Фирми, неполучавали еврофинансиране, бяха подкрепени с над 2,5 млн. лв. заради Ковид-19

Общо 271 фирми от Смолянска област, част от които никога преди не са ползвали европейско финансиране, получиха подкрепа от ЕС, като засегнати от Ковид-19. Достигналите до тях средства възлизат на 2,228 млн. лева. Отделно от това на пет фирми от областта, занимаващи се с риба, са преведени 337 269 лева.

„Имаше фирми, които досега не са кандидатствали по европейски програми. Те добиха кураж и според мен ще кандидатстват и занапред. Видяха, че не е толкова страшно, трябва да си изряден. Тази програма даде възможност на хората да преодолеят страха си да кандидатстват“, заяви на брифинг  Цветанка Генчева – управите на Областния информационен център (ОИЦ) в Смолян.

Тя обясни, че едно от условията било фирмите да имат под 1% задължения към държавата, да са микро или малки.

„Това беше и начин повечето фирми да си изчистят дълговете. Много облекчена процедура, кандидатстваше се в ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС), изключително опростено. Приключи подаването на проекти, като близо 28 хиляди фирми от България са го направили. До момента 99% са обработени и получили финансиране. 1% очакват своите средства. Идеята е да се компенсират фирми, чиито доходи са спаднали в резултат на пандемията“, посочи Генчева.

Процедурата, по която е получено еврофинансирането, е „Подкрепа за микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последици от пандемията Ковид-19“.

Очаквано фирми от община Смолян са с най-много средства –  1 156 711 лева, разпределени между 139 проекта. Златоград е на второ място с 285 073 лева и 39 проекта, Девин – със 168 097 лв. и 18 проекта, Мадан – със 123 888 лева и 13 проекта, Чепеларе – със 117 382 лева и 15 проекта, Рудозем – с 88 818 лева и 11 проекта, Доспат – с 88 536 лева и 11 проекта, Борино – с 67 800 лева и 8 проекта, Неделино – със 71 050 лева и 10 проекта, Баните – с 60 646 лева и 7 проекта.

„Ние направихме и един друг разрез на тези средства – по население в общините. Тогава се получава, че Смолян и Златоград си остават на същото място, но Мадан от трето място отива на предпоследно. Баните е една от най-малките общини в областта и отива на пето място, което означава, че фирмите там са се справили чудесно. Неделино от предпоследно също се е качила нагоре“, уточни Генчева.

В срока на кандидатстването обаче се появил слух, който отблъснал доста собственици на фирми от опита да получат еврофинансиране.

„Пусна се слух, че тези, които вземат пари по програмата, ще бъдат „спукани“ от ревизии и проверки. Част от фирмаджиите се уплашиха. Убеждавали сме ги, че не трябва да се страхуват, но немалка част се отказаха точно поради този слух. Сега се обаждат: „Не може ли отново да кандидатстваме, ние видяхме, че става и нищо лошо не се случва?“, отговорът е: „Не може“. Фирмите кандидатстваха за 3 000 до 10 000 лева. Таванът от 10 хиляди е на база доходът за предишната година. В Баните примерно от 13 подали предложения пет са с 10 000 лева. В Борино от 6 от 8 са за 10 000 лева. В Смолян 87 от 139 са с максимума“, поясни шефката на Информационния център.

Другата програма, която финансира пострадали от пандемията, е за производители на риба. Единствено Девин и Доспат отговарят на нея. Финансиране са получили една фирма от Доспат, останалите 4 са от Девин. Между тях е разпределена сумата от 337 269 лева. Общо сумата по двете програми за фирмите от област Смолян е над 2,5 млн. лева.

„По програмата можеха да се вземат средства за работни заплати, осигуровки, за наем, за консумативи. Не можеха да се купуват стоки за магазина примерно и след това да ги продадеш. Идеята беше да се финансират неща от първа необходимост за фирмата, нереализиращи печалба. Ние се чувстваме удовлетворени, че нашите фирми, въпреки негативната страна, решиха да кандидатстват и успяха да получат тази подкрепа и да стимулират фирмите си“, каза Цветанка Генчева.

По думите на Зорица Ставрева – информационно обслужване и услуги в ОИЦ, такава процедура не е имало досега, откакто има европейско финансиране – с толкова масово кандидатстване и с толкова много проекти.

Сега се отваря програмата за туризма. Дружества от бранша – туропенатори и турагенти, които не са ползвали опцията за малки и микро предприятия, в рамките на шест дена могат да го направят.

Предстои да се отвори следваща програма – за фирмите, които са по средата между микро-,малки и средни. Това са тези с висок оборот, но с немного голям персонал – междинно ниво, като фирмите от IT-индустрията примерно. Голяма част от тях имат високи обороти, но с малък персонал. Новата програма за междинното ниво се отваря до края на този месец.

Според работещите в ОИЦ местни фирми все още не могат да се справят с електронното подписване.

„Програмата им даваше възможност това, което не са направили коректно, да го коригират и да го върнат. Имаше фирмаджии, които казаха: „Аз не съм си отварял мейла три дена“, а изпрати ли ти програмата, че иска нещо от теб, в тридневен срок трябва да отговориш, за да продължат нататък. Не може да те чакат безкрай. Сега на тях им дадоха шанс да кандидатстват отново. Не са си подписали примерно декларацията, имат задължения, които надвишават – да си ги внесат и пак да кандидатстват. Програмата отваря само техния проект и им дава възможност да се коригират и да бъдат одобрени“, подчерта Генчева.

Изводът според ОИЦ е, че голяма част от фирмите в областта са по-стабилни.

„Това означава, че са имали доход над 100 000 лева за предходната година, за да поискат 10 000 лв. Докато за по-малките фирми условието беше да имат оборот не по-малък от 30 000 лева. Така, че съвсем малките фирми не можеха да се възползват. Много често получавахме въпрос: „Защо по-малките не могат да кандидатстват?“. Като разделите обаче 30 000 на 12 месеца си представете какво е на месец. За мен това е правилно, защото смятам, че това са хора, които са прикривали част от доходите си и изведнъж очакват да получат финансиране. Не е много редно. Нашата идея беше да убедим фирмите да излязат на светло, защото това е вариантът да ползват европейски средства. Европейското финансиране се насочва така – ако си внасял на държавата повече, ще получиш повече“, коментира Генчева от ОИЦ.

Присъстващите на брифинга можеха да се информират за начина, по който работи платформата ИСУН 2020, по която се кандидатства за европейско финансиране и се отчитат проектите.