Радиолюбителят Михаил Василев: Можем да помогнем при бедствия и авари, без мобилни телефони стигаме до другия край на планетата

На 25, 26 и 27 юни се организира поредната радиолюбителска среща в Родопите. В нея ще вземат участие над 250 души – хора от цяла България, които си говорят с кодови имена. Сбирката ще е на хижа „Бурето“ над село Търън, в община Смолян. Освен демонстрации за млади радиолюбители, домакинът Михаил Василев (с кодово име LZ1MNW: Лима, Зулу, Едно, Майк, Новембър, Уиски) е подготвил за гостите много изненади и емоционални преживявания.  

Михаиле, от кога се е появила тази инициатива на сбирки радиолюбителите?

Отпреди 21 години. Като полицай в обсерваторията имах доста приятели радиолюбители, аз също вече бях. Един ден пътувам за морето, спирам при мой много добър приятел Марко Марков (LZ1MP) в село Асеновец, Новозагорско. Той в момента е на 84 години. Вика ми: „Дай да направим една среща в Родопите!“, жена му е от едно пловдивско село, влюбен е в Родопа планина. Тогава организирах сбирка на обсерваторията, направихме им чеверме. Бяхме някъде около 20 радиолюбители от Смолян и Нова Загора. В онова време имаше друга среща на яз. Жребчево, върху Гурково. Те се бяха обединили три години преди нас. Двете срещи се наложиха в нашите среди. Има и една много солидна организация на радиолюбителите от Европа в Казанлък организатор е Владимир Даскалов  LZ1KZ. Там идват и търговци, които продават радиостанции. Заради Ковида спряха и не знам дали ще се възобнови. Първата среща много им хареса. Две-три години се събирахме на обсерваторията. След това се преместихме на параклиса „Св. Неделя“ върху Момчиловци.

Как избирате местата?

За мен е важно да има вода, навеси, да има място за палатки и тоалетна. Събирали сме се до къща за гости в Горна Арда. Собствениците са много любезни – предоставиха ни всички условия за навеси и палатки. Една-две години съм пропускал, защото нямах възможност да създам организация. Но не можахме много да издържим и възобновихме събиранията. Даже миналата година, когато се поуспокоиха нещата с коронавируса, към края на лятото, пак се събрахме на „Света Неделя“.

По колко хора идват?

Имало е случаи да дойдат по 200-250 човека. Идвали са румънци, руснаци, гърци с голямото участие на Българската федерация на радиолюбителите и на неговия председател Виктор Ценков показваме ние какво можем при бедствия и аварии, защото малко сме пренебрегнати в България, а сме много добре организирани. Бившият шеф на „Гражданска защита“ в Смолян Владимир Дамянов веднъж ме пита за колко време можем да се организираме – да съберем техника, да си вземем храна, дрехи и одеяла и да отидем примерно на връх Перелик или на Рожен. Казах, че ми е нужно не повече от час и половина. Той отвърна, че на тях им трябва повече време. Българска федерация на радиолюбителите беше влязла  във връзка с Кристалина Георгиева, когато отговаряше за бедствията и авариите в ЕС. На една от срещите тя прати своя заместник Господин Господинов и ние демонстрирахме контакти между радиостанция на обсерватория-Рожен на къси вълни с всичките 28 области за колко време ще направим радиовръзка. Костваше ни около час и десет минути. С това показахме колко добра организация и техника имаме, която си е лично наша. В Гърция примерно част от техниката се купува от държавата и се предоставя за ползване. При нас няма такава практика.

Вие в крайна сметка каква работа бихте могли да свършите на държавата?

Когато беше голямото земетресение в Турция преди около 20 години нашите радиолюбители от Кърджали отидоха на мястото на инцидента. Понеже там има голяма концентрация на българи, правеха връзка с роднини чрез нашите радиолюбители. През къси вълни те се свързаха с Турция и питаха конкретно за техен близък човек дали е жив, дали има нужда от нещо, ако трябва да се прибере в България, да му се организира транспорт. Съответно турците бяха организирали фургони, стаи за готвене и спане на колегите и стояха три седмици там. Свършиха много хубава работа, турците бяха много благодарни.

Тоест, в случаите когато има срив в комуникационната система, вие винаги може да създадете връзка?

Дори да спрат джиесемите, да спрат кулите, ние нямаме никакъв проблем.  Имаме агрегати, генератори и може да си поддържаме радиовръзка. Не сме зависими от абсолютно никой.

Правили сте сбирка и на Роженския събор, нали?

Да, на поляните на няколко събора. Определяхме едно място малко по-встрани, за да може да си опънем антените – кой с кемпер, кой с палатка, и всеки може да се наслади на това, което му доставя удоволствие.

