Мирослав Янчев: Надяваме се коледният базар да има анти стрес ефект, влизаме в 2022-ра с най-нисък данък сгради за региона
Мирослав Янчев е кмет на община Златоград за четвърти мандат. Завършил е магистратура по „Управление на бизнеса“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“. Преди да спечели изборите преди 14 години е бил управител на „Дружество за заетост и структурно развитие Златоград-Кирково“. Потърсихме го за интервю, в което да разкаже за открития в Златоград първи коледен базар, свършеното през тази година и нагласите за следващата.
Г-н Янчев, подредили сте площада си като коледна приказка. Кой град ви беше модел, заимствахте ли идеята от някъде? 
За първи път решихме да направим коледен базар с идеята малко да разчупим тази негативност у хората от коронавируса. Мотивирани сме от това, че в големи градове и в западните държави коледният базар има анти стрес ефект. Според даденостите, които имаме на площада, не сме гледали конкретен модел или град. Концентрирахме се върху това да има еднакъв стил на къщичките и украсата. Получи се много красиво. Поканих към 180 фирми да вземат участие в него. На срещата дойдоха много малко представители, направихме отсрочка и се закупиха 13-14 къщички.
Как се приема от съгражданите ви? 
С радост. За Коледа се ограничи пътуването към големи градове и за чужбина – където намираха точно такива базари, за да си създадат коледно настроение. Аз съм убеден, че фирмите, които инвестираха и си купиха къщички, едва ли ще са на печалба. Всички сме си дали сметка, че е с цел да създадем коледно настроение, коледен дух на златоградчани и гостите ни. Предстоят най-светлите празници, през които Златоград ще посрещне доста туристи. Тепърва предстои да се зарадват още повече хора.
Разгърнали сте и благотворителна инициатива, какво представлява тя? 
Златоградската Коледа е с кауза – да дадем нов живот, да помогнем на хората с репродуктивни проблеми. Във всяка къщичка е приготвена по една кутия и са помислили за различни форми на събиране на средства. Примерно предлагат се чайове, приходите от които влизат не в касата на фирмата, а в кутията за дарения. Каузата е предложение на един от участниците в коледния базар. Смятам, че трябва да си създадем навик за такива каузи много по-често – да даряваме, да даваме, да правим добри дела. Убеден съм, че догодина ще има два пъти повече къщички и нови каузи, които ще ни обединяват. Първите стъпки са винаги по-плахи. Догодина ще има повече уверени да се включат и в базара, и в каузата.
С каква нагласа пристъпвате към новата 2022 година – с повече притеснение или повече надежда?
Животът продължава. Притеснен съм от това, че общините влизаме в период, в който не можем да кандидатстваме по оперативни програми. Получава се един луфт, в който едните проекти свършват, а други не започват. Време, в което и държавата още не е изградила механизми за подпомагане на общините – докато се сформира правителството, докато тръгнат политиките за местните власти. Това ще ни постави в деликатна ситуация. Коледният подарък за жителите на общината е, че няма да вдигаме данъците – за сгради, МПС и др. Поемаме риск да затрудним изпълнението на редица дейности, но влизаме в 2022-ра с най-нисък данък сгради в региона – 1,5 промила. В Смолян данъкът е 1,7 промила, други са на 2, голяма част от общините са на повече от 4 промила. Тоест, максимумът по Закона за местните данъци и такси. На базата на този данък се начислява такса смет. Задава се много сериозна тежест за населението – повишаване на ел.енергията, на горива, пелети, дърва. Очакваме ВиК да вдигне цената на кубик вода. И ние ако вдигнем данъците, ще стане тежко. Очаквам новата година с оптимизъм все пак, с надеждата да надграждаме постигнатото – да си рехабилитираме улиците в стария град, да изградим пазара на Златоград, да благоустроим мястото, където е старият понеделник-петък пазар. Работим активно да подготвим проекти за следващия програмен период.
Споменахте за луфт между края на настоящия и началото на следващия програмен период, какъв точно е проблемът?
Ние, общините, сме си дали сметка по коя програма ще бъдем финансирани. За разлика от досега, Златоград не може да очаква финансиране по „енергийна ефективност“ на „Региони в растеж“. Малките общини оставаме с възможности само по Програмата за развитие на селските райони. Така е по неофициални данни. По мои прогнози догодина и по-следващата година ще бъдат почти нулеви по отношение на европейските програми. Затова казах, че докато правителството изгради механизъм за подкрепа на общините в този буферен период, ще мине време и гражданите трябва да знаят, че това не е от некадърност, не е от нежелание да се работи, от липса на идеи. Причината е, че формите за финансиране на общински проекти ще са много малко.
Какво трябваше да се направи, за да се застъпи краят на единия с началото на другия период?
Такава си е технологията на подготовка на програмите, които още не са одобрени от Европейската комисия. След това трябва да излязат условията за кандидатстване, съответно да подадем нашите предложения. Да не звучи като оправдание, но това е факт, който трябва да приемем.
Има ли вина някой за това?
