Болна жена гледа трудно подвижните си дъщери, държавата я остави 4 месеца без пари

62-годишна жена в Рудозем с диабет и сърдечни проблеми се грижи за двете си тежко болни, инвалидизирани дъщери. Двете са с тежка олигофрения, с диабет и с по още 4-5 заболявания. Тя е личният им асистент, но от 4 месеца държавата я е оставила без жизнено необходимите й средства за преживяване.

Лидия Кафеджиева е майка на 34-годишната Зефирка, която тежи 140 кг, защото е трудно подвижна, и на 28-годишната Мариянка. Двете са неконтактни. Отглежда ги в общинска барака точно над санаториума в града. Момичетата са отделени по в стая на два етажа – един върху друг. На масата пред леглото на Мариянка са натрупани дискове на певци и певици. Масата пред леглото на Зефирка е с току-що опразнена чиния. Двете са  усмихнати, любвеобвилни, чистички и наредени са, с хубави коси.

Жената е от Широка лъка. Оженила се в Рудозем и заживяла там. Но когато се родили двете им деца – с неизлечими заболявания, бащата ги изоставил.

17 години Лидия работила като портиер в общежитието на „Горубсо“. Живели в собствено жилище на седмия етаж, но работата й била близо и се справяла. След като закрили минното предприятие, тя посветила живота си в грижи за децата.

Преместили се в общинската барака, за да са на първия етаж, защото не може да качва дървата за огрев 7 етажа без асансьор, а и за момичетата станало опасно да са на такава височина. „Не можех да ги оставя от страх, че ще отворят прозорец и ще паднат, не можех да ги свалям и качвам по стълбите“, обяснява Лидия.

Дълго време тя търсила кой да им монтира асансьор, едни предлагали да го направят за 12 хиляди, други – срещу 18 000 лв. Наскоро някакъв младеж се съгласил за 5 000 лв., събрали всички по 350 лева и от един месец вече има асансьор в онзи блок. Но трите жени са си в бараката.

„Аз съм нон стоп с тях. Те двете заедно не могат. За да са спокойни, съм ги отделила едно от друго. Постоянно съм в движение – нагоре и надолу, защото не знам като отида при едното какво става с другото. Трябва постоянно да ходя да го наглеждам. Вечер сънят ми не е сън, постоянно ставам. Малко преди да дойдете на Мариянка й протече пак носът“, разказа Лидия.

Доскоро майката имала нова голяма тревога, защото на Мариянка й открили петно на черния дроб. Обикаляли по болниците. Добре, че впоследствие се отхвърлила страшната диагноза.

„Смачкана съм напълно, а от 4 месеца и заплатите за „Личен асистент“ ги няма. Когато дойде време да плащат, някъде нишката се къса, и аз не знам къде. Винаги сме по на 4 или 6 часа работен ден. Добре, аз съм на 62 години. Как ще се пенсионирам, когато ту ме назначат за кратко, после пак оставам без работа!? Когато ме назначат, съм на непълен работен ден, а за всеки специалист е ясно, че съм 24 часа с две тежко болни деца, които имат нужда постоянно от човек. И съм сама. Трябва да работя докато пукна. Иначе няма как“, плаче жената.

За момичетата се отпускат по 135 лева на месец като инвалиди и по 70-80 лева за чужда помощ. Майката трябва да получава по 300 лева за техен асистент. 

„Добре, но памперси не трябват ли, гащи не трябват ли!? Постоянно съм по лекари. Докъде могат да ми стигнат тези 700 лева!? Да не говорим, че покрай тях и аз от пет години съм с диабет, имам и проблем със сърцето. Два месеца вече сме без лекарства. Малкото има остеопороза, мускулна дистрофия на опорно-двигателния апарат, тежка олигофрения, диабет. Голямата е същата работа. Със 700 лева съм – кое по-напред да лекувам!? Мен си лишавам от лекарства най-редовно“, разказва жената, бършейки сълзите си.

Зефирка е 140 килограма, Мариянка също е едра.

„Трупат килограми, защото са трудно подвижни. Малката като я хвана за ръчичка, се клати като пате и можем да излезем най-много до центъра (на около сто метра – б.а.). Кляка и повече не може. До пет години съм я носила на ръце, въобще не ходеше“, реди майката.

Тя е благодарна на топлата кухня, която се осигурява от местната управа.

„Каквото ни дадат от стола, това ядем. Но децата не могат всякаква храна да ядат, защото са с диабет. Ориз, картофи – са забранени. Аз ям каквото и да е, за тях да има. Но като дам на Мариянка ориз, цялата се обрива. Аз съм и медицинска сестра, и лекар, всичко съм“, казва Лидия.

Баня нямат, къпе ги в тоалетната през два дена. А вечер преди да ги легне – ръце, крака, тоалет. Купила им на старо велоергометър, за да опитат да свалят килограми, но не става.

