Скандал на стадиона в Смолян: Дете в игрището при тренировка, правят и пикник там

Треньорът Димитър Чолаков прекъсна футболната подготовка на децата, заради невръстно дете, влязло на стадиона в Смолян. Между него и родителите възникна небивал скандал. Тонът помежду им се изостри невероятно. В един момент крещяха от всички страни – треньор, родители от трибуната, близки на детето. Караницата продължи и извън стадиона. Имаше хора, които снимаха скандала. Всеки държеше на своята правота и никой не отстъпи от нея. Чуха се заплахи, че ще викат полиция, но до такава намеса не се стигна.  

„Оставиха си детенцето, докато тренират децата. Детето влезе и те просто го придружаваха вътре. Никой не го изкарваше, докато не им се развика треньорът да го махнат“, каза Владо – родител на едно от малките футболистчета.

„Децата играят футбол и малката влезе на тревата, където играят мач, в първите 20 метра. В момента, в който дядото я води, аз казвам: „Дайте да се дръпнем назад, защото децата играят“. В следващите секунди започва страшно крещене, викане. Човекът скача директно на бой. Ние се обърнахме стреснати: „Добре, какво се случва?“ и той: „Излезте веднага от тревата. Само с такива като вас се занимавам! Марш от тук! Изчезвайте!“. Той ни изгони от целия стадион, макар че може да се тича в червената площ. Аз му казах: „Хубаво, разбирам те, не трябва да влизаме на зелената площ. Детето е влезнало, изтеглил сме го. 20 секунди е седяло вътре“. Можеше по човешки начин да каже: „Нямате право да влизате на зелените площи“, а той веднага тръгна на бой. Изрепчи се на жена ми, изрепчи се на дядото, на мен. Ето, има 200 човека на стадиона в момента. Аз разбирам треньора, че днес се е занимавал с хора, които му влизат на тревата и пречат, но може ли да гарантираш за едно малко дете и да го държиш на каиш. Факт е, че не трябва да се влиза на тревата, но е факт, че той не трябва да се държи така арогантно. Опитахме се да говорим с него по нормален начин, но той отказа. Продължаваше да крещи. Излезе извън терена. Тук липсва всякакъв фактор на човещина. Ако на него му е проблем това работно място, да си говорят с шефовете и да затворят целия стадион, никой да не влиза“, заяви бащата на малкото момиченце – Цветелин.

Според треньора най-редовно на тревните площи навлизат деца, докато тече тренировъчният процес. Отделно от това не се спазва правилото за недопускане на колела на атлетическата писта, а даже се стигало до там, че хора си правят пикници на стадиона.

Повече вижте в интервюто с Димитър Чолаков

Какво се случи днес, как започна всичко, г-н Чолаков? 

Като предистория мога да я обобщя с няколко изречения. Виждате, че изкуственото игрище в Смолян се е превърнало в парка на Смолян. Това е абсолютно всеки ден, когато футболният клуб тренира със своите групи. Постоянно има малки деца, постоянно има колелета. Хората най-нагло даже си правят пикници. Люпят семки постоянно. Това се случва по време на тренировъчния процес. Това означава, че когато треньорът подреди своята тренировка, трябва да повтори, да затрети, за да му се получи процесът. Това означава, че губим време, че докато водим определен брой деца, губим фокуса върху тях. Те губят всякаква концентрация. И ти вместо да водиш обучение, то се превръща в нещо невъзможно. Това не бива да се случва. Това е моето работно място. Едва ли ако отида аз в работното място на барман примерно или в нечий офис и почна да му се ровя из вещите, би му било приятно. Така се чувствам аз, когато това се случва.

Това, че мястото се е превърнало в парк, е факт, но от колко време е така?

Откакто е създадено изкуственото игрище. Но когато това се случва почти всеки ден или през ден, напрежението се натрупва. Аз колкото и да имам търпение, колкото и да съм любезен, в един момент търпението ми се изчерпва. И се стига до такива скандали, защото това е скандално. Не знам дали това не се случва само в Смолян. Ето, има табелки! Те са поставени, хората трябва да четат и да бъдат така културни да спазват правилата. Може и аз да съм се държал грубо, което си признавам.

А защо се държахте грубо?

Защото има натрупване. На мен това ми е четвърти пореден ден, в който правя забележка на някой по любезен начин. Едва ли не през пет-десет минути на тренировка трябва да се обръщам към някой, защото наистина го правя. В един момент не мога. Аз не съм от желязо и такива неща почват да дразнят. И този, който трябва да се заеме с това, може би не си върши работата – да коригира това нещо. Проблем е на обществото, че не спазва правилата, които ги има написани, но аз не мога да го възприема, не мога да го търпя вече.

