Кметът на Златоград: Започвам и свършвам работния ден с проекта за геотермалната вода
Мирослав Янчев е кмет на община Златоград за трети мандат, от 2007 г. насам. Той е завършил магистратура по „Управление на бизнеса“ в Стопанска академия – Свищов. Между 1998 и 2007 г. е управител на „Дружество за заетост и структурно развитие Златоград – Кирково“.
Г-н Янчев, координатор сте на международен проект за квалификация на специалисти по палиативни грижи от България, Литва, Кипър, Белгия, Унгария и Турция. Какви са амбициите Ви в тази насока?
Мисля, че има какво да научим за палиативните грижи, защото на първата среща в Златоград и втората в Литва се споделиха интересни практики, които може да се взаимстват. Предимството на този проект за Златоград е, че развивайки социалните услуги, можем да се възползваме от наученото?
Има ли шанс в общинската болница да се разкрие отделение за палиативни грижи?
Защо не!? Възможно е като перспектива, но към момента чисто законодателно не мисля, че е изпълнимо.
Тоест, засега само възможности за палиативни грижи в домашна среда?
Да.
За пети пореден път бяхте домакин на футболния турнир „Шампион на шампионите“ и непосредствено след него свикахте спешна среща на клуба и играчите. Какъв проблем решавахте?
Много странно се получи от моя гледна точка като кмет над 10 години. В този период подобрихме всички спортни бази и спортни съоръжения. Направихме стадион с европейско финансиране, плувен басейн, който работи целогодишно. Направихме много спортни площадки. Сега правим още една. И с недоумение разбирам, че нашият клуб не иска да се включи в детския турнир, който всъщност създадохме преди 5 г. заедно с треньора, за да дадем възможност за изява на нашите деца. Поканих го на среща. Настоявах категорично поне да изпрати помощници с децата, те да участват, щом той не иска. Той обеща, а по-късно разбирам, че е изтеглил децата с неясни за мен мотиви. Вчера на срещата направих пълен отчет какви ангажименти има общината към спорта и към спортния клуб по футбол. Казах, че не трябва да се броят само парите в сметката на футболния клуб за издръжка, които наистина са много малко. Но общината плаща 27 000 лв. годишно за издръжка на стадиона, който се ползва предимно от спортния клуб. Ние полагаме всякакви усилия да се ползват безплатно базите само и само да има спорт, децата да бъдат по-здрави, да не се нареждат по опашки в аптеките.
И взе ли се някакво решение?
Аз останах с усещането, че треньорът гледа на този турнир само възможност за печалба на клуба. Той имаше възможност да каже предварително, че иска да променим организацията, но не го направи. Вчера с родителите и гражданството направихме разяснения, получихме извинение от треньора Личев, че по негова забрана децата не са играли. Аз го помолих да предаде ключовете от офиса, който ползваше безвъзмездно. Той ще ползва съблекалните и зеленото игрище. Тоест, ние не ограничаваме достъпа му до стадиона, даваме възможност да реализира задачите на клуба, но няма да ползва безплатен офис, защото създаде голямо напрежение в обществеността, за което трябва да има някакви реакции от нас. Най-лошото бе, че упрекът на хората бе хвърлен срещу общината, че не полагаме грижи за спорта, а забравиха периода, в който имаше кози и овце по стадиона, не деца. Но мисля, че сега е по-ясно и по-категорично заявена позицията ми по темата. И се разбра каква е истината.
Какви важни проекти изпълнявате на този етап?
Най-важната задача, с която започвам и свършвам работният ден, е препроектиране на втория лот за топлофициране с геотермалната вода. Актуализацията на проекта е с цел да намалим средствата за него. Променяме концепцията – от отопление само за балнеология. Надявам се до два месеца да имаме актуализирани проект и цена.
Отваря ли се опция за финансиране?
