Доц. Никола Петров:  Не са били напразни усилията и помощта, в това число на журналисти

Нов телескоп с диаметър на огледалото от 1,5 метра купува Националната астрономическа обсерватория (НАО) към Института по астрономия на връх Рожен. В поръчката е включена изработка, доставка и монтаж на телескопа, но също така наблюдателна кула и купол. Тя ще бъде изпълнена от австрийската компания „АСА Астросистеми ГМБХ“ за 3,7 млн. лева с ДДС. За тази и другите инвестици в обсерваторията попитахме доц. Никола Петров, директор на НАО-Рожен.

Доц. Петров, финализирате поръчка за доставка на нов телескоп – впечатляваща инвестиция, от кога не сте правили подобна и кога ще я реализирате?

Не сме правили такава инвестиция откакто е построена обсерваторията. Обществената поръчка е завършена, правим вече първи транш. Така, че до три години трябва да имаме нов телескоп.

Как осигурихте финансиране?

Още от 2011-та година сме спечелили един проект, който години наред не беше финансиран. За него много пъти е ставало въпрос, че е приет с решение на Министерския съвет, но необезпечен. Това е т.нар. „Европейска пътна карта 2020“, където ние участваме с нашата инфраструктура като Регионален център за астрономически изследвания и образование, с проекта „Рацио“. В консорциум сме с катедрите по астрономия на Софийския и Шуменския университет. Ние сме водещата организация, с по-голямото финансиране. Част от проекта е свързана със закупуване на нов телескоп и построяване на кула и купол.

Мястото определено ли е?

Да, на територията на обсерваторията. На около 16 метра южно от 60-сантиметровия телескоп, но може и да е на друго място. В момента правим проучвания на терена, да няма насип.

Какви са параметрите на телескопа и кулата?

Самият телескоп  е с диаметър 1,5 метра. Най-големият ни телескоп е с диаметър на огледалото си 2 метра. Новият е доста по-малък и кулата – 6 метра, няма да бъде толкова внушителна, колкото на сегашния ни голям телескоп.

Трябва да има вероятно много сериозна разлика между сегашния и този, който ще купите, но тя в какво се състои?

Разликата е в това, че купуваме съвременна апаратура – с много по-добри възможности за насочване, с по-прецизна работа за следене на обектите. Със сигурност той предполага роботизирана работа. Тоест, изобщо не е необходимо да присъства човек при него. С него може да се работи от всяка точка на земята, стига да има интернет. Помните годините, в които имахме проблеми с интернета и провеждахме срещи с областния управител. Той ни помогна и от миналата година имаме хубав интернет. Ние работим много активно с него и заради усложнената ситуация с епидемията. Възможна е и работата с новите инструменти, в това число и с този телескоп, за който говорим. Тоест, не са били напразни усилията и помощта, в това число и на ваши колеги журналисти, които застанаха на наша страна. Подкрепяхте ни толкова време. Всички тези взаимоотношения с новата областна управа и разговорите от няколко години довеждат до това, че виждаме реално резултати и нови технологии.

А с двуметровия телескоп няма ли да се работи?

Нищо подобно. Двуметровият телескоп е по-подходящ за наблюдения. Него основно ще го ползваме за спектрални наблюдения, докато новият е повече за фотометрични наблюдения. Той ще ни даде повече наблюдателно време и повече астрономически задачи за  решаване. Това предполага и повече нови контакти с наши колеги от чужбина, нови проекти, нови международни договори, което ни поставя на по-добра позиция в региона, в съответствие с този проект.

Има ли по-мощен телескоп на Балканите?

Сърбия има телескоп с огледало 1,4 метра. Те го откриха миналата година официално, но като комплекс ние определено стоим по-добре, а този нов телескоп ни позиционира с още по-добри условия на работа.

Предвид това, че кулата е малка в сравнение с кулата на двуметровия телескоп, това означава ли, че и самият телескоп ще е по-малък като обем и тегло?

Разликата между новия и стария не е прекалено съществена като размер. Просто новите технологии позволяват по-малки помещения, в които да се поместват телескопите. За да си го представите, ще е колкото един по-голям автомобил, около 6 тона общо тегло.

Колко далече ще стига наблюдението ви?

Между 9 и 9,5 милиарда светлинни години от нас. Разстоянията се определят не само от телескопа, а от приемниците. Тоест, камерите, с които снимаме и каква чувствителност имат те, е от съществено значение. Следващата стъпка е да имаме добро оборудване за този телескоп.

Значи предстои и друга доставка?

Разбира се. На този етап ние финансираме телескопа. Оттук-нататък вече мислим за приемна апаратура към него – камерите, с които да снимаме.

