Доайените фелдшери са на пост в Спешния център на Рудозем

Близо 50 са фелдшерите в Смолянска област и на тях се крепи спешната помощ, а извън Смолян и по-големите общински центрове – не само спешната, а и доболничната помощ.

Дълги години те се грижеха пълноценно за здравето на хората по селата. С тяхното междинно образование – по-високо отколкото на медицинските сестри и по-ниско от лекарското, десетки години получаваха доверието на своите пациенти. Сега обучават лекарски асистенти, които в най-голяма степен се доближават до фелдшерското образование, но 20 години тази специалност я няма изобщо в страната.

В обърканата ни здравна система тези медици нямат свое място. Даже нямат съсловна организация. Присъединени са към Българската асоциация на специалистите по здравни грижи, което не е професия, а направление. Трудът им в спешната помощ, спасявайки живот по села и паланки, по пътища и катастрофи, се води трета категория. За сравнение тези, които приемат обажданията на тел 112, са с по-висока категория.  

Само в три филиала на смолянския Център за спешна медицинска помощ има лекари. Всички останали са фелдшери.

Срещнахме се с доайените сред тях – Павлина и Евелин Иванови в Рудозем. Павлина е от първия смесен випуск фелдшери. Преди приемали само мъже. Евелин пък е най-отдавна завършилият фелдшер в областната структура. Той е от рудоземското село Елховец, а тя – от град Лъки.

Влюбили се в Обединеното медицинско училище в Стара Загора, като студенти. С една година разлика са във възрастта. Тя от 47 години работи по специалността, той – от 48.

Странното е, че учили в Стара Загора след завършено средно образование, но там пак получили средно. После ходили на курсове и за полувисше, и за степен бакалавър.

В началото той е разпределен в Сивино. След завършването на Павлина, ѝ отстъпва мястото там, а Евелин отива в Букаците. Пътувал с автобус или пеш се връщал в Сивино при нея. По-късно кметът на с. Чеплят Асен Алендарски му купил мотор, с който да лекува болните от няколко села. За кратко даже кметувал. Бил първият демократично избран кмет на село Елховец, но се разочаровал от политиката и не се върнал към нея повече. Работил в доста села от района.

„Мога да вляза във всяка къща с гордо вдигната глава. Това, което сега прави джипито, ние го правехме в много по-голяма степен. Имам даже раждания. Моята голяма дъщеря е родена при мен. В Арда замествах лекар, който беше в отпуска, а в Смолян имаше вътреболнична инфекция. Решихме да си роди при мен. В Арда имам 4 раждания“, разказва Евелин Иванов. Той има случай непозната жена в Смолян да го среща и му каже: „Помниш ли, аз родих при тебе!“.

Лекувал е зет си като бебе. Момчето тогава, сега полицай, е от Сивино. И малкият, като всяко бебе, настинал, боцкали го с пеницилин. След години дъщеря им, като го залюбила и искала да им го представи, била уверена: „От този край е, но вие няма как да го познавате“.

Двамата недоумяват как на някой му е хрумнало изобщо да ги приравнява с парамедиците. „Те не са медицински кадри. Не може с 2-3 месеца курс да се приравним. Като констатира определени параметри, той трябва да се обади на лекаря, да има телемедицина, и лекарят да му каже какво да прави. Те се гипсират като видят болния“, коментира Евелин. Докато фелдшерите вземат сами решенията и ги привеждат в изпълнение. 

По предишните правила не можели сами да лекуват деца в първата година. За тях трябвало да вземат отделно решение, участъковият лекар знаел какво прави фелдшерът. Оттам-насетне те решават и проследяват целия лечебно-диагностичен процес.

Тази професия е по средата между медицинска сестра и лекар. Тя е преходна категория, но изключително важна за селата, без нея здравеопазването в нашия регион фалира, категорични са медиците.

Евелин казва, че за 12-те години в Сивино не е викал „Бърза помощ“ нито веднъж. Не се е случвало и човек да отиде на преглед в Смолян или по-голям град, без той да го е консултирал преди това. И в селото си говорели: „Каквото каже Евелин, и в Пловдив да идеш, същото ти казват“.

