Екатерина Дафовска: Незабравим спомен за мен от Нагано е стълбичката, химнът

Незабравим спомен за мен ще останат най-важните моменти от Нагано – да се кача на най-високата стълбичка, да чуя химна на България, това заяви Екатерина Дафовска пред журналисти днес. Родният й град днес празнува 20 години от завоювания на зимната олимпиада в Нагано през 1998 г. златен медал по биатлон.

Според нея и сега, и преди 20 години за малка и бедна държава е героизъм да изкара олимпийски шампион.

Денят на олимпийската шампионка бе много напрегнат, защото целият ден медийното внимание към нея не стихна. Сутринта тя е била на Мечи чал, на детските ски състезания.

Пообед на видеостена в центъра на Чепеларе се предаваше пряко откриването на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг. Днес и Катя Дафовска заминава за Южна Корея. В българската делегация на олимпиадата в Южна Корея има 4-ма състезатели от Чепеларе – сноубордистите Радослав Янков и Теодора Пенчева и биатлонистите Антон Синапов и Димитър Герджиков.

На официалното тържество вчера привечер площадът на Чепеларе се изпълни с горди нейни съграждани. Гости на шампионката бе отборът й от Нагано, който бе посрещнат в шпалир от млади спортни надежди. Сред тях бяха Радка Попова, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Валентина Торлакова. На тържеството пристигна и Йордан Йовчев.

Запален бе символично и в Чепеларе олимпийският огън. 

„Спортът предполага да сме едно голямо семейство и големи приятели. Горим в една област. Тръпката винаги си остава в един спортист. Може би 20 години по-късно сме по-улегнали. Това беше един уникален ден, страшно много емоции, сълзи, ден като че ли беше отреден за България. Страхотно изживяване, незабравима емоция, като че ли е било вчера. За нас беше уникален празник да видиш българин за първи път на най-високото стъпало. Ние сме израснали по един и същи начин, знаем какви лишения сме имали за да стъпим на олимпийския подиум. Никой не мислеше, че могат да се получат нещата. Предния сезон преди олимпиадата не й се получаваха на Катя нещата. Но Господ дава шанс на всички подготвени. Тя има уникалната способност да се концентрира на големи състезания“, каза Ирина Никулчина.

С отбора от Нагано са се събирали няколко пъти през годините, в това число предишната и по-предишната година, когато си организирали „ветерански“ сбирки. 

Пред журналисти Катя Дафовска сподели, че й е жал задето минават вече 20 години от завоюването на олимпийското злато, но още няма стадион за биатлон. Не се знае кога и дали изобщо ще имаме. „Просто държавата наистина набляга на големите градове, на големите съоръжения, а за по-малките спортове, за зимните центрове специално не знам кога ще дойде редът“, коментира Дафовска.

Каза, че се опитват да поддържат традициите в биатлона. „И мисля, че успяваме с мъжкия отбор, който е на доста високо ниво. Освен това класирахме 10 човека за олимпиадата, което не се е случвало от 1992 г. И всяко от тези неща ни е струвало доста време и усилия. Радостното е, че успяхме да подсигурим пълния екип, който ни беше нужен за олимпиадата. И дано те да ни зарадват“, посочи олимпийската шампионка от Нагано.

Сподели, че преди 20 години й е било много по-трудно, защото тогава, в началото на демокрацията, изпитвали системен недостиг на пари. „Докато сега за националните отбори има доста средства, подсигурени са абсолютно и в това отношение няма пропуски. Готвят се и в чужбина, на най-добрите места“,  подчерта тя. 

Другата й болка е спортното училище в Чепеларе, защото не се знае какво ще е бъдещето му, не е цветущо и положението му сега. „Просто в Чепеларе хората са малко. Но мисля, че този род системи на развитие на спорта, поне за малкия град е изключително трудно. Трябва да се реформира по някакъв начин системата, но може би ще минат доста години, защото и държавата не желае да се закриват. Държат, опитват се. И общината също помага, а пък в същото време ние сме тръгнали повече в клубове да развиваме спортисти. Изключително е трудно, защото няма система, това е истината. На ниското ниво принципа е: „Кой както оцелее“, смята Екатерина Дафовска.

Шампионката помага на клуба по биатлон в Чепеларе. Миналата година имала повече време и излизала почти на вяска тренировка с тях, докато тази година по-рядко.

Има около 15 деца в клуба по биатлон и вижда сред тях големи надежди.

„Имаме много добри момиченца, но се иска да се развият правилно и най вече въпросът е дали ще останат след 7ми клас в Чепеларе, или ще отидат да учат другаде, защото може да приключат със спорта“, притеснява се Катя.

Попитана какво би желала да се случи след още 20 години в нейния спорт, каза, че трябва да се случат много реформи в спорта на България. „Трябва да се вникне и реформира не само Законът за спорта, а и да се подхванат треньорите, които все по малко виждаме, че се занимават. И в малките градчета да се обърне внимание, не само в големите градове“, отбеляза шампионката.

На нашите участници в зимната олимпиада в Пьонгчанг пожела достойно представяне и класиране. Смята, че мъжката щафета има големи шансове, защото руснаците ги няма. 

„Знаем, че руснаците ги няма, там спряха най-добрите им спортисти. Така, че нашите имат по-големи шансове. Не е било олимпиада да има толкова малко руснаци. Всички стартове са нощно време, на осветление, духа много вятър, трябва да свикнат със студа. Това може би е добре за Радо, но за биатлона условията са много тежки“, коментира тя.

Екатерина Дафовска има двама сина. Единият е на 18 години и сега е лекоатлет, докато за малкия спортът е все още игра, но вече тренира сноуборд при треньора на Радо Янков.