Драма с пещерите: Разглеждане на жалба разкрива проблеми в управлението им

Административния съд на София-град остави без разглеждане жалба на три родопски НПО-та, касаеща пещерите „Дяволско гърло“ и „Ягодинска“. Чрез мотивите си за това обаче на практика даде яснота и насока спрямо всички пещери в България. Та са предадени на Българския туристически съюз (БТС) да ги стопанисва по старо разпореждане от 1964 г., а след това е приет Закон за държавната собственост (ЗДС), по който би следвало вече да се ползват, а редът в двата нормативни акта е съвсем различен.

Жалбата на СНЦ „Здравец“ – Триград (представлявано от адв. Радост Караиванова-Чейрекова), Сдружение „Био–Б–Еко“ от Борино (представлявано от Билгин Асанов) и сдружение „Бъдеще за Триград“ (представлявано от адв. Недялка Митева) е срещу разпореждане №26 на Министерския съвет от 31 януари 1964 г. С нея се атакува частта, с която пещерите на Народна Република България са възложени за експлоатация и стопанисване на Българския туристически съюз (БТС).

НПО-тата твърдят, че този акт противоречи на реда за управление на държавните имоти и Закона за държавната собственост (ЗДС).

Според тях публичните държавни имоти с акт на Министерския съвет се предоставят за управление на общини и ведомства. И ако се касае за трети лица, каквото е БТС, редът за възлагане е чрез търг или концесия, а не директно да му се възлагат за стопанисване.

Жалбоподателите сочат, че незаконосъобразно триградската пещера „Дяволско гърло“ в община Девин и „Ягодинска“ в община Борино са предоставени на БТС.

Те твърдят, че БТС не ги управлява в обществен интерес, а ги предоставя на свой ред за стопанисване само от негови членове. И по този начин никаква част от значително събираните от тях приходи не отиват в бюджетите на съответните общини, а оттам и на обществеността.

Смятат, че ако се прогласи нищожността на разпореждането от 1964 г. или се отмени като незаконосъобразно, би трябвало пещерите да започнат да се управляват по реда на Закона за държавната собственост и в интерес на обществото.

Съдът припомня, че с Разпореждане №26 на Министерския съвет от 31 януари 1964 г. е дадено разрешение на БТС да заявява производство на различни сувенири с туристическа тематика, да получава търговски отстъпки за тях, да продава сувенирите; да заявява туристически карти и да организира пласмента им; да учреди от 01 април 1964 г. фонд „Хижи“ и др. А с оспорената точка 5 се възлага на Български туристически съюз експлоатацията и стопанисването на пещерите в Народна Република България, с изключение на тези, за които има отделни решения.

С приемането на Закон за държавната собственост от 1996 г. правният режим за разпореждане и управление с имоти публична държавна собственост, каквито са пещерите, се урежда от закона и Правилника за неговото прилагане.

Според техните разпоредби Министерският съвет (МС) може да предоставя публични държавни имоти за управление на ведомствата и общините. Частни държавни имоти пък се предоставят от съответния областен управител за управление на ведомствата и общините.

И тъй като в жалбата се поддържа, че с разпореждането от 1964 г. в най-висока степен е засегнат правният интерес на съответните община, на чиято територия се намират пещери „Дяволско гърло“ и „Ягодинска“, от съда поясняват, че е предвиден специален ред, според който по инициатива на съответния общински съвет и мотивирано предложение на областния управител може да се инициира производството пред МС за предоставянето на публични държавни имоти в управление на общини.

В тази връзка, ако общините Девин и Борино считат, че за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, е необходимо да им се предостави правото върху съответните две пещери, те са легитимираните субекти, които чрез общинските съвети могат да заявят претенцията си пред МС, сочи съдът.

Ако се твърди, че имотите се използват не по предназначение или са предоставени на трети лица в нарушение на Закона, правото да се ползват може да се отнеме в специална процедура от него.

Съдът смята, че ако пещери са предоставени за стопанисване на БТС по силата разпореждането от 1964-та г., то правното действие на този акт е отпаднало с влизането в сила на Закона за държавната собственост от 1996 г. Нямало и никакви правни последици, тъй като, за да се управлява имот публична държавна собственост, е необходимо решение на МС. 

Припомняме, че на 18 май 2010 година пещера „Дяволско гърло“ е била предоставена на БТС с протокол за предаване и приемане. За областната администрация на Смолян той е подписан от Венцислав Хъмчев – главен експерт „Устройство на територията и държавна собственост“, а за БТС – от главния му секретар Венцислав Удев.

