Домоуправител от Смолян: Като братчетата на Гаврош сме, държавата да ни покрие 20% за саниране (обновена)

Близо сто човека се събраха днес в община Смолян, за да изразят негодувание, че блоковете им не са одобрени за саниране. Само 5 от 65 жилищни сгради ще получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост в областния град. Всички живущи в тях са платили немалки суми за обследване. За 70 кв. апартамент сумата е 420 лв., но за 120 кв. м – 720 лв. Общо смолянчани са дали на оценителите 1,2 млн. лева, или почти по 20 000 лева за блок. Плащали са по 6 лв. с ДДС на квадрат за обследване и технически паспорт, а парите де факто са им изгорели. Разочарованието у смолянчани е повсеместно.

От общината организираха днес среща, на която заедно със собствениците и домоуправителите да изразят недоволството си публично и да потърсят път занапред, защото усилията, вложени както от служителите, така и от домоуправителите, са много сериозни, платените суми – немалки, а резултатът – почти никакъв. Всички се чувстват ощетени. Готови са на протестни действия, ако не се намери изход от положението.

„На Коледа всички бяхме попарени. От първата програма за саниране сме отпаднали всички, с изключение на 5 блока. Това за мен е истинско, да не кажа, престъпление. Защо!? Ще ни пратят на втори етап с 20% наше участие. Но да зазадем въпроса на депутатите и на управляващите, на министерството – те знаят ли, че заплатата в София не е равна на заплатата в Смолян!? Ние, които сме ощетени в Смолян, откъде ще намерим пари да дадем 20% дялово участие!? Това е почти невъзможно. Откъде да ги икономисаме!? Като влезем в магазина, гледаме като братчетата на Гаврош“, заяви домоуправителят Йорданка Кирянова.

„Много добре чух по телевизията г-н Василев – министъра на финансите, като каза, че дефицитът е 3,2 и имаме 1%, който може да отиде по общините. Ние този един процент го искаме за Смолян, защото Смолян е беден град. Нашето съществуване в Смолян е просто жалко. А екологията, дето ни се радват, че имаме хубави гори, ако засечете чистотата на въздуха, ще видите, че не е по-добра от други градове. Защо ще сравняват Смолян със София!? Един блок в София може да има хиляда души, не знам си колко квадрата разгърната площ. С нашия блок 10 години кандидатстваме. Ще получа пенсия от изготвяне на документи в помощ на младите. Някои хора умряха и не дочакаха санирането. Сигурно и ние ще умрем и няма да го дочакаме. Този един процент моля да се задели за община Смолян“, категорична е тя.

Всички в залата я аплодираха. Подкрепа получи тя за изказването си от местната и областната управа. Чуха я депутатите д-р Красимир Събев от ГЕРБ и Михал Камбарев от ПП-ДБ.

Ако не се намери начин за 100%-ово финансиране на останалите в резерва блокове, смолянчани настояват да бъдат компенсирани от държавата за обследванията, които са платили.

Индикативният бюджет, даден предварително за Смолян, е бил 30 милиона лева, което означава между 20 и 30 сгради за саниране, каза зам.-кметът Марин Захариев.

Оказва се, че големите градове, където блоковете са по-големи, са събрали по-голям брой точки и съответно имат много повече одобрени сгради. Общини като Смолян, Димитровград, Стара Загора, Враца, Габрово – почти всички областни градове са доста под индикативните бюджети.

„Подготвили сме писмо, което ще изпратим до НСОРБ и МРРБ. Нашите препоръки и надежди са в  две насоки. Първо, дали чисто административно може класирането да се оспорва. Не искам да вярвам, че то не е обективно. Второ, дали може да се отдели допълнителен ресурс!? Има на много места искания за допълнително финансиране – дали по ПВУ или по линия на държавен бюджет. В Смолян сдруженията са много дисциплинирани и вече десетина години страдат с това саниране. Събират подписи, плащат за съседи, които ги няма, заминали за чужбина. Имахме похвала от МРРБ, че като подготовка, обследвания и подредба проектите на Смолян са едни от най-добрите. И какво от това!?“, попита Захариев.

Депутатът Михал Камбарев, който се включи онлайн в срещата, обясни, че критериите са били публични, преминали са обществено обсъждане и са одобрени, а изчисленията са направени по тях. Общият размер на осигурените средства по тази програма малко над 1 милиард. Подадени по цялата програма са 3068 проекта на стойност близо 4 милиарда.

„Сами виждате, че това е почти 4 пъти над предвидените средства. Класирането се случи в декември месец. Одобрени са 756 сгради на етап 1 в 102 общини. За сравнение да видите при предишната – Национална програма за енергийна ефективност 2015-2016, горе-долу същото се е случило и сега. Тогава е имало предвидени около 2 милиарда, около 5000 заявления, одобрени са около 2000 сгради. Как се тълкуват цифрите – в момента имаме 1 милиард за 700 сгради, тогава 2 милиарда за 2000 сгради. Защо сега не се получават 1000 сгради, обяснението е заради поскъпналото строителство“, каза той.

