Смолян се сбогува с родопската певица Христина Лютова, ясното небе сякаш заплака за нея

Днес смолянчани се сбогуваха с обичаната, уважавана и достолепна родопска певица Христина Лютова. Семейството й донесе урната с нейния прах от Лондон, за да могат съгражданите й да отдадат своята почит към нея.

Поклонението се състоя във фоайето на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, като съболезнованията бяха поднесени на дъщеря й Марияна Павлова, на сина й, снахата, зетьовете и внуците й.

„Оставаме като сирачета без нея, защото тя беше един глас, който беше основа, доайен на Родопа. Глас стабилен, с дълбоки корени. Оставам със спомените, които пазя в сърцето си“, каза съкрушена певицата Валя Балканска.

„Работили сме много с нея. Бяхме две сестри. Не мога да кажа нещо, което да ме е обидило, да ми напомня нещо лошо. Тя беше весел човек, усмихнат. Нека там, където отиде, душата й да е на мира, да й е леко и там да пее, а ние ще чуваме песните й. Докато съм жива, ще нося Христина в душата

си. Ние имаме много спомени, весели концерти, усмихнати концерти. Отиваме на концерт, почва колегата да свири, за да пее тя, после аз и после заедно двете. В един момент обаче тя се занесла някъде и той й вика“ „Христино, мари, че ти си закачила очищаса и са ни сеташ, че ти свирям до тебе“. И като излязохме, като се засмяхме: „Къде съм се, друшко, закачила?“ – пита тя, а той й вика: „Не знам, ти ша кажиш. Приятел ли видя, приятелка ли видя!?“, а тя: „Не, бе, отнесох се някъде“. Иска ми се с добро да я помним, с добрите й песни да я спомняме и да ги пеем, за да не я забравяме. Мир на душата й. На семейството й сила и кураж“, допълни Балканска.

„За мен тя е жива, докато аз съм жив. Когато дойдох в Родопския театър през 67-ма година, следващите две години Ганчо Керечев (поет и режисьор от Смолян – б. а.) прави музикално-сатиричен спектакъл, в който тя пееше нашенски песни, а аз – естрадни. Бяхме много близки. За мен действително тя е истински човек, много сърдечен. Това за творец е малко рядко, защото при творците общо взето има някакво лицемерие. Тя е истинска родопска певица. И потеклото й е голямо“, сподели актьорът и родоизследовател Никола Пашов.

Той разказа как през 90-те години в телевизията на Петър Кадиев правили с нея предаване.

„Тя пееше родопски песни. Краси Чуртова свиреше с гайдата, а аз издирвах кога е съчинена дадената песен през годините назад. Направихме няколко филмчета. Правихме го с много любов към нашенското. Преди да замине за Англия при дъщеря й Мариянка, се събирахме там, където Петьо Кадиев ни събираше след снимките – в Янковската къща в Кетевската махала. Там тя разказваше нейни спомени, лакърдии. И другите също. Беше много сърдечно. Всичко може да се каже за Христина в голям мащаб, но тя е преди всичко човек, а в днешно време човещината ни липсва. Тя е красива колкото е красива душата й. Душата, когато е красива и излъчването е красиво. На мен ще ми липсва нормалната връзка с нея, но тя си ми е в спомените и си ми е жива“, споделя Никола Пашов.

„Спомените за нея са като че ли низ – цял гердан от спомени, но ще ви кажа това, което ми се е запечатало като дете, когато я виждах на сцената с нейната много грациозна, достолепна походка. Излизаше на сцената леко наведена, привела глава, с леко закачлива усмивка и поглед към публиката – все едно давайки заявка: „Ето, това съм аз. Идвам, тук съм!“. Заставаше пред публиката сякаш, за да те привлече с невероятно силния излъчващ поглед. След това да разлее гласа си и да те прикове на място – стъпил на земята, а същевременно извисяващ се нагоре“, сподели Красимира Чуртова.

В последните години, в които Христина Лютова е в Смолян, преди да отиде в София, после в Лондон, с нея станали творчески тандем – дуо „Антика“.