Двамата са „на пангара“ от млади – работят и се учат едновременно, без „д-р Гугъл“, без интернет. Но каквото кажат, това изпълняват пациентите им. И неведнъж са чували безценното: „Вие сте герои!“.

И днес двамата са на пост във филиала на Спешния център в Рудозем. Помагат на хората в беда заедно с още 4-ма свои колеги за район от 22 населени места, най-отдалеченото от които – Мочура (на 20 км). Те са първите при инсулти, инфаркти, катастрофи и цялата медицинска патология, която е животозастрашаваща. Неведнъж, когато не достигат екипите на техни съседи, покриват случаи в Маданско и в Смолянско.

Павлина казва, че сега е по-лесно в сравнение с миналото, защото има линейки. „При нас имаме само една кушетка и няма възможност за пролежаване, ако не можеш да се справиш, качваш пациента на линейката и го транспортираш в Смолян. Ние не изписваме сега и лечение, защото който изпише медикаментите, трябва да проследи пациента. Навремето всичко правехме – диагностика, лечение, женски, детски консултации“, допълва тя.

„Тук поемаме изключително животозастрашаващи състояния. Макар че 80% са неотложна помощ, не връщаме човек. Приемаме го, стабилизираме го, за да може на другия ден да си посети личния си лекар. Сега джипитата изпращат пациенти на нас. И най-лошо – педиатър да ти прати дете. Майката се обажда на личния ѝ лекар педиатър, че малкото е с температура и трябва да го посети. Той казва: „Отивай в Бърза помощ“, а ние тук сме фелдшери, не лекари, не педиатри“, недоумява Павлина.

Двамата са категорични, че назад в годините хората боледували далеч по-рядко. „Сега всеки трети е с диабет. Толкова много хора са с инсулти, инфаркти. Аз в село съм имала 786 човека и от тях трима диабетици. Сега се промени начинът на хранене, стрес, заседнал живот. Много са и раковите заболявания, явно от Чернобил, както казваха, че и 40 години по-късно радиацията пак ще влияе. Всичко е болно, за съжаление“, коментира тя.  

Упорството на двамата още докато са фелдшери в селата дава резултат. Казват, че никога не са имали спречкване с човек в своята практика. Но и никога не са връщали човек, нуждаещ се от помощ.

Евелин има даже и уникални случаи. Когато приел участъка в Поляна, разбрал за тежко болна възрастна жена. Била безнадежден случай, даже близките й я приготвили за среща със Създателя, каносали ѝ ръцете, обърнали я в подходяща посока, нямало да я бъде. Фелдшерът отива, преглежда я и казва: „Ако ме послушате и я закарате в Смолян, утре ще я намерите седнала на леглото“. Всички го гледали невярващо, защото и лекари отписали жената.

Евелин се ядосал. Отива в Смолян, купува каквито лекарства му трябват – кръвозаместващи. Влива на бабата три банки и тя скача като кукуряк. Шест-седем години оттам-насетне търчала, на всички съседи пускала кравите сутрин. Имало коментари, че това излекуване било случайно. „Ама как ще е случайно. Тя е карала рамазан (пост без храна и вода от изгрев до залез – б. р.) три месеца и анемизирала до такава степен, че се е простряла“, коментира медикът.

В с. Равнината жена с гнойни мехури по нея също отписана. Лекари ѝ казали, че е рак. Той я преглежда и отсича: „Тази жена след 6 месеца ще носи пак бреме“. Всички го гледат и недоумяват. „А то не беше рак, а туберкулоза на кожата. Д-р Данчева – кожен лекар, после ме пита: „Как ти дойде на акъла, браво!“. Другата докторка, на която бях казал какво ѝ е на жената, ме пита: „Кой ти я каза тази диагноза?“. Отговорих й: „Аз я знам“, спомня си Иванов.  

В Букаците жена на средна възраст я водили на психиатър, защото била избухлива, ревлива. Вписали я като психично болна. Фелдшерът я преглежда и установява горещ възел на гушата и съветва: „Идете, оперирайте гушата на жената и ще се оправи“. Съпругът и семейството на жената са му благодарни завинаги.

