Как изстрадалата Ася от Стърница сбъдва мечтите си една по една

 35-годишната Ася Кьорова плете терлици с помощта на краката си. Лявата ù ръка е изкривена и неподвижна в китката. Тя слага едната кука между бедрата си за опора, а с дясната ръка върти преждата. Така плете чудни родопски терлици – за малки и големи. Повечето подарява на близки и познати.

Момичето е почти 100% инвалид.  

Започнала да плете малко по малко, учила се на занаят цяла година, за да е полезна с нещо. Под леглото ù в кашон има терлици с различни размери и модели. Раздава ги за подарък на всеки, който ù отиде на гости. 

Заради странния начин, по който работи, тя не може да се справя с плетива, за които е нужен обръч – за тях трябва двете ù ръце да са здрави.

Едва миналата година Ася стана абитуриентка. Сбъдна мечтата си да ходи на училище и да завърши средно образование. Направи го като частна ученичка, защото е прикована на легло. Закъсня с дипломирането си не защото не иска да учи, а защото не можеше. Твърде дълго не можеше. 30 години.

През 2017-та се записа в средното училище „Христо Ботев“ в Баните. Пътува до там многократно, за да си вземе изпитите. Учи сама от учебници, които ù дал директорът на СУ „Христо Ботев“ в Баните – Пенчо Токучев, и от интернет.

В почивката докато учи, пак плетеше терлици – красиви, с шарки. От няколко години пътува със самодейния състав на Давидково да пее на съборите за инвалиди. Кметицата на Давидково Севда Чолакова даже неотдавна заведе Ася на събор в Перник, за да покаже на сцена как плете.

„Завърших с 4,28. На матурата по български и литература имам петица, по география и икономика – също. Всичко ми беше трудно, но и много интересно. Като седнеш да четеш, се научава. Щом имам петици, значи много съм чела. Всичко това е трябвало да го уча преди години и наистина всичко ми беше интересно, но разказите и романите ми бяха най-интересни. Напишете, че съм много благодарна на директора и на всички преподаватели, защото подходиха с огромно уважение и разбиране към мен“, похвали ги крехкото момиче.

Тя е щастлива, че се е запознала с толкова много учители и младежи.

„В днешно време не съм смятала, че има такива деца. Държаха се толкова мило с мен, толкова любезно. Всеки искаше да ми помага, да ме хване. Виждали са ме по коридора и бяха толкова внимателни, дружелюбни. Не можех да повярвам, но те съществуват и е толкова приятно да общуваш с тях“, допълва Ася.

Момичето не бе излизало навън до 26-годишната си възраст, когато трима журналисти от Смолян разбраха за тежката му съдба.

На 4 годинки, по време на партиен митинг, паднало от подпорна стена около метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка. Закарали го в болница в кома. Опериращите го лекари установили голяма линеарна фрактура около корема й. Имала и тежка компресия на мозъка, контузия на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ. Оттогава е на легло. До 4-ти клас майка й я носи на гръб до училище. После учители идвали у тях да ù преподават. Оттогава зимно време момичето гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а като стане топло майка ѝ я изнася до двора. 

За мечтата на Ася да има електрическа количка се разбра заради измама на стоматоложка преди близо 10 години години. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Взела им парите авансово и после се скрила, без да си довърши работата. Сред измамените била и тя.

Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила ù 5 зъба. Взела ù 300 лева на няколко пъти и я зарязала. Въпреки че лявата ръка не ù служи, към онзи момент има рингова количка, която може да се кара само с две здрави ръце. В нейния случай това е невъзможно, а е имала право на електрическа количка. Просто никой не ù я бе осигурил.

Журналистите (сред които авторът на този материал) събраха необходимите документи – от нея, от институциите и ги подадоха в Социалната служба. Държавата отпусна 3019 лева за момичето.

Изборът на електрически колички в страната не е малък. Журналистите бяха избрали скутер – моторче за инвалиди от Германия. Проведоха консултации с д-р Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „Люлин“. Той дойде специално за нея в Смолян, където младо семейство зъболекари бе поело безплатно лечението на зъбите ù. Те ù осигуриха също компютър и интернет.

Д-р Попов прегледа Ася и констатира, че скутер не е подходящ за пациент с толкова тежко увреждане на горния крайник, защото и електрическото возило може да се управлява с две здрави ръце. По негова препоръка бе закупена възможно най-подходящата за нея акумулаторна количка.

После със съдействието на селския и общинския кмет изключително стръмната пътечка до къщата й се превърна в асфалтиран път, достатъчно широк за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от дома и двора си.

Беше невероятно щастлива. Оттогава мечтите ù една по една се сбъдват. Отиде в София, участва в „Шоуто на Слави“. Посети много места и събития. Снабди се с родопска народна носия и стана член на самодейния състав в Давидково. Пътува в градове и села за участия.

„На стари години почнах да уча, защото нали има закон за хора с увреждания, на които се дава шанс да започнат работа. Звъннах на г-жа Елка Ашикова в Баните и тя ми каза, че трябва да имам средно образование. Затова започнах да уча, за да си намеря работа, да съм сред хора“, сподели Ася.

Насред пандемията миналата година момичето разбира, че няма шанс.

„Кога ще има работа за мен никой не знае. Сега имам диплома и имам огромно желание да работя. Още от едно време съм си имала желание да работя“, довери ни тогава момичето. А купищата изплетени терлици го доказват.

Не спираше да хвали количката, благодарение на която видя свят, различен от дотогавашния ù. Преди около 6 месеца се оказа, че гумите са се протрили, акумулаторът вече е на изживяване, веригата – също. Тъкмо преди да изтече гаранционният срок. Пак журналисти със съдействието на социалните служби помогнаха да се разреши проблема. От тогава Ася е на една ръка разстояние да сбъдне и следващата си мечта, ако някой ù подаде ръка…

И някой ù подаде ръка.

„Здравейте, приятели! Искам с вас да споделя, че съм много щастлива и доволна за помощта и подкрепата на общинското ръководство, специално за хора със специфични потребности! Бях насърчена от покойния кмет г-н Милен Белчев да започна и да завърша средното си образование! Доброто не се забравя! Сега с голямо задоволство споделям, че ми се помага и от неговия син г-н Павлин Белчев! Подписах първия си трудов договор по програма за хора с увреждания, едва на 35 години! Благодаря ви, г-н Белчев, че ми сбъднахте още една мечта!“, написа съвсем наскоро във фейсбук младата жена.

От 15-ти октомври тя е вече на работа в община Баните. След като кметът Милен Белчев почина от коронавирус в края на миналата година, от София се завърна синът му Павлин. Яви се на изборите и ги спечели. Той пое инициативата от покойния си баща да помогне на Ася в сбъдването на нейната твърде изстрадана мечта – да работи.