Ние имаме работен проект. Той е действащ, с разрешение за строеж. Стойността, предвидена за втория лот, е за много скъпа тръба с диаметър, който не ни е необходим. Ние ще искаме да намалим диаметъра. Ще предвидим експлоатацията на минерална вода в два етапа. Първият етап е за чиста балнеология, а вторият етап – за отопление, когато общината получи по-добри възможности за финансиране. В момента сме ограничени, затова търсим по-евтиния вариант. Нужното ни количество вода е до 10 л/сек, като заявеното за момента е до 3-4 л/сек с перспектива до 10 литра в секунда. Вариантът за обезпечение на проекта е комбиниран – с национално и местно финансиране. Общината – с кредит и съответно държавна подкрепа. Другият важен проект е доизграждане и реконструкция на ВиК-мрежата на Златоград и село Старцево. Оперативна програма „Околна среда“ не финансира водопровод и канализация в населени места с под 10 хиляди еквивалент жители. Това ограничение ни поставя в ситуация да търсим друго финансиране, различно от европейското – от МРРБ, от ПУДООС. Имаме търгувани над 25 улици, които ще се благоустроят. Очакването ми е на тези улици да се положи асфалт.
Как върви в Златоград санирането по Националната програма и ОП „Региони в растеж“?
Това ми беше един от приоритетите, защото тези проекти са с особено голям ефект върху бюджета и околната среда. Когато имаме въведени енергоефективни мерки върху повече сгради, имаме по-чист въздух и по-малко разходи за отопление и поддръжка. Останаха само три общински сгради неблагоустроени – частично училището в Долен, което е със сменена дограма и остава изолацията, училището в Старцево и ОДК – Златоград. Всички други общински и държавни сгради са санирани. Санирани са и 7-те най-големи жилищни блока по Националната програма за енергийна ефективност. Това, което се наблюдава засега, е над 40-50% икономия на разходи за електроенергия и дърва. По ОП „Региони в растеж“ реализирахме над 13. От тях 4 са държавни – съд и прокуратура, пожарна, Гранично полицейско управление и Районно управление – Златоград. Имаме по европейската програма санирани 9 жилищни сгради. Освен двете задачи, които се постигат със санирането, имаме и трета – добър градски облик. Въведохме три цвята, които се приеха от съсобствениците – бяло, кафяво и светло кафяво. И при всички сгради се спазва.
Има една Ваша поръчка за проектиране на енергийна ефективност за няколко десетки сгради, но в социалните мрежи възникна дискусия и недоволство по тази тема. Защо?
Миналата година влязохме в разговори с всички съсобственици, които имат апартаменти в многофамилни жилищни сгради. Казахме им всички изисквания, които Управляващият орган на ОПРР има. Дадохме пълна информация. Когато започнахме с реализацията – доклади за енергийна ефективност, технически обследвания и паспортизация, впоследствие се разбра, че има ново изискване – да има готови работни проекти за повече точки. Това ни постави в ситуацията 1-2 месеца да търсим формата, под която да решим проблема. И забележете, тук се допускат не само блокове, а многофамилни къщи. Трябваше да дадем срок до края на април, мисля, за подаване на документите. И вече работим само по документацията за 49 сгради, въпреки че бяха заявени 63. Към момента върви процедура за проектиране, за да получим повече точки. Без проект шансовете са минимални. Но това ни постави в ситуация да обясняваме защо точно за тези къщи от данъците на нашите съграждани ще се плащат работните проекти. Факт е, че ние дадохме шанс, имаме доказателствени материали – за участие на всички, без изключение. Тук е важно да подчертая, че моята къща, тази на зам.-кмета, на председателя на ОбС, на областния управител също отговарят на условията, но не ги подаваме, за да няма напрежение като в други общини.
След Празника на чевермето имате ли други интересни събития през лятото?
„Шампион на шампионите“ беше доста интересно събитие, защото всички хотели и ресторантите бяха пълни. Площадът беше оживен, имаше детски глъч. То беше не по-маловажно от Празника на чевермето. Исках да превърна турнира в празник на спорта за един месец. Тоест, да има не само футбол, а лека атлетика, плуване, баскетбол, хокей на трева. Събрах туристическия бизнес, споделих моята идея. За съжаление нямаше виждане от тяхна страна за подкрепа и остана засега само футболният турнир. На 22 септември предстоят Делювите празници и „Един пазарен ден отпреди 100 години“.
Автор: Анита Чолакова – Actualno.com