Да си спомним с почит за арх. Петър Петров! За него ще остане признателността ни за блестящо изпълнен професионален дълг

В последно време в медиите, и особено в тези с регионално значение, се появяват доста публикации как се е родила идеята за обединения Смолян и как е реализиран проектът за Новия център.

Не съм се занимавал с краезнание и сигурно в миналото е имало много и различни мнения по този въпрос, но аз ще започна с това, което лично знам и съм преживял.

Дипломната работа на завършващия архитектура Петър Петров от с. Пещере е имала за предмет „Общ застроителен и регулационен план на с. Райково (сега квартал в обединения Смолян)“. Общинската управа на Райково решава с малък хонорар да подпомогне Петър в неговата задача. В текстовата част на дипломната работа е споменато, че единствената възможност за разширение на Райково е в местността „Поляне“, което е райковско землище.

В началото на 1959, още преди да съм си предал моята дипломна работа, инж. Борис Каишев – зам.-председател на новосъздадения Окръжен народен съвет, ме извика да започна работа в отдела „Архитектура и благоустройство“, който се оглавяваше от арх. Петър Петров.

Още в самото начало се започна с едно разногласие. Водещите ръководители от Смолян Никола Палагачев, Райчо  Даскалов, братя Андрееви, М. Кадиров и др. твърдо защитаваха позициите, че Смолян трябва да се развива само в старите си граници – на изток до „Дълбокото дере“. Имаме и един нещастен опит с конкурс за проектиране на нов ДНА на терена на смолянските стари гробища.

Арх. Петър Петров категорично се противопоставяше на това закостеняло становище и в отдела започна усилена работа за подготовка  на картен материал, геодезически и геоложки проучвания  и всички необходими изходни данни за ново градоустройствено проектиране.Тази наша дейност получи и решителна подкрепа от обществеността  в  Райково и Устово. Решаваща роля изигра и официалното становище на секретарите на ОК на БКП Димитър Димитров и Величко Караджов.

Отвори се поле за усилена творческа дейност. Няма да изброявам подробности, те се пазят в архивите.

Проведоха се редица национални и международни конкурси с участието на светила в българската архитектурна колегия. Не мога да не спомена имената арх. Стойчо Велковски, арх. Иван Попов и арх. Антоанета Топалова. Тук се родиха и нашите лауреати на Димитровска награда арх. Кирил Делов, арх. Здравко Дилинчев, арх. Момчил Стоилков, арх. Иван Василев и арх. Стойчо Велковски.

Тук искам да подчертая един важен епизод от моята работа. Когато се подготвеха изходните данни за изпълнени творчески задачи от номинираните за награждаване архитекти, разговорите с арх. Георги Стоилов – председател на Централното ръководство на Съюза на архитектите в България, арх. Петров възложи тези разговори на мен, като негов заместник от етични съображения.

Тогава арх. Стоилов ми каза: „Най-безспорната и най-решаваща заслуга за този Нов център на Смолян е на арх. Петър Петров, но за съжаление не можем да го предложим в списъка на лауреатите, защото тези награди се присъждат за лични творчески постижения“.

За арх. Петър Петров ще остане обществената благодарност и признателност за блестящо изпълнен професионален дълг.

На 25-ти този месец се навършват 15 години от нелепата смърт на арх. Петров на пистите на „Снежанка“. Да си спомним за него с почит!

Автор: Инж.Стоян Букиков