Предвидено ли е обновяване на действащия двуметров?

Последните две години осигурихме нови камери на него за по-качествени наблюдения.

А за малките телескопи, за слънчевия например?

Новият телескоп за наблюдение на слънце е готов, закупен от 4 месеца насам. Той е с диаметър 30 сантиметра, но това е защото слънцето има доста светлина и не е необходимо телескопът да бъде прекалено голям. Проблемът е, че от 4 месеца е готов, имаме снимки с него. Само, че все още е в Украйна, където е произведен, и не може да стигне до България, заради цялата тази фатална пандемия. Надяваме се в един красив момент някак да успеем да го докараме. Трябваше да отиде наш колега на място, да го приеме, да го обучат. Трябваше украински колеги да дойдат, за да ни го доставят, но ние не можем да отидем, те не могат да дойдат. Не е хубаво да приемем нещо, за което нямаме на живо обучение.

Неговата стойност каква е?

Между 60 и 70 000 лева. Средствата и за него са осигурени по същия проект.

Със сегашния слънчев телескоп какво се случва?

Той е от 2005 година, ще продължи да функционира, но новият телескоп има по-различни възможности за наблюдения и изследвания на процеси на слънцето, които позволяват повече съвременни задачи за изследване. И разбира се, имаме идея за поне още един, да не кажа два слънчеви телескопа, с които, наблюдавайки различна част от електромагнитния спектър като светлина, на практика наблюдаваме различни нива на слънчева активност в слънчевата атмосфера. По този начин ще бъдем вече на ново, световно ниво, а именно за томография на слънчевата активност. Надеждите са ни обаче в цялата тази ситуация да не спират финансирането и аз смятам, че те няма да спрат, ако не е цялата тази криза – здравна, икономическа, социална, заради този вирус, който спира нормалните взаимоотношения и работа с всичко.

Чие дело е сегашният, не беше ли ваше?

Той е моята докторска работа. Правен е изцяло в България. Помагали са ми фирми като „Оптикоелектрон“ и спонскорски фирми, които са ми помогнали да осигуря отделните му части. Като конструкция и идея е наш, български. Той е първият коронографски телескоп – прави нещо като изкуствени слънчеви затъмнения, но не съвсем. Такива телескопи не се продават. Трябва да има човек, който да направи изчисленията, да се свърже с правилните хора, всеки от които да направи отделните елементи.

Защо не се възползвахте от възможността на закона с директно възлагане да изберете производител на телескопа с 1,5-метрово огледало?

Сумата е доста голяма, ще струва над 3,5 млн. лева.

Не са ли само една-две фирми като „Карл Цайс“ – Йена, които произвеждат телескопи?

Не, поне десетина са в света вече. За телескопа например за слънчеви наблюдения е по-скоро с директно възлагане, заради по-малката сума, а и защото имаме предварителни оферти. Разликата в тях е драстична. При това за слънчев телескоп нещата са доста по-особени. Фирмите за производство на специфичните филтри за наблюдение на слънце са не повече от 3-4 в света. Там нещата са толкова ясни, че няма как да се сгреши. Това е договорено с Фонд „Научни изследвания“, с Министерството на образованието. Показани са офертите и всички документи. Нямаме заигравка нито за единия, нито за другия телескоп. Специално за слънчевия изпълнители са две фирми, защото няма фирма, която да произведе един цял такъв телескоп. За нощно наблюдение е друго. Там скъпото идва от размерите. Докато за слънце филтрите са не повече от три, но тези, които произвеждат филтри, не произвеждат телескопи. От едно място трябва да имаме филтър с приемна апаратура, а от друго – телескоп.

В гилдията на астрономите как се приема новината за новите телескопи и обновлението на 2-метровия?

Имаме желаещи за постъпване като докторанти при нас. Другата добра новина е, че в сектор „Слънце“ имаме спечелен проект на друг наш колега Камен Козарев за радиотелескоп, който ще се разполага на площ от 10 декара и е на стойност над 20 млн. лева. Той също ще бъде свързан със слънчеви наблюдения. Средствата са изцяло от Европейския съюз. Проектът е потвърден, първи финансирания очакваме сега, през декември месец.

Къде ще бъде разположен този грандиозен радиотелескоп?

Надявам се тук, близо до обсерваторията, но проучваме терени в цялата страна. Колегата ни има двама докторанти – от Русия и Египет. Изпълнението на подобни проекти и финансирането им дава основание не само да се развиваме и обучаваме в България, но и да имаме по-сериозни партньорства с чужбина.