Камбарев уточни, че има 2178 сгради в резервите и тяхната стойност е 2,5 млрд. лева, но ресурсът е 282 млн. лв.

„Не очакваме всички да кандидатстват за етап 2, защото там ще получат финансиране до 80%. Документи се подават до 16 януари. МРРБ е предвидило, че ако няма достатъчен интерес или времето е недостатъчно, срокът да се удължи до края на февруари. Защо бяха поставени тези лимити? Лимитите са поставени с цел справедливо и балансирано териториално разпределение на тези средства. Никъде не е казано, че за община Смолян ще има 30 милиона. Тези тавани са сложени, за да няма общини, които ще приберат по-голяма част от финансирането. Ако ги нямаше тези тавани, целият ресурс – близо 80% от средствата, щяха да отидат в 15 големи общини. Тогава щеше да е още по-несправедливо. Недоволството щеше да е още по-голямо“, смята народният представител.

Камбарев допълни, че в Смолян има 5 класирани сгради в първия етап и 60 в резерва. Тези, които са в резерва, са за около 62 млн. лв., което значи, че собственото финансиране, което собствениците трябва да осигурят, ще е около 12-13 млн. лв.

По думите му има начин през Фонда на фондовете да се финансират такива проекти, по „Развитие на регионите“ имало предвиден ресурс от 409 млн. лв. за енергийна ефективност.

„Има още 150 млн. лв. по приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“. В програмния период 2021-2027 г. за обновяване на жилищни сгради по „Развитие на регионите“ ще бъдат включени възможности за финансиране на еднофамилни къщи. Ще бъде комбинация от безвъзмездно финансиране и заеми с дългосрочна лихва. Има още две възможности. През 2024 г. стартира национален декарбонизационен фонд, чрез който ще бъдат предоставено финансиране са същите дейности, предстои да разработим програмни документи за социалния климатичен фонд към ЕС, който също предвижда средства за целта“, допълни той.

Неговият съвет е хората да се насочат към други програми за саниране на 60-те блока, останали в резервите.

„Това не е национална програма за саниране, а подкрепа за устойчиво енергийно обновяване. Ключовото е, че тези пари не идват от държавата, а от Европа и тя не ги дава за регионите. Европа ни казва, че трябва да вървим в посока да сме по-устойчиви, затова тръгваме от най-неустойчивите сгради. Затова с тях започваме. Може би правилата е трябвало да бъдат други, но сега не можем да вървим назад. Критериите са били публични и те са одобрени“, обясни Камбарев.

Д-р Събев заяви, че с Камбарев ще отидат в МРРБ, за да се опитат да намерят решение на проблема. По думите му безкрайно несправедливо е Смолян да получи 6% одобрение на подадените проекти.

„Има много несправедливости в тази програма и аз ги виждам. Похачени са реални пари, а няма нищо. 6% е безкрайно несправедливо. Доброто във всичко лошо е, че 8-9 години важи обследването. Тези несправедливости трябва да ги изправим и ще направим всичко възможно за това. Разбира се, че ще търсим и други програми, но хората казват, че с тези пари за обследване можеше покривите да си оправим, защото наистина животът в Родопите е по-различен от този в равнината“, допълни д-р Събев.

Домоуправители казаха, че оттук-насетне ще им е безкрайно неудобно отново да искат пари от съседите си, пък камо ли в такива големи размери, като съучастието им с 20% в санирането.

Експерти от общината поясниха, че 47 милиона от 270-те милиона за втория етап ще са за Южен централен район, в който попада Смолян. Домоуправителите трябва да проведат още едно събрание, а всички подадени документи важат, но условието е да попълнят декларация, че са съгласни да осигурят 20% от сумата за саниране.

При това положение се очаква за втория етап от програмата да кандидатстват единици. Шанс смолянчани виждат само в подкрепа от държавата, на която разчитат от бюджета да осигури съфинансирането за Смолян, като високопланински, отдалечен град с по-специфични природни и териториални дадености.   

„Трябва да се търси финансиране от държавата. Хората са си свършили работата тук, общината е придвижила документите. Оттам-насетне е ролята на парламента, на държавата. Правителството е заявило, че финансира само готови проекти. Ето, проекти има. Според мен в държавния бюджет ще останат средства от общини, които нямат проектна готовност. Поне да приемат тези 20% за финансиране. Трябва да лобирате пред правителството. Във ваши ръце са нещата, които може да поставите на държавно ниво. Недоволството е в цялата страна. Ако в София, Пловдив и Варна са доволни, навсякъде другаде са недоволни“, обобщи председателят на Общинския съвет в Смолян Димитър Кацаров.  

