Есперт от WWF: Застреляха мечката в Арда точно преди да получат разрешително – глупаво и престъпно деяние
В гориста местност близо до смолянското село Арда е намерено тялото на мечка, която от около един месец извършва набези в селскостопански постройки и дворове на местни жители. От нея са убити 4 крави, 7 овце и три са ранени, съобщиха преди малко от полицията.
В момента на местопроизшествието се прави оглед от дежурна оперативна група на РУ-Смолян и ОДМВР присъстват и представители на РИОСВ – Смолян и ДГС – Смилян. Предстои образуване на досъдебно производство, съобщават от полицията.
Припомняме, че за нея е поискано разрешение за отстрел от местното горско стопанство, но то още не е получено.
„Мечка, наречена Симона, стана първата „проблемна“ мечка в България, която се улавя с цел преместване, а не отстрел, каквато е досегашната практика. Това е прецедент у нас и правилна стъпка в опазването на вида. България е единствената страна в Европа, в която популацията на кафявите мечки драстично намалява – близо 100 мечки стават жертва на бракониерство всяка година.
През август тази година Владимир Тодоров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и член на Спасителния мечешки отряд на WWF България, получава сигнал, че мечка с две мечета редовно навлиза в село Могилица. Оказва се Симона.
За да не бъде мечката отстреляна, екипът се активизира веднага – поставя фотокапани в района, с които да следи движението на животните, и залага примки, с които те да бъдат уловени. Целта е да бъдат преместени далеч от населеното място, а стресът покрай операцията да ги откаже да имат близък досег с човека. Това е доказано успешен и често практикуван метод в чужбина“ – съобщиха от WWF България преди две-три седмици.
Но историята получи криминален развой.
„Историята на тази мечка започва преди 4 години. През този период тя се появява всяка пролет и есен в района на селата Арда и Могилица. Отглежда две поколения в близост, което не е нестандартно поведение. Женските често си крият малките от мъжкарите близо до села. Тази година обаче започнаха да зачестяват набезите. При хората се надигна напрежение срещу нея. Тази пролет сигналът за нея достигна до мен за първи път. Юни месец опитахме да поставим капани за проследяване, за да видим къде минава, да се опитаме да я хванем, но тя от края на юни до началото на август почти изчезна. Може би се отдалечи или беше по-предпазлива“, разказва Владимир Тодоров днес.
В началото на август животното се появило отново.
„Тогава поставихме капани за улавяне в опит да я хванем и преместим. Нямахме голям успех. На 8-ми септември мечката нападна една овца и ние се принудихме да засилим опитите си. На 9-ти септември поставихме капани. Два дни по-късно я хванахме и я преместихме на повече от 20 километра. Грешката ни може би е, че не я преместихме още по-далеч. Но предвид това, че животното е наистина много възрастно, с много развалени зъби, където и да я бяхме преместили, щеше да си намери близко село и щеше да прави същите неща. Това беше последната мярка, която можеше да се вземе, тъй като тя беше свикнала да слиза в селото. Въпреки всичко, тя в рамките на 48 часа успя да се върне“, посочи Тодоров и уточни, че животното е с джипиес нашийник.
Последвала една седмица затишие, след което отново започнала да нанася щети. Почти всяка вечер са нападани овце, шилета, кошери.
„Това надигна вълна от недоволство. Доколкото ми е известно Горското стопанство в Смилян са поискали за разрешително за отстрел, което към ден-днешен не е стигнало до Изпълнителна агенция по горите, съответно не е и подписано. Днес колеги намериха тялото на застреляната мечка в землището на самото село, което е напълно незаконно. Засега е намерена само една входна рана от огнестрелно оръжие, което значи, че има голям шанс да се разбере кой е стрелял. И силно се надявам на това, защото е много глупаво това своеволие на ръба на получаване на разрешително. Още повече, че мечката вече е медийна звезда. Нещата се оплетоха“, коментира експертът от Световния фонд за дива природа.
Той допълни, че миналата година е имало разрешително за отстрела й, но двамата ловци с индивидуалното разрешително не успели да стигнат до нея в определения период.
„Респективно никой друг не е поел инициативата да извади това проблемно животно от популацията, както се случи и в Триград. Там, след като ловци не са успели да я застрелят, горският взе индивидуално разрешително, приготви се правилно и отстреля животното. Колкото и негативи да отнесе, той всъщност извърши най-правилното възможно действие. Тя също нанасяше много щети. В рамките на десет дни имаше три коня, овце много, кошери. И като тази мечка се оказа изключително възрастен екземпляр“, обясни Тодоров.
Мъжкият екземпляр в Триград, отстрелян преди седмица, е тежал 139 кг и бил на повече от 12 години.
„Тази в Арда по мои изчисления е може би на същата възраст, което за мечка в природата е изключително много, тъй като при тези развалени зъби и разни инфекции, които развиват, не преживяват дълго. На затворено живеят три пъти повече, но в природата 12-15 години е максимумът“, заяви експертът.
На въпрос дали застреляната край Арда мечка е същата, която е правила набезите, той е категоричен, че могат да го докажат чрез джипиес данните.
„Абсолютно всяка вечер, където е имало проблем, имаме данни, че животното е било на това място. Последно е била засечена в Арда на обяд в неделя. Тогава я загубихме. След като и вчера не получихме данни, колегите днес отидоха да я потърсят и успяха да я намерят в едно дере в землището на селото. Според мен ако не е нарочно някой да прави мръсно на дружинката, то това е без абсолютно никаква мисъл извършено престъпно деяние“, добави Владимир Тодоров.
Той поясни, че ако куршумът е от нарязано оръжие и в тялото се намери проектил (куршумът, напуснал тялото на патрона – б. р.), експертиза може да стигне до заключение кое е оръжието, какъв модел е и точно на кого е. Другият вариант е да е застреляна с ловно оръжие, със сачми, но отворът в тялото на животното е бил един.
На снимката: Владимир Тодоров измерва тъкмо заловената мечка край Могилица, когато е упоена, преди да я преместят на безопасно разстояние от селата в Арденското корито.