Художникът Петър Пиронков: Изкуството е един миг във вечността и ако си го обясня, ще спра да рисувам

Петър Пиронков е роден през 1977 г. в София, син е на известния български живописец Енчо Пиронков. Завършил е Художествената гимназия, след което учи в Държавната художествена академия в Рим. Пиронков-младши е ярък последовател на експресивния стил на своя баща, като създава физиономична образност и сюжетност на творбите си. Подрежда множество самостоятелни изложби. Негови картини са притежание на музеи, галерии и частни колекции. От две години работи в Художествената галерия на Смолян.

Наскоро живописецът Петър Пиронков дари на община Смолян 40 свои платна, които вече са експонирани в Кирил-Маджаровата къща и остават постоянно там. 

В интервюто той разказва за творческите си търсения, за галерията, за новите музеи с постоянни експозиции в кв. Устово и в Широка лъка. 

С каква идея създадохте постоянна изложба в Кирил-Маджаровата къща, г-н Пиронков?

Това е родната къща на поета Кирил Маджаров, превърната в музей. Община Смолян направи една скоростна реставрация, защото музеят не беше функционирал около 25 години, ако не и повече. Вече в нея се помещава дарението, което направих на град Смолян. Идеята на община Смолян е това да е културен център с гостуващи изложби и постоянна експозиция на това мое дарение, защото е представителна колекция на община Смолян. Както къщата, така и картините вътре са нейна собственост. Тя ще функционира като арт център за деца. Ще се представят концерти, литературни четения. Идеята е квартал Устово да придобие арт център, в който всеки, нуждаещ се от духовност, да я намери. Или поне да общува с хора, с които има общи виждания, търсения, които имат нужда от изкуство в различните му форми. Прави чест на общината, че иска да остави нещо такова за идните поколения, защото нашето време свършва. Ще дойдат нови поколения, които ще заварят един културен фонд на много високо ниво, както е Историческият музей, Художествената галерия. Тя е единствена в България, правена специално за художествена галерия със своята колекция, която наброява над 2000 произведения на изкуството.

Вие сякаш именно към идните поколения адресирате своето творчество?

Идеята ми е да съхраня най-доброто от моето изкуство. Аз ги пазех ревниво, не ги показвах. Не допусках много хора до творбите ми. Да, правил съм множество изложби, но една част от произведенията не ги показвам.

Защо?

Защото изкуството е нещо лично. Там публиката не съществува. Определена част от творчеството ми не го споделям даже и с моето семейство. Просто то седи заключено, а тук съм подбрал най-сериозните произведения, които са на световно ниво, със световна проблематика.

Кажете за проблематиката в тези картини?

Това са едни духовни преживявания. Не са лесно смилаеми сюжети.

Всяка картина изглежда със сюжет?

Да, но той е минимален. В моето творчество аз търся това духовно присъствие, това духовно излъчване, тази светлина, наречена изкуство. С всяко следващо произведение аз търся нещо нечуто и невидяно – както за мен, така и за публиката. Иначе авторът се повтаря. Когато авторът си хареса едно произведение, започва да го повтаря. Повтарянето е като щампа, като черга, а човечеството иска неповторимото, уникалното, нечутото, невидяното. Като погледне даже и да не може да  го разбере. И никога да не каже: „Ау, колко е хубаво!“.

Защо това да не е цел?

Целта е то да е неразбрано. Това означава, че авторът върви напред. Той е крачки пред публиката, която само констатира. Един вид изкуството не е за стената. То не е за закачане. Не е за да се хареса. То е страдание на духа. Защо? Защото когато зрителят не го разбере, тогава мозъчната му кора изключва и пропуска чувствата. Така изкуството достига до душевността на зрителя. Тогава се случва това нещо, наречено вечност на усещанията.

Аз съм завършил Художествената галерия в Рим. Всяка седмица съм ходил да съзерцавам „Страшния съд“ на Микаланджело. Като застане пред него, човек не изпитва чувства, изпада в ступор. Този ступор е усещане за изкуство и дори не можеш да го обясниш какво е. Задаваш си въпроси: как е станало, как му е хрумнало, какви хора са живели тогава, какъв е бил самият автор, какъв е резултатът. Ние сега можем ли да асимилираме това произведение? Не. А тогава разбирали ли са го!? Изкуството нито се яде, нито се пие. То е едно състояние на духа, в което изпада зрителят. Като в църквата – човек влиза, за да усети божествеността, не за да целува образите и да се кръсти. 