„Хората ми имат абсолютно доверие. Никъде не са ми вдигнали скандал“, казва Евелин. „И аз не съм запомнила някой с нещо лошо. 12 години в Сивино съм работила. Не помня с някой човек да съм се спречкала“, допълва Павлина. Но двамата не са се жалили в годините.

Помни един случай даже, в който фелдшерът отива да лекува дете в спяща къща: „Обаждат се по телефона през нощта, че детето е много болно. Евелин става и отива, но ми звъни и ме пита защо го пращам, понеже прозорците на цялата къща са тъмни. Звъня аз по домашния телефон, питам майката какво става, нали искаха помощ. „Ами то, детето, заспа и ние заспахме“ – отговорила майката.

Имат и условно забавни случаи.

Двамата си лягат една вечер. Покрай тях минават бипкащи коли. Булка водят в селото. След час-два тичат: „Докторе, бързо!“. Оказва се, че девствената булка получила кръвоизлив. Евелин отива и взема на ръце младоженката. Партньорът ѝ до такава степен се паникьосал, че докторът да му носи булката до здравната служба.

„Бях як, бях млад, здрав. Онова момче се беше уплашило. Аз отидох. Взех му булката и я понесох. Обадих се да дойде участъковата линейка и да я закара в Смолян“, припомня си Евелин.

Обаждат му се за жена с кръвоизлив – млада бременна с Rh-, направила спонтанен аборт. Отива той и я намира буквално плуваща в кръв. В онзи период само кметът има телефон. Изпратил един да повика участъковата линейка в Арда. Казал през кой точно черен път да мине, за да дойде по-бързо. „А аз тичам надолу, вземам две банки, тичам обратно нагоре. Включвам на двете ѝ ръце по една, за да заместя кръвта. Закарах я в Смолян, доктор от ОАРИЛ беше слязъл да чака отпред на пиацата. Закарахме я жива, макар и в хеморагичен шок. Спасиха я с кръвопреливане, с кюртаж“, разказва фелдшерът. От тогава запомнил, че винаги в спешния шкаф трябва да има кръвозаместваща течност.

Според тях сега и лекарствата като че ли не действат като преди. „Четат по интернет и всеки сам си назначава лечение. Всякакви случаи сме имали. Минава един и ми вика: „Сложи ми едно урбазонче“. Аз го питам: „Ти този урбазон за безвреден ли го мислиш, за аспирин ли, прочете ли му проспекта за противопоказания?“. Даже съм казвал: „Задникът си е твой, спринцовките са си твои. Боцкай се с каквото искаш“. Д-р Гугъл е страшно нещо. Като прочетат там, мислят, че е на 100% вярно. И спорят. Особено млади майки, учителки“, коментира Евелин.

„Напоследък фармацията командва медицината. Много лекарства се изписват. Хората стават резистентни – свикват и не им действат“, обобщава Павлина Иванова. 

Един скорошен случай не ѝ излиза от ума: „Напоследък има наркотици в нашия край. Обаждат ми се за момче със сърцебиене и болки в гърдите в Чепинци, чакат ни на центъра. Отивам аз с линейката. Събрали се хора. Едно момче тича, не могат да го хванат. Питам: „Къде е болният!“. Отговарят ми: „Ей го, не можем да го хванем“. А момчето ври и кипи, цялото в пот. Взел някакъв нов наркотик. В София му дали някакви на кристали. Все едно отгоре го обливаш с вода. Така може да получи инфаркт, а е на 22 години. Казвам му: „Влизай в линейката“, а той: „Не мога“. Пада, става и продължава да бяга. Майката плаче, припада. Бащата го гони, а той не може да спре. Едвам го поовладяхме с инжекции, сложихме го в линейката. Баща му дойде и седна върху него. До такава степен буйстваше докато го откараме в Смолян“.

Двамата са единодушни, че всеки може да греши, но грешките на медиците са фатални: „Не бързаме. Трябва да помислим и тогава да действаме. Има хора, които са между живота и смъртта. Важна е преценката ти дали можеш да помогнеш и с какво“.

В този момент дойде повикване за мъж, припаднал и с гърч в Чепинци.