Общински съветници в лют спор за заплати и картел в Смолян

В лют спор влязоха съветници от местния парламент за това дали са ниски или високи заплатите в „Костал“ преди фабриката да се измести в Пазарджик и дали има или няма картел за възнагражденията в Смолян.

Спорът беше подхванат, докато се обсъждаше годишният доклад за 2019 година за наблюдение и оценка на изпълнението на Общински план за развитие на община Смолян (2014-2020 г.)

„Всички казвате, че „Костал“ си е отишъл. Да, но „Костал“ дава по-високи заплати в Пазарджик, отколкото даваше в Смолян. Защо? Там дали работят повече, дали работят други хора!? Говоря за картела,

колеги, който го има в Смолян. Виждате бензиностанциите. Когато картелът на бензинджийския бизнес се разклати, цените в едни бензиностанции бяха с 50-60 стотинки по-надолу от  другите. Защо „Костал“ даваше тук едни заплати, а там дава по-високи?“, попита Салих Аршински – съветник от ДПС и областен лидер на партията.

По думите му хората бягат от Смолян, защото търсят по-добро заплащане.

„Бизнесът, колеги, трябва да бъде логистично подпомаган, но не е работа на общината да прави бизнес. Тя създава условия, доколкото може. Това, което се вихри в момента в държавата и в частност в Смолян,  е див капитализъм“, смята Аршински.

Според него търсенето на признание чрез политика на гнева изгражда идентичност, но тя не е плодотворна.

На думите му остро реагира съветничката от местна коалиция „Новото време“ Радослава Вълчанова – Кисимова, която съобщи, че е бивш служител на „Костал“ – Смолян, като началник отдел „Администрация“ и в момента работи на същата позиция в „Костал“ – Пазарджик.

„Не, няма картел и няма разлика в заплащането на служителите тук и там. Служителите, които имат добро образование и съответно опит и знания, получават едно и също заплащане тук и там. Същото е заплащането и на т.нар. монтажници. Разлика в заплатите в Пазарджик и тук няма. Има различен бизнес модел и отношение към бизнеса, който е там. Заповядайте да ви покажа завода в Пазарджик“, заяви Вълчанова.

Междувпрочем, от години за инициатор на картел в заплатите на големите предприятия в Смолян се спрягаше името на водача на „Новото време“, което може би е инсинуация.

По думите на Вълчанова много е трудно най-вече с работната ръка в Смолян.

„Няма хора, които да работят. Това може да го каже всеки един, занимавал се с бизнес. Това е проблемът на големите работодатели и не само. За това трябва да работим – как хората да останат тук и да има къде да работят“, бе категорична съветничката от „Новото време“.

Аршински обаче не бе склонен да се съгласи с думите й:

„Това не отговаря на истината. Дори в Пазарджик, с по-големите заплати, които давате, няма желаещи да работят. Факт е, че няма работна ръка. Факт е, че хората отиват в по-големите центрове и в чужбина, знаете ли защо? Казвате, че високообразованият персонал в скоба – директори, началници, взимат големи заплати. Само, че онези, които ви вадят заплатите, т.нар. работници, работят за мизерни заплати, защото същите тези фабрики в други европейски страни дават други заплати за същите трудочасове. И не искам да чувам, че в България хората били мързеливи и необразовани, и неграмотни. Не е вярно. В България все още има див капитализъм и по Карл Маркс преразпределяне на капитала“.

Според Тодор Митов – съветник от ГЕРБ и шеф на отдел „Маркетинг и продажби“ в АДП – Смолян, проблемът се корени в образованието. Той е убеден, че там изоставането ни е много страшно и ако скоро не му се обърне внимание, ще е фатално.

„Говорим за заплати, но всъщност какво е заплатата – когато човек създаде някаква стойност, получава заплащане. И тук идва мястото да се запитаме какво става с монтажниците и стругарите, защото в Европа вече роботи управляват струговите машини“, посочи Митов.

Според него, за да се създаде един кадър в IT-сферата, са необходими между две и три години, които някой трябва да финансира. Това са усилия, които трябва да положи и човекът, който се обучава, и човекът, който обучава. За да се създаде машинен оператор, който да програмира една машина и да изработва на нея продукция, е необходимо между една и две години.

„Само, че какво липсва – образование. Това е в основата на проблема. Изоставаме в тази сфера страшно много и ако не се направи нещо по този въпрос, каквото и да си говорим за заплати, за подпомагания и политики, няма да има никакъв смисъл. На образованието трябва да се обърне много сериозно внимание“, подчерта съветникът.