Валентин Кехайов: Смятаме да превърнем в галерия подлеза в Райково

Г-н Кехайов, как ви хрумна да облагородите и изрисувате подлеза в кв. Райково?

Нашето сдружение „Млади изследователи за младежко развитие“ правим една поредица от градски разкрасявания на средата, която не ни харесва. Така младите хора избират определени места, които наистина се нуждаят да бъдат облагородени, приятни за очите на всички граждани. Решихме, че е време и за Райковския подлез, където всеки ден изключително много млади хора минават на път за училище – към художествената и математическата гимназия. Моите съкварталци също. Но на практика всички избягваха да минават през подлеза, макар да е единствен. Минаваха през самото кръстовище, което е опасно. Така ни дойде мотивацията да направим нещо за кв. Райково.

Но, колкото и да е грозно, да кажем защо избягваха да минават през там?

Всички го избягваха, защото за съжаление се ползваше за градска тоалетна. Мислехме как да направим така, че там вече да не е тъмно, да се ползва за всичко друго, но не и за преминаване. Решихме, че първо трябва да сложим една химическа тоалетна. Благодарение на община Смолян успяхме да го осветим. Вече не е тъмно и мрачно. Има две пространства в подлеза, които искаме да превърнем в неформални младежки кътове, в които младите хора да се събират, да правят изложби. Благодарение на това пространство учениците от художествената гимназия ще имат достъп до изкуство. Смятаме да го направим като градска галерия. Време е да покажем, че град Смолян може да си пази тези пространства. Помните, че каскадите и пространството над тях също бяха невзрачни, но сега може да се похвалим с успех и там. Откак сме се погрижили за тях няма вандалски прояви, което наистина ме радва. Вече един месец там не е пипано.

Не обвинявам младите хора, защото нямат поле за изява. И вандалстват. Това е сигнал, че проблемът е и в институциите, че не се дава място на младите хора да се изявяват. Може би по този начин те показват, че средата не е много благоприятна за младежки дейности. Сега се спря този момент. На два пъти успяхме да говорим с ъндърграунд среди. Дадохме им материали и те успяха да си направят собствени графити на различни места в Смолян.

Вие на практика ги въвличате в изкуството?

Да, въвличаме ги, не ги контролираме. Просто не ги сочим с пръст: „Вие сте виновни, че Смолян е издраскан“. Дадохме им да покажат своя талант на различни места. Съответно община Смолян отново регламентира точно кои стени ще бъдат изрисувани. Хубавото е, че всички заедно работим  Смолян да изглежда по-красив, да привлича повече туристи.

Преди да започнете да рисувате подлеза, трябваше да се изчисти, колко време ви отне?

Самата подготовка ни отне доста време, защото ние го заварихме в трагично положение. С различни препарати успяхме да премахнем абсолютно всички нечистотии. Подготвихме го, изшкурихме го, понеже при рисуването не трябваше да има шупли по стените. Почистихме и самите помещения вътре. Доста паяжини, доста мръсотии премахнахме. Изметохме. Вече се вижда промяната. Хората минават по-спокойно. Сега вече не просто преминават, но остават да се наслаждават на изкуството, което творят самите художници.

От къде са те?

Имаме художник, който беше привлечен от Пловдив – Цветан Узунов. Той идва от една голяма подлезна организация, специализирана да прави изкуство в подлезите. Не сме забравили и нашата местна общност, тъй като в самата организация имаме доста младежи от художествената гимназия. Имахме разговори и със самата директорка. Така успяхме да въвлечем и нашите млади хора, защото е важно това изкуство да бъде разпознато от местните младежи. Те помагат, опитват се да крадат занаята, защото това е занаят, който действително радва очите на всички.

Тяхното сдружение е изключително амбициозно. Успяло е в цяла България да облагороди такива изолирани градски пространства, които са били забравени. Те работиха в Бургас съвместно с общината и видяхме на тяхната интернет страница колко хубаво е станало. Просто си казахме: „Тези хора трябва да дойдат и в Смолян“. Свързахме се с тях и ги помолихме да ни помогнат.

Нали вие бяхте авторите и на тези забавни надписи, приканващи да пазим чисто?

Да. Ние ги изработихме и съм щастлив, понеже всеки ден минавам из града. Виждам, че се запазиха. Очаквах да бъдат премахнати, хвърлени, но не. Стоят си. Виждам, че смолянчани успяват да пазят това, което се опитваме да оставим за града. Наистина е радостно, че показват грижовност и солидарност към труда и амбицията ни. Дава  ни надежда, че това, което правим, има смисъл.

Разкажи ни повече за себе си?

Завърших във Варна. Прибирайки се от там, не си намерих средата в Смолян. Аз съм активен човек, който се опитва да променя, да дава пример. Заварих доста вяло отношение към всичко. Това ме подразни. Реших, че или Смолян ме променя, или аз променям Смолян. Няма друга алтернатива. От там създадох неформална младежка група. След това се разраснахме като движение, което започна да работи по програмата „Еразъм+“. Тя ни дава много възможности да пътуваме и да обменяме опит. Пътувайки из цяла Европа, аз виждах неща, за които си казвах: „Това може и в Смолян да стане. Какъв е проблемът!?“.

Не винаги ни трябваха пари, не винаги ни трябваше разрешение дори. Просто ни беше нужен заряд. Това ни беше двигателят да започнем. После нещата се нареждат, когато има желание. Имам две деца. Миналата седмица ми се роди прекрасна дъщеря и съм още по-щастлив. Това ми дава още по-голям хъс да работя. Искам моите деца да бъдат горди, че живеят в такъв красив град. Този район си заслужава. Виждам подкрепа от всички и съм щастлив, че досега е нямало някой, който се опитва да ни спре. Помагат ни, искат нещата да се случват. В повечето случаи съм разбирал, че има хъс, но някак си е замрял във времето. Аз се опитвам да запаля искрата в много хора от община Смолян. Виждам, че им се работи, но не са си вярвали. Последните години наистина виждам подобряване във всеки един аспект, което е похвално.