„Пращат“ източени фирми на несъществуващ адрес в Киселчово и Чамла

Популярна фирма като „Ален Мак“ е една от общо 49 фирми, които са фиктивно прехвърлени, но фактически се водят на 34-годишния ром Людмил Красимиров Петров, забегнал в чужбина. Преди това явно той е про/дал на някой генерално пълномощно, защото от негово име още се правят сделки.

19 от фирмите със сменена собственост миналата година са регистрирани на несъществуващ адрес в пограничното родопско селце Киселчово. Една е вписана със седалище в запустялото от доста години село Чамла без нито един жител. Други 19 са преместени в малки крайни селца като Сяново, Синаговци (родното село на Людмил – б.а.), Чернолик, Кости, Българи, Метличина. Няколко са на софийски адреси.

Справка в Търговския регистър сочи, че общото между всички дружества е, че са източени преди да бъдат „продадени“ на Людмил от видинското село. Милиони левове дълг към държавата и към контрагенти са прибрани чинно от старите им собственици. Трупали са дългове, калкулирали са загуби в годишните отчети, а след това са се освободили съвсем законно от тях. А сред фирмите със сменена собственост са известни компании като „Ален мак България“, „Ален мак козметикс“, по-малко известни като „Български розови градини“, „Търговски център Боляри“ и още много други.

Козметичната компания „Ален мак България“ например започва да се обезкръвява още докато е при старите собственици. В отчета за 2013 г.пише, че дългосрочните му пасиви са в размер на 8 769 000 лв., а почти 8 млн. лв. са към свързани лица.

Две години по-късно одиторът дава отрицателно мнение за финансовия отчет на дружеството. Причините са, че инвестицията му в дъщерното дружество „Ален мак“ АД е напълно обезценена.

А „Български розови градини“ АД докато е в добро състояние е с регистрация в Добрич. В управителния му орган (Съвет на директорите) е смолянчанинът Николай Манолов Бояджиев, който ръководи най-голямата фирма за градски транспорт в област Смолян „Рожен Експрес“. Прави впечатление, че са няколко фирмите с участие на транспортния предприемач Бояджиев, прехвърлени на Людмил, а сделките са заверени от нотариуси в Смолян.

И така, когато обаче дружеството „Български розови градини“ става свръхзадлъжняло, то става собственост на ромското момче. Фирмата е с наложен запор например за ползвани европейски пари от 2004 г. Фирмата има договор с ДФ „Земеделие“ по предприсъединителната програма САПАРД за финансиране на проект „Създаване на трайни насаждения от маслодайна роза“ за над 100 хил. лв.

Собствениците не са изпълнили задълженията си по договора, а ДФЗ се е снабдил с изпълнителен лист през 2010 г., предаден на НАП за принудително събиране на вземането. Тогава от НАП успяват приберат едва 9,2 хиляди лева.

През 2015 г. преобразуват делото. Насрочват опис на превозни средства и земеделска техника, но съдебният изпълнител уведомява НАП, че дружеството е напуснало адреса по регистрация и опис не е извършен, защото не е установено местонахождението на вещите.
Справка в отчетите на дружеството дава яснота за свързаност между няколко фирми преди да бъдат прехвърлени на Людмил.

Към август месец м.г. вземането на НАП от свръхзадлъжнялото дружество възлиза на 155 983 лв., а от март месец същата година то е с нов адрес в село Киселчово.

Отчетите на фирма „Търговски център Боляри“ от 2008 г. пък сочат приходи в милиони. Към 2010 г. вече разходите значително надвишават приходите. Към 2013 г. отчетът по приходите е изпъстрен с нули, калкулират се сериозни загуби. От 2016 г. тя става еднолична собственост на Людмил от Синаговци, а от Велико Търново седалището й е преместено в софийски апартамент.

Историята на всички 49 фирми започва да се разплита при едно рутинно на пръв поглед действие.

