Младо семейство се върна на село и отвори първата аптека в Чепинци

Младото семейство Виктория и Кристиян Милеви отвориха първата аптека в рудоземското село Чепинци – едно от най-големите села в Смолянска област. Населението в него наброява 2400 души.

Лентата преряза фармацевтът Виктория, заедно с кмета Мустафа Брахимбашев.

Виктория и Кристиан споделят, че мотивацията им е свързана с желанието да бъдат в полза на хората, да работят за издигане и усъвършенстване на своето родно място като важен център в общината и областта.

По думите на Виктория профилактиката е неделима част от грижата за здравето и нейната препоръка е наред с лечението на вече установени заболявания, да се обръщат специални грижи, поддържане на тонуса, духа и тялото с продукти за лична грижа, медицинска козметика, хранителни добавки и други.

Тя е фармацевт, а той – инженер. Имат две момчета – голямото е на 5 г., а малкото – на година и половина. 

Двамата са възпитаници на гимназията в село Чепинци. Завършват висшето си образование в Пловдив и остават да живеят там. Младото семейство живее с мечтата един ден да се завърнат в родното си село, където са техните близки и приятели. Така решават да предприемат тази важна стъпка, уверени в силите и всеотдайността си, в името на хуманността.

Кметът на село Чепинци удостои с присъствието си откриването на първата аптека и пожела здраве и просперитет на младото семейство.

На мероприятието присъстваха жители на селото, общината и областта. Всички те искрено се радваха, че се сдобиват с аптека на село и ще разчитат на постоянно обслужване от страна на собствениците.

Повече в интервюто с Кристиян Милев

С каква идея разкрихте аптека в Чепинци, г-н Милев?

Двамата сме родом от тук. Дълго време живяхме, учихме и работихме в Пловдив. Аз все още работя там. Винаги обаче сме искали да развиваме родното си място, да направим нещо по-значимо, да покажем на младежта, че човек, който има желание, винаги може да успее. Винаги изглежда трудно, но нищо не е невъзможно. Това като цяло е голяма инвестиция. Някои хора биха купили апартамент. Ние това го отминахме. Решихме като следващ етап да направим работно място за съпругата ми и удобство за населението. Аз съм инженер по професия, а съпругата ми е фармацевт. Това ми дава възможност да помагам с техническата част – проекти за помещението, логистика. Съпругата ми, с нейната професия, знания и умения по медицина и алтернативната медицина – да консултира хората и да помага за тяхното лечение.

Как избрахте помещение?

Имайки предвид, че изискванията са доста сериозни и на базата на наличността в селото, избрахме това, което открихме днес. Първата идея беше да построим аптека. Купихме земя, направихме проект, но всичките документации и процедури ни бавят вече 4-та година. Поради това решихме да вземем под наем, но да заработим. Прегледахме помещенията, които биха отговорили на изискванията. Така избрахме на входа на селото, тъй като целият поток хора минава през там и ще им е удобно. В същото време там е и заводът „Диел“ – хората в обедната почивка може да дойдат да пазаруват.

От общината ли го наехте или от частен собственик?

Частен наем е. Общината за такива неща не помага по никакъв начин.

Колко време ви отне да подготвите помещението и да го пуснете официално днес?

Осем месеца.

Много ли е трудно да се осигурят всички нужни документи?

Това би отказало повечето хора, тъй като останалата част е инвестиция – подсигуряване на средства. Тях или може да ги подсигуриш, или не, но осем месеца беше ходене по мъките с документи. Внасяш някъде, не знаеш какви са стъпките. Всеки идва, връща те: „Това трябва, това не трябва, това трябва да е нотариално заверено“, а никъде нищо не пише. Навсякъде има срокове. Внасяме документите, чакаме 15 дена, за да ни кажат, че трябва още нещо. От гледна точка на документация, като си направил аптека веднъж, може да направиш сто, защото вече знаеш каква е последователността. Имайте предвид, че сме ходили и в РЗИ да ги питаме, но не сме срещнали някой да ни каже кое след кое следва. Дори в техните институции. Дори ни връщаха за смяна на статут, тъй като на проекта е пишело „магазин“, а не „аптека“, което впоследствие се оказа, че не е било и нужно. А това ни отне два месеца и половина.

И въпреки всичко, днес се поздравявате с успех?

Да. Постигнатата цел е неописуемо щастие. Радваме се най-вече като виждаме щастието в очите на хората. Всеки изпраща деца или внуци да учат и като видят, че някой се е реализирал и дори се е върнал и е направил някакво удобство, хората от щастие и ентусиазъм идват и пазаруват. Надяваме се и занапред така да продължи.

Това е първата аптека откак селото съществува, така ли?

Да. Има една дрогерия, преди имаше две – затвориха. Но аптеката е първата. От дрогерия може да купиш нещо, което е без лекарско предписание. На всеки, като му се наложи нещо по-сериозно, трябваше да пътува до град Рудозем, който се намира на 7 километра. Отделно от това е по-късото работно време там. Ние сме с по-удължено. Ако има някой остра нужда, може да ни повика. Смятаме, че и хората оценят аптеката като голяма придобивка. Ние, когато сме идвали тук, децата се разболяват и обикновено това става вечерта. Тръгваме до Смолян, защото няма денонощна аптека, дори и в Смолян нямаше, сега не знам. И сме се прибирали в Пловдив, за да окажем помощ на детето.

С разкриването на аптеката означава ли, че се прибирате в Чепинци?

Да, семейството ми вече се установи тук. Аз пътувам за няколко дни в седмицата, защото работя в Пловдив. При необходимост аптеката ще е на разположение. По всяко време човек може да позвъни по телефона и ще бъде обслужен, тъй като ние живеем наблизо

Какво си пожелавате занапред?

Хората да са здрави и да идват при нас само за превенция. И ние да сме здрави, за да сме насреща.