Две църкви една върху друга близо до Златоград откриха археолози

Две църкви една върху друга откри близо до Златоград археологът проф. Николай Овчаров.

При разкопките са открити също 8 християнски гроба на възрастни, 2 детски гроба и един на високопоставен и почитан човек.

Археологическите изследвания са проведени на границата между Смолянска и Кърджалийска област, на 8-9 км от село Добромирци.

„Тази църква щяхме да я копаем още миналата година, но се развалиха нещата, не можахме да намерим финансиране, докато сега вече със средства на златоградчани ще я разчистим. Тя е копана преди 50 години, но оттогава насам е напълно обрасла. Сега ще я разчистим. Доколкото се вижда, има около 2 метра запазеност на зидовете“, казва преди месец проф. Овчаров.

При представянето на резултатите от обследването днес свещеник Константин отслужи помен за душите на погребаните. А разкопките са спонсорирани от златоградчани по случай 240-годишнината на Делю войвода.

Запазените зидове са от съществуваща през 13-14 век църква, с характерния градеж за това време – дървени греди и подравняване с тухлени парчета, ломен камък и немного качествен хоросан.

„Църквата е еднокорабна с една полукръгла абсида. Според данните от снимките на първите разкопки, отстрани на абсидата е имало две малки ниши от север и юг, които са играели роля на свещените помещения в една съвременна църква“, каза Овчаров. 

Разкопките се оказали голяма изненада, тъй като вместо една, са разкрити две църкви. Под храма от 13-14 век археолозите откриват още една, по-ранна църква от 9-10 век. Открити са 2 гроба на деца, направени много прецизно почти като саркофази, и извън църквата – на високопоставено и почитано лице отпреди 11 века.

„Това е ктитор или много уважаван дарител, който е помнен и по време на строежа на втората църква отгоре му е направено специално помещение за поклонение“, посочи Овчаров.

Археолозите разкриват 8 гроба от 13-14 век с погребани по християнски обичай със скръстени на гърдите ръце хора. 

„Долната църква може да датираме в 9- 10 век или началото на 11 век. Тя е характерен тип, т. нар. скъсени базилики. Една преходна форма между класическата базилика от ранно-християнския период и кръстокуполната църква – класическата византийска средновековна църква. Това е трикорабна базилика с три абсиди на изток, полукръгли, а вътре корабите са били разчленени с редове от стъпки. Това е характерно за периода от 9 -10 век, след възвръщането на иконопочитането“, обясни археологът.

По думите му този район през Средновековието е бил много мощно населен с християнско население. На 2-3 км от сегашните разкопки има още 5 такива обекта.

Турското наименование на местността е Папаз тепе – Попското тепе. Населението сега е мюсюлманско, но преди 6-7-8 века това е бил християнски край.

„Неслучайно това е свързано с хипотезата, че тук, в този прекрасен район между Бенковски и Добромирци е изкарал последните си дни Патриарх Евтимий. Това, което разкрихме при тези разкопки, не противоречи на тази хипотеза. Може би най-интересната находка е, че само на 2 км от тук е открито съкровище от 135 сребърни монети на цар Иван Шишман в района на Пресека. Тук българските монети от втората половина на 14 век са били много редки, това си е бил византийски район в онова време. Наличието на монети пък на цар Иван Шишман за мен лично е необяснимо, изключителна е тази находка, но не е изследвана“, анализира проф. Овчаров.  Той допълни, че доц. Дочев от Велико Търново ще я изследва от кое от 4-те монетосечения на Шишман е. Според него обаче от което и да е, тя е след 1371 г., когато умира Иван Александър. 

„И веднага си задаваме въпроса, след като в същата година турците превземат цяла Южна България, какво прави само на няколкостротин метра съкровище на цар Иван Шишман!? Изследването на това съкровище ще даде светлина и върху тези базилики“, каза археологът.