Прокурор от Варна предявява иск пред Окръжния съд там да се прекрати едно дружество „Луай Трейдинг“ ЕООД – собственост на палестински гражданин, живеещ в Бейрут (Ливан), защото повече от три месеца е без управител. Делото обаче бива пренасочено към Смолянския окръжен съд, защото междувременно въпросното дружество е продадено на Людмил Петров и мести седалището си от Варна в село Киселчово.

Забележете, в село с по-малко от 20 души население, но пък дружеството е вписано на улица „Първа“ №3. Там няма нито названия на улици, нито номерация.

Знаейки тази особеност, зам.-окръжният прокурор в Смолян Недко Симов предявява иск пред съда да се прекрати това дружество. Неговият аргумент е, че е налице извършено вписване на нов управител на ново седалище и адрес на управление, което е формално и фиктивно, тъй като посоченият адрес не съществува, на него не е установено такова дружество, то не извършва никаква стопанска дейност и посоченият нов управител не е намерен.

Съдът обаче отхвърля доводите на прокурора, отхвърля и неговия иск за прекратяване, защото тези аргументи не били приложими към делото по същество.

Според съда обстоятелството, че вписаният адрес фактически не съществува, може да доведе до негативни последици единствено за дружеството.

За евентуални вреди на негови контрагенти или на държавата не се споменава.

„От съда поискаха да вземем становище дали поддържаме внесения от Окръжна прокуратура във Варна иск, или напротив. На мен се разпредели делото по случайния принцип. Съответно проучих делото и съм преценил, че са налице предпоставки да поддържам иска като действително са събрани доказателства за това, че няма там седалище на такава фирма, там няма улици, нито номерация“, заяви зам.-окръжният прокурор Недко Симов.

Той възложил проверка на органите на МВР, от където е събрана допълнително информация във връзка с лицето, което е управител.

„Установи се, че лицето не осъществява това, което се сочи в дейността нито на тази фирма, нито на още над 45 дружества. Дори към момента на делото беше напуснало пределите на страната и заминало в чужбина по сведение на негови близки. Аз съм си изложил аргументите в съда, поддържал съм иска в съдебната фаза. В крайна сметка съдът решава дали да се прекрати дружеството, или не. След като се запозная с решението на съда, което не е окончателно, ще преценя дали имам предпоставки за протест“, обясни Симов.

Той каза, че сега „Торади Петрос“ ЕООД – еднолична собственост на Людмил, се явява собственик на „Луай Трейдинг“ и на още много други дружества с ново седалище в село Киселчово.

Според него нещата никак не са успокояващи. „Аз гледам от страната на прокурор, съобразно това какви биха могли да са очакваните стопански резултати от начина, по който съществува едно такова дружество. И ние бихме ги разгледали, ако преценим, че има основания за друга намеса на прокуратурата съобразно правомощията ни по Конституция“, посочи зам.-окръжният прокурор.

И допълни, че не би искал да прави анализ какви вреди хипотетично биха могли да възникнат занапред. „Но, в качеството ми на прокурор с дългогодишен опит, приемам, че не е добър сигнал. По-скоро е сигнал за експлоатиране на дружество с оглед постигане на незаконосъобразни цели – било за данъчни измами, било за нещо друго. Търговското дружество би трябвало да има действащо седалище. На него са всички кореспонденции с контролни органи или други държавни органи, съответно е нормално да се обменя стопанска информация от седалището, с което да има контакт“, посочи Симов.

По думите му, фактът, че някой регистрира търговско дружество на несъществуващ адрес, поражда въпроси.

„При всички случаи информацията, която органите на реда са ми дали за лицето, сочи, че то не е реалният управител. Ако той подава някакви документи пред органите по приходите, те или не са директно от него, или не са изготвени в резултат на неговата лична преценка. Той едва ли познава според мен същинската стопанска дейност на дружествата“, подчерта прокурорът.

Според него вероятно стопанската дейност се извършва с упълномощени представители, но това ще се изясни впоследствие.

За Людмил Петров кметът на Синаговци Иван Иванов каза, че е от ромско семейство, живял в селото само като дете, после отишъл уж на работа в София. А наскоро го търсили и от НАП заради някакви фирмени проблеми, но само баща му си бил в Синаговци.

Автор: Анита Чолакова – Actualno.com