Д-р Събев: Борим се за ковид-болните минута за минута, час за час – ваксинирайте се, моля ви!

Д-р Красимир Събев е началник на Отделението за анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ – Смолян. Областта е с доста по-ниска заболеваемост в сравнение със средната за страната 296 на 100 хиляди спрямо 494, но с доста по-висока смъртност – 26,4 на 100 хиляди прямо 17,87 на 100 хиляди за страната.

През юни медикът призова за помощ на бременната в петия месец 29-годишна Сийка Стоева от с. Вишнево. Заради нисък хемоглобин тя имаше нужда от преливане на кръв с отрицателен резус фактор. Беше и с прекъснати здравни осигуровки. За да се възстановят здравните й права, трябваха 1000 лв. На призива му за помощ се отзоваха 41 кръводарители. Д-р Събев бе сред тях. Събраха се близо три пъти повече пари от необходимите. Преди близо месец жената роди здраво момченце – Ивайло.

В това интервю той разказва какви са изпитанията пред отделението с най-тежко болни в Смолянско по време на пандемията.

Д-р Събев, каква е ситуацията в интензивното отделение на областната болница в Смолян?

В момента имам 8 интубирани болни с Ковид и един пациент, който е в тежко състояние, но не е с коронавирус. Приемът се засилва обикновено в края на седмицата. Всеки чака до последно дали няма да му се размине тази коварна болест. Страхът се появява, когато предстоят почивни дни и започват да търсят медицинска помощ. Затова при нас се увеличава приемът в петък, събота и неделя. Днес исках още едно легло от Министерството на здравеопазването, тъй като леглата в интензивните отделения се водят на строг отчет. От днес са увеличени. Имам разрешение за 11 ковидни и 1 нековидно.

А как ги разделяте?

Имаме отделни стаи. Няма смесване на потока. Този, който е в момента интубиран нековидно болен, е съвсем отделно. Няма опасност от кръстосване на потока и той да бъде заразен.

Досега вашият опит какво показва – колко от интубираните оцеляват?

За съжаление, оцеляват около 10% – поне моята статистика сочи това. За да се стигне до интубация, има критичен недостиг на кислород, минали са през всички други методи на лечение и не са дали достатъчен резултат. При апаратното дишане има параметри, които можем да задаваме – по-висок процент на кислорода, по-високо налягане. Регулира се и броят на вдишванията. Това е метод и начин да се увеличи процентът на кислорода в кръвта. Стигне ли болен до такова състояние, означава, че са изчерпани всички други методи, включително с лицева маска – кислород също под налягане, но не толкова агресивно. Означава, че не се е поддал на неинвазивна вентилация. Затова прогнозата не е добра. Интубацията е доста агресивен начин на обдишване, за да постигнем определен резултат. На нас критерият ни е процент на кислород в кръвта, т. нар. сатурация. Тя трябва да бъде над 90%, за да функционират нормално всички органи в тялото – мозък, сърце, бъбреци, бял дроб, черен дроб и т.н.

За да предприемете интубация колко е спаднал процентът кислород?

С методите на неинвазивна вентилация падне ли под 70%, обикновено прибягваме до интубация.

Има ли разлика между другите вълни на пандемията, които минаха, спрямо досегашната, четвърта?

Не мисля, че има съществена разлика. Както се забелязва и в национален план, възрастта на заболелите е доста по-ниска. Най-младият пациент, който сме обдишвали в отделението, е момче на 30 години. За съжаление, завърши фатално, въпреки всички усилия, които положихме.

Чува се за едно цяло семейство с ковид в болницата, вярно ли е и защо се е стигнало дотам?

Обикновено влезе ли вирусът в едно семейство, почти няма начин да не се разболеят всички. Това семейство е от Петково. Те дълго време отказваха да бъдат хоспитализирани. В критично състояние постъпиха майка, баща и двамата им сина. По-малкият беше с много влошени показатели. За съжаление, за 12 часа загина. Емоционално майката и другия й син подписаха и си тръгнаха доброволно от отделението. Бащата е при нас, интубиран е от 3-4 дена. Днес параметрите са му малко по-добри. Преди малко го оставих на 94% сатурация, с нисък процент кислород, с който го обдишваме – 65%. Не мога да кажа как ще се развият нещата. При ковида това е характерно – настъпва инцидентно влошаване, което се дължи на микротромбемболизъм в белия дроб. Това нещо изкарва хората извън строя, въпреки че вземаме максимални мерки за разреждане на кръвта, съсирваемостта да бъде минимална. Въпреки всичко, правят тромбоза в белодробните съдове. Това е болестта.