Не е ли достатъчен смисъл да изпиташ естетическа наслада?

Насладата е продукт на сетивата, а изкуството или Бог не е сетива. Той не се вижда. Какво е изкуството – аз ако мога да си го обясня, ще спра да рисувам. Това е движещата сила – то е един миг във вечността, който събира определени състояния на артиста. И става една магия. Тя е необяснима. Тя е като Бог, а той е необясним. Обясним ли си го, няма повече да вярваме. Това е и изкуството. Ние, творците, търсим това – нечутото и невидяното, неусетеното. Това са състояния на духа, които са лични. Изкуството е нещо лично. Споделих ви, че съм ревнив в своето изкуство. Защо да го продавам? Защо да го показвам? Но съм задължен да правя изложби, защото чрез тях ми се дава възможност да творя неща, които са лични и които не показвам. Тук съм подбрал точно такива произведения, които са много лични за мен и дълго съм пазил.

От кога сте в смолянската галерия?

Преди две години ме покани кметът на Смолян, г-н Мелемов. Причината е, че аз преди 5-6 години правих едни изложби от моя дом на изкуството. Той ми предложи да се влея в екипа на галерията. По този начин имах достъп до по-голям брой произведения и да развивам художествена дейност. Негова е „вината“ да се случи това, защото аз съм артист, живописец, който всяка година прави 4-5 изложби по цял свят. Имам над 60 самостоятелни изложби във всички кътчета на планетата. Мои произведения са притежание на музеи и частни колекционери и няма нужда да работя, защото на 45 години да започнеш административна работа е странно, но счетох, че съм полезен на обществото. Пък и ми доставя удоволствие да организирам изложби на колеги.  

Тази година какъв е резултатът на галерията в Смолян?

Организирахме 11 изложби, от които две са постоянни експозиции. Имахме „Родопа в изкуството“ – една грандиозна изложба на пластични изкуства. Имахме „Дечко Узунов“ – изложба, която беше пътувала само в Париж и Москва. След това дойде в Смолян. Сега имаме Йоан Левиев – най-хубавата изложба, правена на този велик творец. Догодина ще я организираме в Пловдив, в „Квадрат 500“. Организираме представяне на скулптури на Енчо Пиронков – изложба, до която авторът ни допусна, тъй като това са лични произведения, сътворени през 69-та година и абсолютно никой, даже и неговите деца не бяха допускани да я видят. Град Смолян беше удостоен с тази чест. Тя също ще има продължение по други градове. На 7-ми октомври откриваме „Милко Божков – живопис и графика“, след това имаме гостуваща изложба „Френска гравюра от 19 век“ – издание на Лувъра. Имахме Петър Стайков. Открихме музей-галерия „Владимир Рилски“ в Широка лъка.

Музеят в Широка лъка посещава ли се?

О, да. Както се очертава, той ще е единственият музей, който ще се самоиздържа финансово. Има грандиозна посещаемост. Интересна би била съпоставката му с пловдивските къщи музеи. Бройката за една година там в Широка лъка се изпълва за три месеца. Има грандиозен успех. Като негов идеен ръководител надмина и моите най-смели очаквания, за което съм щастлив.

Какво виждат гостите на Широка лъка?

Една постоянна експозиция на големия български живописец ВладимиР Рилски, който е прекарал 20 години в Широка лъка, както аз в Устово. Той е оставил една колекция на селото, която най-после беше експонирана. Тя стоеше на депо в училището и картините бяха в много лошо състояние. Художествената галерия даде всичко от себе си и в много кратък период те бяха реставрирани, прерамкирани и експонирани. На първия етаж се помещава експозиция „Християнство в Средните Родопи“, която е много интересна. Това са артефакти, свързани с християнството. Има много хубави образци на християнското изкуство.

И всичко това е във възстановеното килийно училище?

Да. На кмета Мелемов беше идеята да се открие там постоянна експозиция, за което чест му прави, защото пластичните изкуства намериха съмишленик в негово лице. Много е трудно да нъмериш съмишленик, който дава всичко от себе си. Едно са думи, а друго са делата, а тук има плод, благодарение на него. Аз също съм тук благодарение на него. Той ме покани и аз приех да дам своята лепта към културния живот на Смолян. Мисля, че с екипа на Художествената галерия имаме големи успехи. Това се вижда от публиката и тя е на лице.