Колко пъти средно на тренировка ви се налага да правите забележки на хората, които са наоколо?

Обичайно поне четири пъти. В рамките на час и половина, колкото продължава една тренировка, аз няма как да правя постоянно забележки, децата да се разсейват, да губят концентрация.

Какво се случва на практика?

Влизат на тревата – там, където ние тренираме. На практика влизат на работното ми място.

И как работите?

Със зверски усилия. Тъкмо си фокусирал децата. Вниманието им е насочено към теб. Те вече слушат и попиват това, което им казваш, на което ги учиш. В един момент дете с количка, някое бебе влезе, друг се разхожда където иска. Децата, вместо да гледат и слушат мен, да се получи тренировъчният процес, гледат точно тези хора, които навлизат в тренировъчното ни пространство. Аз влизам в любезен режим: „Може ли да напуснете, защото еди-какво си… Първо – рискувате здравето за вашето дете. Второ – да не пречите на нас. Трето – вие да използвате свободното си време по подходящ начин, а аз да използвам моето работно време така, както трябва“. Влизаме в обяснителен режим. И всичко с децата започва отначало.

Според вас какъв регламент трябва да се въведе или настоящият е достатъчен?

Явно, че написаното от общината не е достатъчно. Да, пише за някакви глоби, но трябва да има контрол. Дори да не е 24/7, но да изпращат човек поне докато ние тренираме. Да, разбирам, че няма парк, но виждате колко свободни пространства има в Смолян, гора, толкова зелени площи, защо трябва да дойдат на стадиона, докато ние си вършим работата. Поне се опитваме да си я вършим.

Ако не навлизат в стадиона, биха ли ви пречили?

Не, по никакъв начин. Въпросът е да не са близо. Ще ви дам пример. Ние тренираме, а майка с детенце, което кара колело, минава наблизо. Казвам: „Може ли да се дръпнете, защото някоя топка може да ви удари?“. Следва: „А, да, добре“ с ирония. На следващата обиколка удариха детето в главата с топка. Отговорност е на родителя, че докато на стадиона тече тренировъчен процес, нямат работа на тревата. Трябва да бъдат по-търпеливи. Мисля, че само в Смолян се случва това, което е в момента. Защо влизат с колички и колела, нали е забранено!? Моят син е на 6 години, но когато е бил в количка, не съм го вкарвал в стадиона с нея. Ако съм идвал, е било в 8-9 часа вечерта, когато няма никой. С колело не съм допускал сина ми да влиза. Ние не сме пъдари, не сме пазачи. Ако има такъв, нека дойде и да контролира този процес поне 3 часа, поне до 19,30 ч. Смятам, че обществото трябва да ни предостави тази възможност да развиваме техните деца. Иначе ще си продължи по този начин – стадионът в Смолян е паркът на Смолян.

Биха ви упрекнали, че давате лош пример на децата с агресията, която демонстрирахте, как бихте отговорили на този упрек?

В същото време децата винаги са усещали моята подкрепа към тях, моят гръб. Всъщност аз ги защитавам по този начин, за да могат те да се развиват като личности, като хора, като спортисти. Щом техните родители са имали уважение към мен и са доверили децата си на мен, това означава, че аз съм отговорен и ще ги защитавам, дори по този начин, който демонстрирах – с повече агресия, с викове. Не се случва всеки ден. И аз съм сигурен, че децата и родителите им ще оценят, че аз не го правя толкова заради себе си, колкото заради децата.

Кога е пикът на тази манифестация около стадиона?

Абсолютно всеки ден лятото, между 17 и 20 часа.

Прекъснахте ли си тренировката заради този скандал?

Имах поне още 10-тина минути, но бях силно афектиран и не мислех, че с тази си енергия има смисъл да я продължа. В останалите десет минути нищо позитивно нямаше да се случи, защото енергията ми вече беше насочена другаде.     

Бихте ли се извинили за своя тон и че се държахте по този начин?

Смея да кажа, че 99 пъти съм се извинявал, но днес не бих го направил. Ако някой иска на мен да ми се извини, ще приема, но аз спирам да се извинявам за тези неща, защото не мисля, че са редни. Колкото повече се извинявам и съм бил любезен, толкова повече проблемът се повтаря. В един момент всичко губи смисъл. Не, не се извинявам, категорично.