„Кръстиха ни така по един много мил за нас начин и много се смяхме, но в крайна сметка остана названието. В периода 1996 – 2001  г. концертирахме заедно. Тя е много широкоспектърна и не може да я запомниш само с гласа й. Ние водихме фолклорно предаване, местно, заедно с нея и с Никола Пашов. Казваше се „Думай, думай“. Толкова много спомени имам от тогава, които в момента ми дават и тъга, и болка, но и някакъв кураж, някаква сила, че я срещнах по пътя на моя живот. Тя една запомняща се, достолепна личност“, казва с възхита Красимира Чуртова.

„Ще я запомня с човечност, интелект, с можене, с приятелство, с добри думи към всеки, с когото общуваше. Тя беше човек обединител. Няма да забравя как преди две години по нейна инициатива се събраха всички певици – стари като опит, не като възраст. Тогава си беше жив

Младен Койнаров, Бог да го прости. Събраха се горе на Конака – една страхотна среща със спомени, с песни. Изключителен човек изпращаме днес! Човек с главно „ч“, професионалист, приятел, майка, баба. Човек, който се ражда веднъж може би на двеста години. Бог да я прости. Ние ще я помним винаги, а тя има деца и внуци, останали след нея, те ще съхранят всичко нейно“, каза Веселина Бабаджанкова – примата на родопския хумор. По думите й Христина Лютова се е гордяла повече с дъщеря й Марияна, отколкото със себе си.

Попитана какво й дава кураж и сила да направи повторно в Смолян поклонение на майка си Марияна Павлова отговори: „Аз съм родопчанка и с това, че съм наследница на такъв огромен глас като този на Христина Лютова и на Родопа планина, винаги съм имала силата и куража да направя каквото и да било в моя живот. Така направих и рекорда в Гинес, благодарение на това, че съм родопчанка, че съм дъщеря на майка си. Днес изпълних нейната воля. Надявам се тя на небесната сцена да е доволна, да е щастлива и да се забавлява, както го е правила и приживе“.

Каза, че прахът й ще бъде разпръснат на Кайнадина – планински рид над Смолян, каквото е било желанието на Христина Лютова.

„Много съм благодарна на смолянчани. Толкова мили думи казаха, толкова мили думи написаха в книгата. Много цветя поднесоха. Много им благодаря! Те винаги са я обичали така, както тя тях. Тя обичаше Смолян и както видяхте на видеостената от последния концерт, който тя направи за смолянчани преди десет години, завършва концерта си с думите: „Благодаря на смолянската публика. За мен беше чест, че пях за вас!“. Хората я почетоха както тя заслужаваше и аз съм им много благодарна“, каза със сълзи на очи Марияна Павлова.

Тя сподели, че винаги е имала подкрепата на майка си за всяко свое начинание.
„Влизането ми в музикалното училище, ориентацията към българската народна музика, да бъда певица – всичко е от нея. Наследила съм ниския глас от нея. Само, че аз през годините го развих по-надолу, за да бъда по-различна, да не ме сравняват с децата на другите творци. Исках да тръгна по мой си път. И това, че майка ми създаде трио „Родопея“ и аз имах честта и удоволствието да пея рамо до рамо с нея и в ансамбъла, и в други състави, ми е давало сила винаги. Това е осмислило живота ми, защото майка ми живя един смислен живот. Тя винаги ми казваше: „Трябва да имаш самочувствие и трябва да се гордееш с това, което си“. А аз съм това заради нея, защото тя е била пример за мен като характер, като човек, като изпълнител, като сценично поведение, като визуално изглеждане на сцената. Тя беше перфектна във всичко и взискателна“, допълни дъщерята на Христина Лютова.

Любимата й песен е била „Планино, стана планино“.

„Като сме били по концерти, тя идваше при мен и казваше: „Маня, ще си изпея „Планино“. След това идваше да ме пита как е пяла. Тя ме възприемаше като неин колектив. Много ще ми липсва. Днес са три месеца от нейната кончина, но още не мога да свикна да говоря за нея в минало време. Имам още много сълзи да пролея за нея. Всичко нейно е вкъщи. Нямам намерение да се „отърва“ от нейните вещи. Направила съм ски нещо като музейно кътче с нейни неща и… тя си е моята майка“, каза тя и отново бликнаха сълзи в очите й.

Пред театъра се бе събрало множество хора, които продължително аплодираха семейството, изнасящо урната с праха на Христина Лютова. Когато всички се качиха в колите и потеглиха за Кайнадина от ясното, слънчево небе се изсипа внезапен и нечакан дъжд – сякаш небето над Смолян заплака за нея преди да я обгърне във вечността.