И за тези, които се лекуват в домашни условия, това се чува – че върви добре няколко дни и изведнъж нещо се случва, какво е?

Точно това се случва – микротромбоза на белия дроб. Те внезапно се запушват, стават съсиреци там и се влошават. При нас, тъй като са взети всички мерки за максимално разреждане на кръвта, вероятността за оцеляване е по-голяма, защото са непрекъснато на монитор-контрол. Борим се за тях и вземаме мерки спрямо ситуацията – минута за минута, час за час.

Защо правите извод, че масово твърде късно търсят медицинска помощ, нали медиите непрекъснато информираме, даже търпим критики, че прекаляваме?

Това е малко народопсихология. Има определена категория хора, които при най-малко страдание търсят лекарска помощ. Има обаче други, които трябва да са много зле, ножът да е опрял в кокала, за да потърсят помощ. Това семейство от Петково десет дни са били в тежко положение. Личният лекар ги е уговарял да постъпят в болницата, те са отказвали. И вече когато е започнал да не им стига кислородът, са постъпили. Обикновено тогава и на нас ни е трудно да им помогнем.

Гледайки показателите, излиза, че повечето хора чакат ножът да опре в кокала?

Може би трябва да потърсим причината малко по-назад. Хората в нашия регион отказват да се имунизират. Имаме доста имунизационни кабинети. Мисля, че статистиката за Смолянска област показва 17% имунизирани – под средното ниво за страната. Да не говорим в сравнение с европейски държави, където имунизацията е 80-90%. Една от причините смъртността и заболеваемостта да са големи е ниският процент имунизация.

В комбинация между нисък процент имунизация и чакане до последния момент, резултатите изглеждат логични?

Да, това е зловредната комбинация, която се случва при нас. Чакат до последно, не се имунизират, разчитат на някакъв късмет. Много хора си мислят, че точно на тях не може да им се случи, че ще ги заобиколи някак си. След такава ситуация като в Петково, възниква паника в общността. Много хора тези дни ми се обадиха, че имат нужда от помощ, че ще се ваксинират. Но е страшно неприятно да се сетим едва след като е загинал толкова млад човек,, че тази болест не е за подценяване. 

А какво бихте казали на хората, които смятат, че е световен експеримент?

Много конспиративни теории има за коронавируса. Не съм компетентен да кажа дали някой е измислил този вирус и всички сме страдащи, но това е нова болест. Нямало е скоро такава пандемия, в която хората да загиват за 24 часа, за 12 часа. С всички методи на лечение не успяваме да спасим болния понякога.

Кой е по-опасен – свинският грип или ковида?

Може би сме устроени да забравяме някои неща. Но аз няма да забравя 2008/9 г., когато имаше свински грип. Пак беше с доста висока заболеваемост, но нямаше такава висока смъртност. Лека-полека хората се измъкваха. Лекувахме ги по правилата на медицината, закъсваха, но се спасяваха. Този път, стигне ли до интубация, вероятността да излезе от това състояние е много малка.

Казвате, че съветвате болните с ковид да прибегнат към „тежката артилерия“, какво имате предвид?

Имам много приятели, много познати. Всеки ден ми звънят за нови случаи. Аз не знам кой как ще изкара болестта. Да, някои я преминават леко. Самият аз съм го изкарал септември м.г. почти на крак. След това се появиха антитела. Моята стратегия е обади ли ми се човек с типични симптоми за ковид – загуба на апетит, кашлица, повишена температура, разстройство, му препоръчвам максимално широко лечение. То включва медикаменти за разреждане на кръвта, противовирусен препарат и задължително антибиотик. Досега никой не е закъсвал, но рано започваме. Не ги съветвам да чакат, докато се влошат, за да търсим варианти, а по-рано да включат „тежката артилерия“, както я нарекох.   

Статистиката сочи, че към днешна дата България е на 4-то място в света и на 1-во място в Европейския съюз по смъртност, на последно място в цяла Европа по ваксинации. Какво показва това?