Сподели, че се чувства скапана, пребита, че светът тотално е свършил за нея.

„Много е лошо държавата да абдикира от всякъде, да не ти подаде ръка. Аз не искам подаяния. Искам да работя, да мога да ги гледам! Искам да има справедливост! Искам да се учат тези деца! Как ще се справят утре без мен!? Мъча се да са чистички, никога не съм ги оставила мръсни. Аз мога да умирам от болка и умора, но пак ставам да ги обгрижа. Няма държавна политика, няма социална политика! Толкова ли е трудно да се отсеят здравите от болните – тези, които са с такива диагнози, от които няма оздравяване!? Има комисии, които могат да ги отсеят. И да преценят хората, които се грижат за тях, на колко часа трябва да са осигурени и колко трябва да им се заплаща. 2-3 години съм била по на 4 часа. Как ще се пенсионирам!? Със 180 лева пенсия как ще караме!? А те са с по 4-5 заболявания, все тежки. Къде е тази социална политика, за кого е!?“, ридае 62-годишната жена.

И на рехабилитация е много трудно да  ги заведе, защото тогава възниква нова сериозна пречка. Тя първо трябва да плати транспорта до санаториума, рехабилитацията, престоя, а след това държавата да й възстанови средствата. „Е, откъде да ги намеря, как за двете да спестя 1000 лева да отида, а те да ми ги възстановят после!? Отделно е затруднението, че са с психически проблеми и не ни гледат с добро око никъде. А след рехабилитация се чувстват много по-добре“, обясни майката.

Въпреки че са с психически проблеми, на масата намираме намачкана тетрадка, на която е писано. Казва, че им пише, чете и обяснява редовно. Момичетата имат влечение към музиката, но само могат да слушат. Любими на Мариянка са Росица Кирилова и Валя Балканска, даже произнася имената им що-годе разбираемо.

Лидия е едно от пет деца. Всички са вече починали. Тя е останала сам-сама.

„Всяка нощ лягам с мисълта, че утре като стана, нещата ще са по-добре. Но не. Ставам всяка сутрин със същата мъка. Това е положението. Поне да ни сложат на 8 часа, да не ни назначават година за година. И винаги минават няколко месеца, в които не сме наети, докато започне новата програма. Да сме редовно в програма на 8 часа, друго не искам“, казва изтерзаната жена.

Кметът на Рудозем Румен Пехливанов: Изтеглих кредит от „ФЛАГ“, за да им платя, държавата се бави

„Изтеглих кредит от фонд „ФЛАГ“, за да платя на Лидия и на другите като нея – социални и лични асистенти, домашни помощници и наетите по една младежка програма. Всички те не са получавали заплати четири месеца“, съобщи кметът на Рудозем Румен Пехливанов.

Той каза, че програмата свършва през декември и вероятно ще обявят нова. Той също се опасява, че пак ще има период, в който хората ще са във „висящо“ положение.
„Оказа се, че има много голяма забавяне в плащането на средствата. Ние се принудихме да вземем кредит от фонд „ФЛАГ“. И други колеги, доколкото разбрах, така са постъпили. И ще им наредим заплатите веднага. Около 80 човека са четвърти месец без плащане. Предприехме варианта с кредит като единствен, защото тези хора всеки ден са пред моята врата, не са пред министерствата“, коментира градоначалникът.

Според него чиновниците в министерствата най-накрая трябва да спрат да умуват правила. Правилата трябва да излизат отдолу-нагоре, защото кметовете най-добре виждат какви са проблемите.
Той смята, че всеки месец авансово общините трябва да получават средства за заплатите на тези хора. Да се държи един неснижаем остатък от една заплата минимум под формата на аванс. Средствата да се верифицират месец за месец. „Един месец ние можем и от собствения бюджет някак да осигурим плащане, но 3-4 месеца са 130 000 лева при нас“, посочи Пехливанов.

Той самият няколко пъти е помагал на Лидия Кафеджиева, но не уточни, защото не трябва да се говори за това.

За бараката, в която тя живее с дъщерите си, и за още две други има обследване, което казва, че са опасни и трябва да се премахнат. Кметът смята да внесе в местния парламент доклада и най-вероятно ОбС ще реши да ги събори.

„Много пъти съм им предлагал да дадат под наем тяхното жилите и да вземат под наем на първи етаж. Те обаче за съжаление не искат, не знам защо, тя и не споделя защо“, казва кметът. И допълва, че ще подпрат бараките с каквото могат, за да изкарат зимата, но проблемът няма да се реши така.

Блокът, в който е жилището на Лидия, е саниран. Може да го продаде и да си купи друго на първи етаж, където ще се чувстват по-добре с болните момичета, но Лидия иска да го остави за в бъдеще, ако имат нужда от лечение, тогава да го продадат.

Снимки: Авторът