Д-р Маргаритов: На плаващата и на летящата болница директорите бяхме българи

В първата част от интервюто с д-р Васил Маргаритов, което може да прочетете ТУК, ви представяме проекта му за внедряване на стандарт за медицинска термовизия (термография). Във втората част може да прочетете мнението му за здравните застраховки, за работата му в плаващата болница между Сингапур и Гибралтар, дейността му като координатор на пациенти за лечение в чужбина и коментар за здравната система в България.

Д-р Маргаритов, термографските изследвания, които правите, може ли да се поемат от здравна застраховка?

Не, нито със здравна застраховка, нито от Здравната каса. Застрахователи не са узрели до това. Здравните застраховки, както се организират в България, на мен не ми харесват.

Защо?

Защото покриват много малко рискове и се чудят как да не платят. Аз нямам добър опит с българското здравно застраховане.

Какво обхващат обичайно?

Не мога да ви кажа, но примерно съм срещал текстове за инфаркт на миокарда, но трябва да е трансмурален или еди-какъв си, с еди-каква си сила. При 10 инфаркта два са такива. Не се получи добро застраховане в България, въпреки че има много добри специалисти, с много добри идеи. Просто нашият пазар е малък и трябва да се инкорпорира в голям пазар. Само тогава застраховката работи. Не може да има застрахователна компания в държава с 10 000 клиента. Нужен е голям контингент и трябва да има някакъв европейски пул – повече от половин милиард Европейски съюз, за да се раздели рискът. Тогава идват хубавите застраховки. А тук при всички, включително и външни застрахователи, оценката на риска е толкова тясна и слаба, че им са вързани ръцете, защото пазарът е малък.

Бил сте директор на плаваща болница, в кои държави?

Тази болница оперираше в много държави – от Сирия до Гибралтар. Това е много стара „измислица“. Американците имаха боен самолет „Боинг“, а програмата им се казваше „Орбис“. Била е и в България. Обикалят света, правят очни операции. Това са само офталмологични проекти. Правят операции. Самият „Боинг“ е операционна. Цяла болница лети. Правят безплатни операции на летището, където кацат. Държавата, която ги приема, има само ангажимент да плати горивото до другата точка. Всичко друго е безплатно. А руският проект акостира в пристанище, където записват местни пациенти и оперират руски офталмолози. Руският е кораб е собственост на академик Фьодоров, който почина в катастрофа с хеликоптер, когато взе да се кандидатира за президент (Светослав Фьодоров е съветски украински и руски офталмолог, очен микрохирург, участник във внедряването на радиалната кератомия. След 1990 г. той започва активно да се занимава с политика. Става депутат на СССР. Кандидатира се за президент на Русия. На 2 юни 2000 г. загива в авиокатастрофа, след като принадлежащ на клиниката му вeртолет пада и четиримата му пътници загиват – б.а.).

Вие с този кораб ли сте били?

Да. Интересното е, че и на двете програми по едно и също време директори бяхме българи. На „Орбис“ беше д-р Константин Константинов от Варна, а на руския проект бях аз.

Вашият кораб как се е казвал?

Преди да се разделят Русия и Украйна корабът беше „Петър І“. После направиха втори, дублиращ кораб. Вторият беше „Авицена“. Сега не знам дали е сменено името, мисля, че отидоха на „Юнона“. Смени се собствеността няколко пъти. Даже имаше проблем, когато Русия и Украйна се разделиха. Корабът остана на украинците, а медицинското оборудване – на руснаците. Затова пуснахме друг, който работеше известно време, но когато отиде в Персийския залив, избухна войната. Когато започнаха военните действия, ни репатрираха всички, защото искаха да направят кораба военен лазарет. Може би са го направили американците, не знам, но това вече не са медицински въпроси, а политически. Но имаше доста българи там. Димитър Михайлов беше посланик, арабист. Перфектен беше. Успя много бързо да измъкне екипажа, защото нещата се развиха много неприятно в някои зони.

Вярно ли е, че организирате и медицински пътувания в чужбина?

Да, но само в Турция или Германия.

При какви обстоятелства идват хора при вас?

Хора, които искат да получат второ, независимо мнение или да извършат нещо, което там се прави по-добре, или при нас го няма, съответно обратното. Примерно сега донорска яйцеклетка в Турция е забранена. Идват турски жени за това.

Имате вероятно партньори в двете страни?

Не, аз съм личен консултант. Познавам там колеги, свързвам се с тях. Трябва да се направи логистика с документите, да има резюме на английски, от което да става ясно какъв е проблемът и да дадат първото мнение. Решава се дали да ходи човекът, или не, дали да направи допълнителни изследвания. Когато в България нямаше PET-скенер, хората ходеха в Турция заради него. Сега имаме достатъчно такива скенери в България.

Най-често с какви болести пътуват и къде?