Че българинът е настроен да не вярва на ваксините и оттам идват последиците – не се ваксинират, неглижират болестта, късно се лекуват и затова загиват. Това е 100%-ова закономерност за тези черни статистики. Всички трябва да работим в тази насока – лекари, политици, журналисти, да казваме истината. Сутринта говорих с едни познати за негативната ваксинация. В медиите излизат и подготвени, и неподготвени хора – дават оценка на вируса и на ваксините. Публично трябва да говорят само хора, които са наясно с тази болест – вирусолози, микробиолози, инфекционисти. Те да дават оценка и насоки в лечението. За съжаление нашето общество е разделено и с това правим политика. Виждаме министър на здравеопазването, който до вчера говореше едно, днес – друго. Това не е нормално. Не може Стойчо Кацаров септември месец 2020 г. да излезе и да казва, че вирусът е обикновена настинка, че трябва да се третира като обикновен грип, сега от вчера за днес въвежда толкова драстични мерки. Виждаме в Пирогов как се редят колеги лекари, на които им казват, че ако нямат ваксина, няма да работят, а те са с антитела. И без това съсловието е изтощено от работа. Допълнително министър политизира проблема и създава риск за болниците. 

Медиите често сме атакувани, че даваме трибуна на всеки да говори по темата. Ако не го правим, биха ни упрекнали, че не осигуряваме плурализъм, че ограничаваме свободата на словото. Къде е границата?

Тънка е и трябва внимателно да се съблюдава. Аз по-скоро съм склонен да търся вина в медиите. Трябва да говорят хора, които са практически и научно подготвени. Не може лекар, който няма нищо общо с тази болест, да дава оценка и да разколебава хората. И без това сме недоверчиви.

Важно е да ви питам – боли ли ги когато си отиват?

Обикновено, когато са стигнали до интензивно отделение, пациентите получават сънотворни. Тази изкуствена белодробна вентилация трудно се толерира от пациента, защото подаваме кислород – сгъстен, под налягане. Ако не са седирани – лекарите в интензивни отделения знаят какво значи, – те трудно я понасят. Тоест, няма болка. Трудно им е преди да стигнат до интубация, защото не им достига кислород. Почват да дишат много често – до 30-40-50 пъти в минута. Липсата на кислород в мозъка води и до неадекватни решения. Това семейство, в което майката и единият син си тръгнаха доброволно преди два дена, също не бяха добре. По-големият брат беше за мен с неадекватно поведение, но то е разбираемо. Все пак е потърсил друго лечебно заведение. И аз се наложих чрез общи познати да го закарат. Сега е в интензивно отделение в пловдивска болница. Надявам се да оздравее.

Затрудненото дишане води до неадекватна преценка!?

Точно така. Липсата на кислород в тъканите и органите води до страдание. Мозъкът, когато кислородът е прекалено малко, трудно може да вземе адекватни решения. Големият брат Георги дишаше над 30 пъти в минута, а брат му Атанас, който почина, дишаше над 50 пъти в минута – в покой, без никакво натоварване. Това значи, че компенсаторно организмът се стреми да диша по-често, за да набави нужния кислород за мозъка и тялото. Мозъкът контролира количеството кислород в нас. Той командва белия дроб при недостиг да се опита да компенсира, но това е до време. Идва един момент, когато този механизъм се изтощава и не може да навакса, тогава се намесваме ние. Поставяме ги на тези ципап маски – с кислород под налягане и променяме параметри, за да постигнем определено ниво на кислорода в кръвта. Днес мои познати ми казаха, че е изписан техен роднина, който постъпи с тежка белодробна недостатъчност от ковид и два инсулта. Както има повишена съсирваемост в белия дроб, понякога има повишена съсирваемост и на кръвта в мозъка. Получава се инсулт с ковидна пневмония.  

Вие разбирате ли, когато постъпи пациент при вас, дали е ваксиниран и какво показват досега резултатите?

Обикновено винаги има близки с пациента. Те казват дали е ваксиниран или не. Сещам се само за два случая. Един дядо, 84-годишен, ваксиниран с две дози Пфайзер. Постъпи с ковид и почина, но имаше всички хронични заболявания, които можем да си представим. Не зная дали е починал само от ковид, или комбинация от застойна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, латентна бъбречна недостатъчност. Това са много болести, които се наслагват и може би с ковида преля чашата и той си отиде. Една жена – Катя, която се зарази между първа и втора доза ваксина. Беше с диабет, лежа при нас и оздравя. Нямам спомен друг болен с ваксина да е постъпвал, а много минаха вече. Говорил съм с колегите, случва се, макар и рядко, ваксинирани влизат в болница, но и да боледуват, то е значително по-леко и оцеляват. Затова пак моят призив е: Ваксинирайте се, моля ви!