Акад. Александър Александров: Трябва да лекуваме тази гора, а това става със сеч!

За две години тройно са се увеличили площите с болна дървесина. От началото на 2017-та заболелите гори са колкото за цялата миналата година.

Процесът е обезпокоителен и  е наложителна спешна човешка намеса. Короядните петна се разширяват понякога и с метър на ден и трябва да лекуваме тази гора, а това става със сеч. На места се засяга и дървесината около короядните петна, където короядът се е преместил и започва да ползва хранителната среда. Това заяви акад.  Александър Александров от Института по гората към БАН днес.

В Ардино зам.-министърът на земеделието, горите и храните Атанас Добрев свика пресконференция по проблема с горите. В брифинга участваха и учени.

„Заедно с водещи представители на лесовъдската наука, неправителствени организации, централна и местна власт трябва да уведомим медиите и обществеността, че гората на Родопите съхне. Голяма част от територията на страната е поразена от корояд и гъбни вредители, това налага взимането на спешни мерки“, каза зам.-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев.

Основна причина за увеличаване на нападенията е добрата хранителна среда за развитие на короядите. Тя е следствие на голямото количество увредена дървесина – над 2 млн. куб. метра от абиотични фактори – ветровали, ветроломи, ледоломи, снеговали и невъзможността за бързото й извличане и усвояване в рамките на 1 година, поради високия процент недостъпни терени.
По думите на акад. Александров това, което има да се решава, не засяга само институциите, а и  всички собственици на гори. Предстои труден период на извличане и усвояване на тази дървесина и трябва да оставим лесовъдите да си свършат работата. 

Размерът на засегнатите площи е много динамичен и не може да се направи точна оценка, но по последна информация са приблизително около 300 хил. дка.

В последните години проблемът се разраства и разширява. От средата на 2016 г. в страната се наблюдават тревожни тенденции за увеличаване на размера на засегнатите иглолистни култури. В сравнение с 2015 г. е регистриран ръст на засегнатите площи от 66 хил. дка на 180 хил. дка или близо 3 пъти. Само до месец юли 2017 г. засегнатите площи са колкото за цялата 2016 г.
Съхнещите гори са с възраст 40-50 г., която се определя като пределна за тези изкуствени насаждения , посочиха представителите на научните среди. 
Шефът на Изпълнителна агенция по горите инж. Григор Гогов информира, че в засегнатите райони са ограничени сечите на здрава дървесина и се приоритизира усвояването на увредената. Той посочи, че се идентифицират собствениците на засегнатите гори, на които се правят предписания за предприемане на мерки за провеждане на санитарни сечи и други мероприятия.

След оценка на проблема на в Ардино, и в Смолян се проведе среща с учени от Института по гората към БАН и Лесотехническия университет. В нея участваха акад.  Александър Александров, доц. Петков, Григор Гогов – шеф на Изпълнителна агенция по горите и заместникът му Валентин Карамфилов, Ботьо Арабаджиев – директор на ЮЦДП, Венцислав Фурлански – директор на РДГ – Смолян, представители на държавните горски стопанства в региона, Екатерина Гаджева – директор на РИОСВ-Смолян, Иванка Георгиева – директор на Областна дирекция „Земеделие” – Смолян. Те представиха същността на проблема, както и възможните мерки за овладяването му.

Акад. Александров уточни, че е дошло времето да се промени ландшафтът на гората. Според него обществото и неправителствените организации ще разберат, че няма друг начин за овладяване на проблема. Ученият изясни, че трябва да се премине от иглолистно към широколистно залесяване, като това засяга в по-голяма степен област Кърджали. В Смолянска област, поради по-високата надморска височина, значителни промени в ландшафта няма да има – ще се залесяват и широколистни, и иглолистни дървесни видове.

Заместник-изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Валентин Карамфилов каза, че собственици на горите в България са държавата, общините, частни физически и юридически лица и тяхна е отговорността за опазването на горския фонд.

Той призова частните собственици и общините, в случай, че не могат да се грижат за горите си, да сключат договор с държавните предприятия, при което ще получат полагащите им се дивиденти за усвоената дървесина, а в същото време държавните предприятия ще полагат грижи за горите им чрез лесозащитни мероприятия.