Собственикът на „Горубсо“ Николай Вълканов: Не с „тактика“ се задържат работници, а с правила

Не чувстваме сериозна липса на работната ръка, заяви пред журналисти в Златоград бизнесменът Николай Вълканов – собственик на „Горубсо“ в Мадан, Златоград и Лъки. Възнагражденията на подземните работници в неговите мини стигат до 4000 лева. Той обаче не ги нарича „заплати“, а „заработки“.

„На 25-то число се плаща заработеното. Ако 25-то число се пада  в събота, плащаме на 24-ти. Ако 25-ти е в неделя, им плащаме на 23-и. Това е правило. Те не получават заплати, а заработеното. Разходите за труд в последните години се увеличиха два пъти, както се увеличи два пъти производството. Кой колкото е произвел, толкова получава. Но има миньори, които достигат заработка по 4000 лева на месец. Колкото си изкарат. Това ги стимулира и те работят като влязат в рудника. Осигуряваме ги върху цялата заплата“, обясни Вълканов.

Той е категоричен, че е голяма грешка да се правят „заигравки“ с Кодекса на труда – да се плащат осигуровки на минимален праг или минимална заплата.  „Това, което са заработили, върху това се заплаща данък, защото така се изгражда държавата – като плащаш данъци, осигуровки, тогава в НОИ има пари за пенсии. Нямам интерес да заигравам такива игри. Не ми и трябва. Аз искам хората, които работят при нас, да са щастливи и да знаят, че получават такива заплати, каквито са изкарали, и се осигуряват върху тях. По някой път и ние търсим хора, но си ги намираме. Защо? В една фирма, когато има традиции, известност сред хората, че плаща редовно заплати, че дава реални осигуровки и т.н. лесно се намират работници“, подчерта той.

На въпрос дали това е „тактиката“, за да се задържат работници, Вълканов отговори: „Не мога да кажа тактика, това са правила. Правилата са да бъдеш честен със своите работници“.

В момента в „Горубсо-Мадан“ работят 1000 души, в „Горубсо – Златоград“ – около 500, и в „Горубсо – Лъки“ – 700 души. В Македония също имат рудник, където работят 1000 човека.

За миньорите казва, че имат нещо като ПУЦ (професионален учебен център), обучават ги преди да влязат в рудника.

На въпроса според него защо в Смолян големите предприятия непрекъснато се оплакват, че не могат да намерят работна ръка, отговаря, че не се трудят, за да я намерят.

„На нас когато ни трябват инженери, си намираме през Минно-геоложкия университет. Всяко лято идват 30 бъдещи инженери на стаж. Настаняваме ги в хотел, даваме им заплати. Тоест, трябва да се грижим за тези хора. Няма как иначе да дойдат. В Мадан даваме стипендии за специална профилирана паралелка за ученици, и в Златоград даваме стипендии“, отбеляза Вълканов.

През 2017 г. година се навършват пет години откак той взе концесията за рудниците в Мадан след скандала с предишния собственик Валентин Захариев, който бе задлъжнял с милиони спрямо работниците и доставчици.

„Горубсо-Мадан в момента е едно е най-добре работещите предприятия в България. За 5 години от новата концесия успяхме да инвестираме над 100 милиона. Покрихме всички стари задължения, направихме нови инвестиции. И от три месеца – март, април и май, насам „Горубсо-Мадан“ постига 2000 тона концентрат на месец, което никога не се е случвало. Това е изключителен рекорд. Увеличението е двойно в сравнение с началото. Със същите хора, но с много нова техника. Ние купихме над 20 нови машини – товарачни, пробивни карети, много инвестиции направихме в Обогатителната фабрика в Рудозем тази година, в надграждането на хвостохранилището. Рудник „Върба-Батанци“ работи изключително добре. Така че в Мадан днес е едно от най-добрите предприятия в страната. „Горубсо – Златоград“ също върви изключително добре. Правят около 1400-1500 тона на месец. Следващите месеци ще вдигнат производството на 1600-1700 тона. Много нови инвестиции имаме и там“, казва Вълканов.

„До нас е река Върбица и искам да видите колко много риба плува в реката. Това означава, че хвостохранилището работи добре – всички води, които идват от хвостохранилището, са чисти и се спазват нормите за екология. Това е показател дали в река Върбица се изпускат води, които нарушават екологичните норми“, посочи собственикът на минно-добивното предприятие.

Според него е голяма загуба замразяването на каскада „Горна Арда“.

„Тази каскада ми е слабост. Този проект го разработихме през 90-те години. Тръгна през 1997-98 г., но за съжаление турският партньор, който беше избран тогава – „Джейлан“, не можа да осигури финансиране. След това проектът попадна в ЕВН и НЕК. Но нито ЕВН, нито НЕК осигуриха финансиране. Това е един изключителен проект. Дори при тези цени на електроенергия сега, той е изключително добър проект. Щеше да има полза за България. Когато има дефицит на електроенергия, когато имаш язовирно производство на ел.енергия, а тя е моментно производство – тоест, можеш да пуснеш в пиковите часове колкото искаш електроенергия. Това е хубав проект и трябва да се реализира“, подчерта Николай Вълканов.