Не дават два водоема на държавата, община Смолян се нуждае от 2 млн. лв. да ги обезопаси

Съветниците в Смолян не позволиха на общината да икономиса 2 млн. лева като започне процедура по прехвърляне на двата водоема „Кирянов гьол“ („Рибката“) и „Лагера“ към държавата. За тях от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор има констатация, че са рискови. За да се изпълнят дадените от нея предписания, са нужни около 2 млн. лева.

Проектите за осъществяване на безопасна техническа експлоатация са на стойност 1,5 млн. лв. За да се направи инвестицията обаче, трябва да се изкупят частни имоти на стотици смолянчани и техните наследници, с което сумата ще набъбне на около два милиона.

Възможна причина за отказ на мнозинството в ОбС да даде на местната управа шанс за изход от трудната ситуация е инспирираното напрежение сред рибарите в аванс, че когато водоемите станат държавни, ще им забранят да ловят риба там. Другата предполагаема причина е фалшивата новина, че ще се отнеме достъпът на смолянчани за отдих край тях, защото щели да бъдат дадени за концесия.

Но е 100% сигурно, че общината е в шах сега. Тя няма отделени 2 млн. лева да ремонтира водоеми. Не може и да кандидатства за еврофинансиране, защото там има частни имоти, в които отчасти трябва да се прави интервенция. А еврофинансиране се печели с абсолютно изчистена собственост. Водоемите са обявени за рискови и спешно трябва да се обезопасят. Ако не го направи, общината ще бъде санкционирана.

За да придобие реална представа за естеството на спора, представяме на читателите най-важните тези. От двете местни коалиции и ДПС никой не се изказа.

„Моето мнение е, че община Смолян няма нужда от тези язовири, няма и пари за тях. Затова предлагам собствеността им да бъде прехвърлена на държавата. Те са си били на държавата – единият до 2002 г., другият до 2005, 2006-та година. Не виждам драма в това, тъй като и преди са били държавни. А са нужни много средства за ремонт. За да се направи ремонт, първо трябва да се изкупят частните имоти наоколо. Г-н Генчев (бивш зам.-кмет – б.а.) е тук, може да разкаже защо са ги поискали да станат общински, защо след това не са ги ремонтирали и поддържали. Ако рибарският съюз го иска, може да им го дадем на концесия за 20-30 години.   Ремонтът на двата водоема е 1,5 млн. лв., а с купуването на имотите ще е половин милион някъде. И за какво!? При всички положения обаче ще има санкция за общината, това е неизбежно“, казва кметът на Смолян Николай Мелемов.

„Опасенията на Българската федерация по риболовни спортове са относно възможността за упражняване на спортен риболов в тези водоеми. Фактически формата на собственост не променя начина на осъществяване на тази дейност, в това число на любителите риболовци“, каза председателят на ОбС Димитър Кръстанов (БСП), който впоследствие гласува „въздържал се“.

Кръстанов смята, че ОбС трябва да се запознае с изискванията за безопасност на тези водни басейни, дали може общината да се грижи за тях от гледна точка на осигуряване на безопасна експлоатация при авариен режим. Счита, че консултативният съвет към ОбС трябва да проведе среща с контролните органи и на следващо заседание да се реши този въпрос при по-висока информираност заради спецификата на проблема.

Адв. Филип Топов, отцепил се от ГЕРБ, който старателно преди заседанието създаде напрежение, предложи група съветници да отидат на езерата и да проверят доколко експертите, които са дали предписания за скъпи ремонти, са прави и дали може с много по-малко пари да се реши проблемът.

Мнението му е, че с прехвърлянето им към държавата ще се отнеме емблемата на областния град – „Смолянски езера“, че туристите ще бъдат лишени от място за отдих и лагеруване. Той каза още, че в годините над Смолян са съществували 20 естествени езера, но сега са останали 8, като седем от тях са естествени и към момента. А „Кирянов гьол“, известен като „Рибката“ се тълкува като микроязовир. Другият, който е проблемен, е „Лагера“.

„Аз предлагам група съветници да се качим и да огледаме състоянието не като техници, не като експерти, а като хора, които имат представа какво значи язовирна стена, контра стена, на какво разстояние е естественият резервоар от преливника. Дали това е естествено езеро, да попитате възрастни хора, които от много години го знаят това дали е излязло извън тези рамки. И отиваме вече на т.нар. икономическа страна – да се прецени горе-долу с какви средства би могло да се изпълнят тези предписания. Дали тези предписания са еднакви за двата водоема?“, посочи адв. Топов.

За „Кирянов гьол“ и по неговите думи се налагат много средства. За „Лагера“ също, но по думите му те биха могли да бъдат редуцирани.

Според Топов пари ще се намерят. „Държавата трябва да се ангажира по съществуващите екологични програми, да отдели поне част. Второ, да се опитаме чрез т.нар. партньорства да запазим това място за отдих за целия град. Да помолим фирмите „Титан“, „ИСА“, „Красин“, „Дюлгер“, просто да дадат по 15-20 хиляди лева, защото е в интерес на всички живущи. Социалният ефект, г-н Мелемов, не се заключава в това „общината няма нужда“. Това, че общината няма нужда от нещо по една субективна преценка, не означава, че хората и общината нямат нужда“, отсече Топов.

Той отбеляза, че рибарите в момента не са единствените ползватели на това т.нар. „водно царство“, а също гостите и туристите.

„В пазарна икономика се бяга от държавата. Тя може да помага, но в конкретния случай тя не е направила нищо до момента. Какво си мислите – че ако ги прехвърлим, ще постигнем някакъв икономически ефект!? Мотивът, че са заобиколени с частни имоти, не издържа“, каза Топов.