В протокола е посочено, обектът се предава на БТС във връзка с негово искане от 18 март 2010 г. и на основание въпросното Разпореждане №26 на МС от 1964 година.

С определението на АССГ, издадено в последния ден на месец февруари 2024 г. и не е окончателно, се оказва, че това разпореждане е загубило правното си действие 14 години преди пещера „Дяволското гърло“ да се предаде на БТС.  

„Всички пещери в България са предадени на нас, с изключение на тези, за които има друго решение. В това определение, за което вие говорите, пише, че жалбоподателите не са заинтересовани лица и оставят жалбата без движение. Съдът има различни съждения по темата. Казва, че ако БТС трябва да предаде някоя от пещерите, има процедури, по които може да стане това“, заяви Васил Николов – член на Управителния съвет на Българския туристически съюз, отговарящ за хижите и пещерите.

Той е категоричен, че пещерите не са предадени на БТС по незаконен начин.

„Ние ги стопанисваме от 1961 г. по съвсем законен начин – с министерско постановление. Оттам-нататък, че съдът има някакво съждение по тази тема, то няма сила на окончателно решение. Съдията дава пътеката, по която ако някой смята, че неоснователно БТС стопанисва дадената пещера, на базата на чл. 16 и чл. 17 от ЗДС може да се премине към процедура за отстраняване на БТС от обекта. Това става по инициатива на министъра на регионалното развитие и благоустройството, със становище от областния управител и с решение на Министерския съвет. Тук ние нямаме такава хипотеза. Ако някой тръгне по тази пътека и се стигне до там, че трябва да предадем обекта обратно на държавата, нямаме нищо против. Щем не щем, ще я предадем. Но тук става въпрос за някакви съждения на съдия в общата част, в диспозитива на някакво определение, не виждам какво повече мога да кажа“, допълни Николов.

И добави, че въпросните три НПО-та не са заинтересована страна и това го пише в определението.

„Пещерата „Дяволското гърло“ ние я предадохме преди години на общината, защото казаха, че с приходите от нея ще правят градинки, не знам си какво – не да се развива туризъм на национално ниво, а на местно. Те обаче взеха парите от оборота на пещерата и го дадоха на фирмата за почистването. Оборотът така потъна. Видяха, че тази работа не се получава и върнаха пещерата на нас. Конкретно за „Дяволското гърло“ БТС сме вписани в акта за държавна собственост като ползватели. Ако някой реши да издаде нов акт за публична държавна собственост и заличи стария акт, това става единствено с постановление на Министерския съвет. Ако е акт за частна държавна собственост, евентуално може да стане с инициатива на областния управител и на министъра“, посочи още Николов.   

Припомняме, че с определение от 20 март 2013 г. Върховният касационен съд не допусна до касационно обжалване решението на Пловдивския апелативен съд, с което бе потвърдено решението на Окръжния съд в Смолян, че пещерата „Дяволското гърло“ в с. Триград е собственост на държавата.

Спорът за собственост беше повдигнат от областния управител на Смолян, действащ като представител на държавата чрез МРРБ с твърдения, че държавата е собственик на пещерата. От своя страна, Община Девин предяви насрещен иск, с който настояваше да бъде признато от съда, че пещерата е общинска собственост.

В мотивите си съдът изтъкна, че пещерата представлява обект от национално значение, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, което още от 1964 г. Министерският съвет е предоставил на БТС. Освен това, значителна част от обекта представлява част от водно течение, два водопада с дължина 42 м и 18 м, сифони със сифонни участъци между тях и надземно речно корито, които според Закона за водите са публична държавна собственост.

Решението на Смолянския окръжен съд беше обжалвано от кмета на Община Девин пред Апелативен съд – Пловдив.

В мотивите си второинстанционният съд прие, че пещерата „Дяволското гърло“, като попадаща в защитената местност „Триградското ждрело“, е част от Държавния горски фонд и е обявена за защитена територия. Тя не попада в урбанизирана територия – населено място, земеделска земя, представляваща общинска собственост, нито пък е използвана само и единствено с местно културно или спортно значение. При това положение не може да се твърди, че пещерата е част от общинска инфраструктура. Тъкмо обратното, като част от защитена местност, при това попадаща в горския фонд, налице са всички индиции, че този имот е принадлежност на държавата. Освен това пещерите са природни забележителности и като такива представляват защитена територия.

Определението за недопускане до касационно обжалване е окончателно и от момента на неговото постановяване решението на Смолянския окръжен съд, потвърдено на втора инстанция, влиза в сила.