказваше за изключително тежката находка, която в последствие открихме. Тя нямаше вид на човек, употребявал алкохол със сиво и почерняло лице или тежък пушач. Беше с хубаво изпънато личице. Дойде с оплаквания и клиника на остър миокарден инфаркт. Типични – силна болка в гърдите, гадене, повръщане. За съжаление много ниско кръвно, беше вече започнала да става леко неадекватна. Личеше си, че е нарушено кръвоснабдяването на мозъка“, разказва инвазивният кардиолог д-р Николай Илиев. По думите му това е отново ненавременно пристигане на пациента на място, където да бъде спасен.

От предния ден тя чувствала някакъв гръден дискомфорт, отпадналост, но сутринта все пак отишла с мотиката да копае в градината, където паднала веднъж, но се изправила и продължила да копае.

„В Смолян пристигна в изключително тежко състояние. Слагаме я на масата и когато влязох в сърцето и кръвоносните съдове, те бяха толкова увредени и калцирани, че настана една жестока битка, която са щастие след около четири часа успяхме да спечелим. През цялото време жената изпадна шест или седем пъти в клинична смърт. Постоянно беше на масаж, дефибрилации. Бяхме ангажирали два екипа. Най-лошото е, че когато повече от 12  часа артерията е била запушена, след това кръвта много трудно тръгва. При нея се получаваше точно това – кръвта тръгне и след малко изведнъж спре, след това пак. При всяко спиране тя изпадаше в клинична смърт. Но накрая тя се стабилизира и нещата се успокоиха“, обясни медикът.

Инфарктът бил на дясната коронарна артерия, но по правило трябвало да проверят и вляво, от където се кръвоснабдяват много повече съдове, отколкото отдясно.

„Когато проверихме отляво, се оказа тотална катастрофа – над 90% стеснение на ствола, което практически е почти несъвместимо с живота. Дясната артерия на 100% запушена с остър инфаркт, а вляво 90%. И всичко това на тази жена, която външно няма никакви белези за толкова тежко увреждане. Освен това тежко запушване, самите кръвоносни съдове бяха изключително калцирани“, допълва д-р Илиев.

„Може би една седмица по-рано усещах проблем, но не знаех от какво е. Предната вечер имах парене на гърдите. На следващия ден имах много силно парене на гърдите. Бях в градината и така ми прилоша, че едвам си влязох, децата – сина и снахата, реагираха много бързо.  Благодарение на д-р Илиев сега карам втори живот, много му благодаря. Има златни ръце. Да е жив и здрав, да помага на всички пациенти, да ги връща за втори живот като мен“, казва 64-годишната пациентка Искра Бозова.

Споделя, че не помни нищо от манипулацията, мисли, че е била десетина минути. „Откак легнах на масата нищо не помня“, допълва тя и препоръчва на другите да не стоят вкъщи като нея, когато имат болка, а да ходят на прегледи.

„Много е хубаво, че в района има такова отделение и толкова добри специалисти. Грам закъснение нямаше, реагираха веднага и всичко свърши благополучно. Много сме благодарни на целия екип, особено на д-р Илиев, който направи всичко възможно, за да й спаси живота. Сега като го казвам, направо тръпки ме побиват, защото сме много от далече и може би всичко се е касаело за секунди“, казва снаха й Дияна.

„Когато се обадихме на „Бърза помощ“ близо един час чакахме линейка, защото Загражден е далече от Баните. След това веднага я транспортираха до Смолян. Минута закъснение нямаше, веднага я приеха в Спешна помощ и я качиха горе в отделението. Всичко беше много добре организирано. Ако трябваше да я караме на Пловдив, сигурно всичко щеше да свърши по друг начин“, споделя Диана.

Искра Бозова до преди седмица не приемала никакви медикаменти. Когато започнала  да усеща нещо, само се питала какво й е, но не отишла на лекар. Търпяла е. Разказвала, че не е може да си вземе въздух, но го смятала за нормално, за временно и че ще й мине.

Заради такива случаи лекарят казва, че е ненавременно пристигане на пациента до мястото, където да бъде спасен, защото с още малко закъснение жената щяла да бъде изпусната.