Едно ваше събиране какво представлява?

Цялата ми идея при организирането на радиолюбителската среща е да им покажа красотата на Родопите. Посещавали сме музея, показвали сме им скарабея, с който най-много се гордеем, пушката на Капитан Петко войвода, сабята на Полковник Серафимов и др. Посетихме изложбата на Съби Мезински – най-голямата в България от стари радиоапарати. Тази година ще ги заведем в пещера „Надарци“, която е необлагородена, искам да ги изненадам. Ще им покажем конака в Могилица, природните дадености на региона, да си купят истински смилянски фасул. Който не е посещавал обсерваторията, ще може да се срещне с директора д-р Никола Петров.

А демонстрации?

Поне 3-4-ма човека са заявили намерение да  докарат тяхната апаратура и антени за полева работа. На нашите сбирки идват всякакви хора, които проявяват интерес към нашето хоби. Показваме им какво е УКВ-връзка, КВ-връзка. Даваме възможност на всеки да работи. При нас има правило при присъствие на отговорник на радиостанцията да може и не радиолюбител да се пробва и да направи радиовръзка, за да може да усетиш тръпката да говориш с далечен кореспондент в България и с чужбина – който знае език. Тук прегради няма, без значение колко е далеч.

Търсенето на контакт как става, имаш уговорка с някой да стои на радиостанцията ли?

Ако е на УКВ (ултра къси вълни), има изградена ретранслаторна мрежа в България. Примерно ние знаем на кула Снежанка и на връх Ботев кой е ретланслатора . На кула Снежанка  е R10, на Кайнадина е R0, на Ботев е R2. Съответно честотата е запаметена в станцията. Ти отиваш на тази честота и започваш да ги викаш. Като викаш всички, винаги се намира някой, който да ти отговори. А когато е на КВ (къси вълни) примерно на 3,5 мегахерца, вече има две български „дежурни“ честоти, все някой ще ти се обади. И аз казвам: „Аз съм LZ1MNW, викам всички, викам всички!“. Те се обаждат. Ние, като по-стари радиолюбители, когато нагласим радиостанцията, без значение на УКВ или КВ, знаем, че ще ни се обадят. Едно време с мен се шегуваха, казваха ми „Радио Рожен“, защото работех на обсерваторията и бях много активен. Там е високо и се чува надалеч, съответно се работи през много ретланслатори. Давал съм информация на колеги, които имат интерес към Персеидите и Леонидите, когато падат. Те правят радиовръзки с отражения от тях. Много е интересно. Има колеги, които правят радиовръзка с отражения на Луната. Интересно е.

Най-далеч в Европа до къде може да стигнете чрез радиовръзка?

Навсякъде, не само в цяла Европа, а в цял свят. Добрите радиолюбители с хубава техника и мощности, примерно LZ1EV Димитър Тонков,  lZ1IL Владимир Недев,  LZ1EO Емил Балджиев и LZ1KK Сава Койчев  – те стигат до другия край на планетата. Тук опира до прохождение – колко далеч отива вълната. Това зависи от слоя горе, дали я спира, или я продължава. Аз съм правил много интересна радиовръзка. От вкъщи на УКВ нашата „Нула“ не работеше, беше късна есен и направих радиовръзка с Турска „Нула“ от Текирда с радиолюбител от гр.Варна 

Как става това?

Варненецът работи през турската „Нула“ и аз от Смолян – през турската „Нула“, говорим съвсем нормално с него. Чувах го перфектно, имаше много добро прохождение .

Как може да съобщиш за бедствие или авария ?

Двама си говорят на някой ретланслатор . Аз обаче съм изпаднал в бедствие. Свършила ми е батерията на телефона или нямам обхват. Докато те си говорят, аз използвам момента, когато единият казва: „Аз завърших, слушам те“. Тогава се вмъквам с думата  „Брек“ в техния разговор. Те съответно ми дават възможност да се включа в техния разговор с: „Дай брек“. Тогава аз казвам: „Колеги, извинявам се, но нямам батерия на телефона. Аз съм LZ1MNW Мишо адреса е… и в момента гледам пушек, огън, бихте ли се обадили на център 112“. Наскоро имаше такъв случай  в Пернишко и бяха помогнали колегата. Като цяло хобито много ми харесва и от гледна точка на приятелството . При нас не се говори на Вие. Ние сме приятели и в който град да отида на България, имам приятели колеги. Задружни сме и си помагаме. Често се случва да си подаряваме техника и антени, да си помагаме за нещо повредено или да се вдигат нови антени.