Според него преливникът на „Лагера“ е на височина колкото телевизионната камера в залата на ОбС и нищо не пречи той да бъде бетониран. Съветът му е там да се направят пейки, заслони и хората да си почиват. Топов е категоричен, че държавата не е добър стопанин.

Кметът го репликира така: „Аз мога да предложа 50 000 лв. и г-н Топов ако пожелае, може да изпълни ремонта с тези пари. Ако може да го направите, всички бихме Ви били благодарни – да си останат общински, да не са опасни и да няма нужда от милиони. Но как ще ремонтираш в частни имоти, които са им възстановени!? Това, което предлагате, не е сериозно. Ще отидат общински съветници и може да кажат, че това не е опасно. Експертите обаче друго казват“.

В дискусията бе изслушана и зам.-кметицата инж. Марияна Цекова в качеството й на експерт.

„Нашите два водни басейна са в аварийна обстановка. Ние направихме проекти за двата водоема, но за ремонта им са ни необходими 1,5 млн. лв. Питате частниците дали ще ни опонират – да, може да са отворени като всеки родопчанин. Само че законът е категоричен, че за да кандидатстваме през програмите на МОСВ и да получим средства за рехабилитация на тези съоръжения, ние трябва да сме изключителни собственици на чашката, на въздушния и мокрия откос. Те трябва да са общинска публична собственост. За да оправим сервитутите на тези съоръжения, трябва да имаме проекти. Те са факт, само че когато съоръженията са бракувани, тръгваш с чисто ново инвестиционно предложения“, обясни тя.

Цекова подчерта, че общината не се отървава от тези два водоема, а цели да се даде мандат на кмета Мелемов да преговаря. Уточни, че с докладната не се прави разпореждане с имотите, че това е искане за предварително съгласие за започване на процедура, а ако има съгласие, ще внесат докладни за промяна на собствеността.

„Вие всички знаете, че с публична общинска собственост не се разпорежда по този начин, най-малкото тя трябва да стане частна общинска собственост, за да извършим каквото и да е разпоредително действие. Не е казано, че ние можем да намерим партньор в лицето на една или друга държавна структура. Ние не искаме да се прави политика от това. Нека не преекспонираме нещата!“,  призова Цекова.

Мелемов уточни, че това е вариант за решаване на проблема, и то ако държавата приеме предложението на община Смолян. „Аз не чух някакво нормално предложение за конкретни действия. Нека един рибар дойде тук и каже каква е разликата между времето, в което водоемите са били държавни и сега, когато са общински“, апелира кметът.

Екатерина Гаджева – съветник от ГЕРБ и директор на РИОСВ – Смолян, заяви, че езерото до параклиса „Св. Дух“ е не по-малко атрактивно, а е държавно. 

„Тревистото“ езеро също е държавно. Всички езера са държавни, на МОСВ, с изключение на тези двете – „Лагера“ и „Кирянов гьол“. И „Лагера“ както е тръгнало, се връща към естественото си състояние, също трябва да бъде държавно, на МОСВ. Това е най-логичното и възможно тълкувание на Закона за водите. Но поради факта, че все още се третира като микроязовир, за него са дадени тези предписания. Тези предписания преди време знаете ли как звучаха: „Ремонтирайте или източвайте!“, което на мен ми изправи косата, защото освен че са любими места, там вирее едно много рядко, защитено растение, вписано в „Червената книга“ – блатен плаун, за което има резерват в района на Амзово, но там от години го няма. И тогава изпаднахме в шок да не би да се изпълни това предписание за източване на язовира. Многократно сме търсили решения с общината, да се правят проекти, включително с търсене на експерти от ПУДООС, на ботаници от БАН, за да видим общината какво може да предприеме като стопанин“, посочи Гаджева.

Според нея актовете за общинска собственост не са достатъчно основателни.

„Рибката“ е актувана на база ПМС от 66-та година и то касае чужди имоти, станали общински. А „Лагера“ е актуван по Закона за общинската собственост – за обекти с важно значение. Явно обектът е актуван, защото има значение за общината. Аз не съм виждала природен феномен да се актува така. Не знам доколко тези актове са правно издържани. Но тук идва другият въпрос – държавата би ли ги приела? Докладната е за предварително съгласие, тоест за провеждане на разговори – да се прехвърли на държавата в лицето на кого? Мисля, че трябва да бъде даден шанс да проверим тази възможност. Според мен за „Лагера“ в този му обем е езеро, не микроязовир, и спокойно може да е от компетенциите на „Басейнова дирекция“. Още повече, че при инвестиционно намерение там аз ще поискам становище от „Басейнова дирекция“ като собственик на водите, не от общината. И разпоредителната сделка ще е там. Да отбележа, че яз. „Доспат“ и „Цанков камък“ са държавни язовири. Риболов има ли – има!“, каза Екатерина Гаджева.

Според нея опасението, че риболовът ще бъде забранен, ако обектите станат държавни, е абсолютно необосновано.

„Не бива в тази насока да не насаждат страхове. По-скоро трябва да се търсят верни форми на решение, финансиране и собственик на територията, тъй като една община при наличие и на друга собственост не може да се бори за европейско финансиране. Лично аз съветвам да се погледнат първо актовете, защото е възможно да са си на държавата. И не да й ги дадем, а те да са си нейни“, отбеляза тя.

Кръстанов попита кмета дали има държавна структура, която е проявила интерес към тези два водоема. Отговорът на Мелемов бе „твърдо не“ и уточни, че проблемът са санкциите, които висят над общината.

В крайна сметка надвиха опасенията от планираното допитване и евентуално прехвърляне на двата водоема към държавата. В резултат от това 7 съветника  гласуваха „въздържали се“, трима -„против“, и 10 – „за“, с което пътят за изход от кризисната ситуация е прекъснат.