Не. Преминаването от един програмен период в друг и времето за съгласуване на програмите и мерките по тях отнема време. Това е точно този период – 2021, 2022, 2023 година. И чак в края на третата година очаквам да се отворят мерките. В 2024-та е вероятно да се одобрят първите проекти. Да не забравяме, че има и план за възстановяване, който също е някаква възможност. Очакваме и имаме готовност да участваме.
Кой ще е вашият топ приоритет тогава?
Проектът за топлата вода, разбира се. Сега се проектира тръбата, която ще премине през определени разпределителни станции в града. Надявам се проектирането да приключи до края на годината. Търся начини за финансиране на топлопровода от Ерма река до Златоград. Даваме си сметка, че изграждаме улици, площади, паркове, спортна инфраструктура, пазари – всичко това е важно за населението. Но смятам, че трябва вече да насочим усилията си към проекти с добавена стойност. Те ще осигурят заетост, икономически тласък, начин за стимулиране на бизнеса в Златоград. В градове от западните държави с минерална вода има целогодишен туризъм. Златоград вече е известна туристическа дестинация. Инфраструктурата е що-годе нормална, с добри улици и пътища. Време е да се даде тласък за развитие на вид туризъм – спа и балнеология. Това е топ обектът, който ни е на дневен ред. Аз съм убеден, че чрез плана за възстановяване ще се финансират проекти за енергийна ефективност. А това е възможност хем да се отоплят сградите екологосъобразно, хем ресторантьорите и хотелиерите да развият своята дейност.
А има ли надежда ГКПП Златоград да бъде отворен отново към Гърция?
Това не зависи пряко от нас. Доколкото знам, въпросът е поставян многократно и от управляващите през тази година. Ние сме в контакт с новия областен управител по тази тема. Зависи обаче изцяло от гръцка страна. Първи те предупредиха, че ГКПП-то за неопределено време няма да работи, докато отмине опасността от ковид. В тази връзка като кмет съм декларирал, решено е и от Общинския съвет, че сме готови да купим на преместваемо помещение за временен контрол. Можем да го направим за 4-5 дена, за да отговорим на изискванията. Чакам правителството, което ще се сформира, надявам се скоро, да започне да работи по тази тема.
Кои важни инфраструктурни проекти изпълнихте през годината и кои останаха преходни?
Един от приоритетите на общината беше енергийната ефективност. И това се вижда в числата – 52 сгради бяха санирани с европейско и национално финансиране. За малък град това е изключително сериозно. Асфалтирали сме 17 улици с европейско финансиране. Отделно имаме местна програма за инфраструктура, по която също асфалтирахме доста улици. Тези два проекта дадоха пряко отражение върху облика на Златоград – по-красив, по-достъпен, по-чист.
Преминахте много тежък период със свръх много заболели от коронавирус, като няколко месеца преди това районът ви бе обявен едва ли не за оазис. Как жителите на Златоград преодоляха този шок?
Да, от оазис минахме в червена зона, но сега ситуацията е спокойна. Болницата е подкрепяна от общината през цялото време. Освен с пряко финансиране, ние даваме голям тласък на здравеопазването, като се грижим за базата. В момента се изпълняват проекти с различно финансиране. Санираме болницата в частта поликлиника с ремонт на общите части, отоплението, тоалетни, коридори, входът на болницата. Ще бъдат закупени нови кушетки, ново обзавеждане. Знаете, че един пациент преди да влезе на лечение в болницата, трябва да мине през личния лекар. Освен това сме осигурили 50 000 лева за болницата, тези дни ще преведем още 10 000.
Има ли нещо, с което сте горди като постижение през 2021-ва или мина изцяло под знака на трудностите и тяхното преодоляване?
Може да ви звучи като хвалба, но Златоград стана мярка, еталон за добро управление. Аз се радвам, че колеги кметове черпят опит от Златоград по ред идеи. Радвам се, че сме създали образец за управление, за отношения общински съвет-кмет-граждани. Общо взето изпращаме успешна година, въпреки че е свързана с всички страхове от пандемията.
Сигурно имате предвид и че сте в челото по прозрачност измежду общините?
Всеки кмет трябва да си дава сметка, че са нужни много усилия за прозрачност. При нашите оперативки тази дума се споменава много често. Целта ни е да сме в челната десетка. Има много наши идеи, които се ползват от съседни общини. Това ни мотивира много по-бързо и по-качествено да се случват нещата в общината. И всичко е на цената на ниски данъци. Сега сме предложили леко покачване на такса смет. То е мотивирано от повишаване на заплатите на хората, заети в дейност чистота, увеличаване на горивата и отчисленията, които се увеличават по Закона за управление на отпадъците. Увеличаваме разходите за тази дейност с 60 000 лева, което на домакинствата няма да се отрази чак толкова. Подготвили сме примери, които ще дадем на предстоящата сесия. Надявам се да убедим общинските съветници, а за нашите съграждани да е приемливо. Имаме много оптимистичен вариант за събиране на недобора. Идеята е тези, които не са били коректни, да си платят извършваната услуга. Общината извършва сама тази дейност – събиране на отпадъци, транспортиране, депониране и чистотата на обществените територии. Тоест, цената, която тук се плаща, е по-ниска с 20-30% в сравнение с варианта, при който тази дейност е на концесия. Аз откак съм кмет, я поддържам с цел да не повишаваме цената.