ПИСМОТО

ДО АНДРЕЙ ЦЕКОВ – МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

ДО СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Във връзка с публикуваните на 22. 12. 2023 г. в късния следобед дългоочаквани както от общините, така и от гражданите резултати от оценката на подадените проектни предложения по процедура BG-RRP-4.023 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“ в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, считам, че е налице явна необходимост от преразглеждане на решението по колко проекти да бъдат финансирани от всяка от кандидатствалите общини.

Налице е изключителен дисбаланс по отношение на разпределението на средствата по общини. Изключително активни градски общини като Смолян, Габрово, Димитровград и други остават с малък брой включени за финансиране проекти, при голям брой подадени и одобрени проектни предложения.

Както знаем, Планът за възстановяване и устойчивост се фокусира именно върху декарбонизацията и климатичната неутралност на градовете. Община Смолян бе активна и е подготвила този голям брой проекти, които значително биха допринесли към общата европейска и национална цел за намаляване на въглеродните емисии с най-малко 55% до 2030 година. Считаме, че с активността си сме заявили ясно намерение и воля за работа в тази посока и бихме допринесли за изпълнението на националната и европейската енергийни политики и политиката в областта на климатичните промени, както и за постигане целите на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради. Всеки град и всяка община имат своите особености по отношение на типа многофамилни жилищни сгради и следва да се отчитат характеристиките на тези сгради, при които планински град като Смолян не е конкурентен с градове, където има високо строителство и по-големи застроени площи. Също така в Смолян отоплителният сезон е по-дълъг, консумираната енергия е повече, като по-голямата част от източниците ѝ са твърди горива, освен това градът няма централизирано отопление. Всичко това води до разлики в енергийните характеристики и в енергийните спестявания на сградите в различните райони на страната.

При подготовка на проектите бе заявено, че в тази процедура е много важна инициативата на гражданите за сдружаване и за подготовка на необходимите документи за кандидатстване, включително за влагане на собствени средства за технически паспорти и енергийни обследвания на сградите. В този процес, екипите на общините бяхме много активни и вложихме допълнително време и човешки ресурс за работа с гражданите и подготовка на качествени проекти, с ясното съзнание, че това са едни от проектите с най-висок социален и екологичен ефект, тъй като повишаването на енергийната ефективност на многофамилните сгради ще допринесе както за постигане на целите за въглеродна неутралност, така и ще подобри комфорта на домовете и облика на града.

Въпреки на пръв поглед обективната оценка съгласно критериите на процедурата, считаме, че не е коректно активни общини като Смолян с толкова висока проектна готовност и значителен брой подадени и преминали успешно административна, техническа и финансова оценка предложения да получат едва 6% от заявения ресурс, а други общини получават почти максимума от 30 000 000  при много по-ниска активност.  Наясно сме, че не всички подадени проекти ще бъдат финансирани, но за областен град като Смолян би следвало да бъде отпуснат по-голям финансов ресурс.

Още повече, че в община Смолян гражданите, живущи в тези 60 сгради, които са в резервен списък са вложили собствени средства за изготвяне на обследване за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и за съставяне на технически паспорт и за изготвяне на обследване за енергийна ефективност и сертификат за ЕЕ в размер на 1 189 283.51 лв. с ДДС, които не биха могли да си възстановят, освен ако държавата не предвиди средства за компенсация.

Също така, следва да отбележим, че по време на оценката на проектните предложения бяха налице редица различия в подхода на оценителите и несъответствия по отношение на идентичния начин на оценка на проектите, като например изискване за даден документ или корекция при едни от проектите, а при други същия документ или корекция да не се изисква. Бихме могли да дадем примери. Това ни дава причина да считаме, че не е прилаган единен подход при оценката на проектните предложения.

С оглед на така изложеното и предвид наличието на висока проектна готовност в Община Смолян, както и в други подобни общини, считаме за крайно необходимо да бъде преразгледано решението за финансиране, като се осигури допълнителен финансов ресурс и се отчитат и местните специфични характеристики на етажната собственост, както и да бъде зачетена активността на гражданите и общините. Считаме, че община Смолян е ощетена и разпределението на ресурса за инвестиции за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд е неравномерно в държавата, с което постигането на специфичните цели на конкретната процедура остава под въпрос за много райони в страната.

Разчитаме на Вашата подкрепа за възможно преразглеждане на решението и финансиране на по-голям брой проекти в общини като Смолян, с висока проектна готовност или за увеличаване финансовия ресурс.

По отношение на втория етап на процедурата, предлагаме предвидените 20% съфинансиране да бъдат осигурени от държавата, а не от сдруженията на собствениците. Предложението е инициирано от представители на сдруженията на собствениците, по време на среща в Общинска администрация – Смолян и е подкрепено от представители на законодателната и изпълнителната власт от Област Смолян. 

С уважение,

НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ

Кмет на Община Смолян