Онкологични. По-голям процент от пътуващите са в Турция.

Заради близкото съседство ли?

Не само. Турците предлагат много конкурентни цени и пълна логистика. Човек, като кацне със самолета или слезе на автогарата, го посреща кола. В болницата го чака преводач, направена му е резервация в хотел с цена, която вие не може да постигнете. Колкото пъти трябва кола, тя го взима от хотела и го кара до болницата. Колкото пъти преводачът трябва да е до него, е до него. Като за преводач и този транспорт не се плаща. За консултация може да плати 120 евро на професора. Логистиката може да е 300 евро, но той не плаща. В Германия не ви чака преводач, не ви чака кола. Вие трябва да отидете сами до болницата, да намерите професора, да си наемете хотел. Ако говорите английски или немски, добре, иначе трябва преводач. Студенти предлагат услугата си по 40-50 евро на час, като първия час се плаща двойно заради пътя. Те не знаят медицинска терминология, не са точни в превода. Това е причината. Освен това турците се стремят и вече покриват немския стандарт. И когато преди епидемията имаше възможност да се пътува през нощта, цял ден можеше да се правят консултации и изследвания в Истанбул, а на другия ден да се върнат. Също така има хора, които искат да не се разбира, че пътуват за разни манипулации в Турция – работодателят да не знае, близките, комшиите. И пътуват в събота и неделя, все едно на екскурзия.

Как така работят в Турция?

Има дежурни като във всяка болница и у нас.

Да, но в България в събота и неделя може да потърсиш само спешна помощ, не и консултация?

Да, така е. В Турция сме имали случай на преглед в 6 часа сутринта. Професорът идва за консултация на български пациент избръснат, с вратовръзка, което значи, че е станал в 3 и половина. Това е. Имали сме случаи в неделя, когато се каже, че друг ден хората не могат. Професорът казва „Ще дойда, да ме чакат“. Така се гради авторитет на заведението.

Сигурно срещу голяма надценка?

Не, без да вземат лев допълнително. Немецът това не го прави. Там в петък свършва работното време и въпросът е приключил. Просто са различни манталитет, култура, организация. Но Турция развива с държавни решения медицинския туризъм. За всяко евро, с което рекламират Турция в чужбина, държавата им добавя още едно евро. Ако рекламирате турската медицина в чужбина и рекламата ви струва 5000 евро, 2500 евро ви поема държавата.

А при нас възможно ли е да стане това?

При нас е много по-различно. 500 лекари заминават годишно в чужбина и не заминават най-лошите. И още толкова медицински сестри. И като заминат 500 лекари, а 500 се дипломират същата година, ние нищо не правим, защото тези, които оставаме в България, не ставаме по-млади. И тук се отваря една огромна бездна първо от най-важното в медицината – средният персонал, медицинските сестри. Те са винаги до болния. Един лекар не може да стои 24 часа. Тази връзка тук се къса и не се разбира това нещо. Не се залагат никакви механизми. Ще почнат да затварят болници, защото няма персонал. Болници има. Европа даде пари да се купят скенери и магнитни резонанси. Пълно е с фирми, които ще ви доставят всичко, което искате – апаратура и лекарства. Човешкият фактор обаче е проблем – той е качествен, защото за толкова години не съм чул от чужбина да върнат български лекар и българска сестра за некадърност.

Това е доказателство за качество на обучението, но какво трябва да се промени?

Трябва да се промени механизмът за създаване на кадрите. Като ти заминават 500 лекари, ще направиш програма да ти завършват 1000, а не пак 500. Второ, като завърши, ще му направиш програма, по която да работи като специализант и да взима хубава заплата. В момента специализантът трябва да си плаща. Къде го има това нещо!? Трето, не може младши хирург да взима 1000 лева заплата, а шефът на клиниката да взема 39 000 лв. Ще му въведеш закон – 5 пъти разлика в една длъжност. Ако шефът иска да взема 15 000 лева, най-младшият доктор ще взима 3000 лв. Ако старшата сестра иска да взима 10 000 лева, младшата сестра да почва с 2000 лв. Тогава вече има разговор. В момента се къса връзката между някакви нива, които са свръх високо заплатени и младите специалисти. Директорите сами си определят заплатите. Правят и други неща. Касата се източва безобразно. Защо в Германия е добра медицината!? Има 120 здравни каси. В България какво избираме!? Проблемите се знаят, но тежки решения никой не иска да взема. Който го започне това, камъните ще му паднат върху главата и става политически нежелана персона за нула време. Ще се спука някъде болезнено този цирей, не върви добре. Като протестираха медицинските сестри нищо не им дадоха. Дойде вируса и хайде по 1000 лева ще дадем отгоре. Няма логика, откъде ги намерихте тези хиляда лева, като преди те искаха 200!?