Кметът Молайсенов: За мен е важно да направя всичко по силите си, да ми е чиста съвестта   

Фахри Молайсенов е кмет на община Мадан за трети мандат. Преди да го изберат за първи път се е занимавал със собствен бизнес в сферата на строителството. Потърсихме го за интервю, в което да разкаже за изпитанията по време на корона-кризата и за начина, по който управлява, за да стопи дълговете на общината до нула.

Г-н Молайсенов, бяхте отличен за кмет на годината от Синдиката на българските учители. С какво заслужихте това отношение от тях?

Благодаря, че са оценили това, което правим. Аз винаги съм засвидетелствал уважение към тяхната работа. Бил съм съпричастен и с каквото е зависело от мен, съм ги поощрявал и подкрепял.

Учебната ви база в какво състояние е?

В добро състояние е. Имат футболни игрища и всичко необходимо за качествен учебен процес. Даже преди Нова година завършихме най-голямото училище в общината, което е със 700 деца. Направихме основен ремонт на покрива, нова дограма, изолация, ОиВ и други инсталации. Инвестирахме един милион лева по европейска програма в гимназията. Стараем се, каквото зависи от нас, да го правим.

В края на миналата година приключихте проект с интересно заглавие „Внуци под наем“, какво представляваше той?

Беше наистина интересен проект, който се оказа с много добри резултати. Имаше деца, пристигнали от град Бурса, Република Турция. Заедно с наши деца от Мадан ходиха по домовете на възрастни хора, които са сами, и им помагаха. Прибираха им дървата, картофите и изобщо всичко, с което можеше да им се помогне. На практика те свършиха работата вместо внуците им, които за съжаление по принуда са напуснали родните си места и са отишли в големия град да търсят препитание. В началото бях доста скептичен, че ще се получи нещо. Със сигурност обаче този проект трябва да бъде надграден, защото е работещ и хората останаха толкова доволни.

Впуснахте се с особен хъс да поставите основите на минен туризъм в Мадан, как върви тази ваша инициатива?

Работим усърдно. Януари-февруари започваме минните проходки долу, под земята, където и през зимата може да се работи. Същото се отнася и за пещерата „Шаренка“, за рудник „Сполука“, за Кристалната зала. Напролет и лятото ще ремонтираме и Музея на минното дело, чийто покрив трябва да се смени. Трябва да се направи мястото, на което ще се посрещат гостите. Мисля, че минният туризъм много добре ще се развие в нашия регион, защото не само Мадан, Рудозем или Смолян – всички трябва да работим в една посока, за да може цялата ни област да е привлекателна за туристи. А и за нас самите, разбира се.

Кога очаквате, че ще можем да идваме в Мадан и да се спуснем в забоите като туристи?

За съжаление с пандемията доста се забавиха нещата. Партньорите ни от гръцка страна не работят както очакваме – на по-високи темпове, а сме зависими от тях. Надявам се, че до края на септември-октомври ще завърши всичко. Така го виждам аз спрямо ситуацията. Иначе би трябвало да реализираме проекта до май месец. Партньорите ни са от Солун.

Финансовото състояние на общината е завидно добро – 0 лв. дълг, почти нула лева просрочия. Как постигнахте тази стабилност, общината беше в много тежко състояние при встъпването ви в длъжност в първия ви мандат?

Гледаме приоритетно да разходваме средствата на общината. Винаги има нужда да се прави повече и повече за хората. Даже съм съжалявал, честно казано, че не сме теглили кредит, въпреки че каквото сме могли да осигурим по проекти, сме участвали и сме защитавали. Благодарен съм на екипа около мен, с който работим заедно. Има неща, които се забавят и това ме притеснява. Държим едни темпове на работа, но не ме задоволява, може би вдигнахме високо летвата в Мадан. В крайна сметка гледали сме си до къде може да се простираме. Това е истината.

Не смеете да вземете заем ли?

Не, че не смеем. Ако е ефикасен и в полза на хората, не съм против. Не съм казал, че не трябва да се вземе заем. Просто сме гледали колкото се може да бъдем финансово дисциплинирани и стабилни, за да си посрещаме нуждите сами. Някои неща се забавят, а това не е добре за хората, защото едно нещо като се направи след 10 години, си губи смисъла.

Няколко пъти споменавате за забавяне. Кое най-много ви тежи, че се бави?

Тежи ми, че наистина много се работи и не искам да правя оценка на себе си, но тъй като нашата община е много разпокъсана, с много населени места, въпреки че сме направили над 100 км пътища, имаме да правим още 130-140 километра. И с  европейските програми, и помощта от ДПС-централата, и от правителството, и от местния бюджет влагаме, но не е достатъчно. Иска ми се хората сега да имат хубави пътища. Един пример ще ви дам. Миналата година довършихме пътя от Върбински мост до Върбина – 14 км, а от Мадан е 35 км, допреди това пътят беше потънал в дупки. Винаги съм се питал: „Това не можеше ли да се случи преди 10-15 години!?“, защото в момента там живеят 300 човека, а можеше да си останат много повече. Самокритикувам се нерядко. Вдигам си летвата, за да свършим повече работа. Затова си мисля, че ако заемът е ефективен и по-бързо стигне до хората, не бива да се отрича. Ако асфалтът преди 8 години беше 120-140 лева, в момента отива на 180-200 лева. Така, че хем съм доволен, че нямаме заем, хем си давам сметка, че ако бях взел, можеше да има повече блага за хората. Тоест, не в това дали имаш или нямаш заем е оценката за един кмет.

С приходите имахте ли проблем тази година, предвид корона-кризата?

Има лек проблем, но смятам, че е в рамките на нормалното. Отправям своите благодарности към хората, които винаги са гледали да си бъдат изрядни спрямо община, държава и каквито и да е институции. Не се оплаквам.

Имаше ли нуждаещи се хора от общината, които трябваше да подкрепите, когато държавата беше затворена?

Откровено казано, в нашата община много малко се налагаше да носим хранителни продукти на някой. По-възрастните си имат млади около тях и проблемът не се усети много. При нас не е като в големия град. И когато съм се кандидатирал, казвах, че най-голямото богатство за община Мадан и нашия регион са хората. Все още си я има човещината, има си ги ценностите. Стари и млади са си заедно, помагат си, подкрепят се.

А държавата дали помага на достатъчно на общините или нещо може да се промени в тази насока?

Това е въпрос, по който може да се говори. Според мен трябва да се мисли много повече за хората с увреждания, за хората в предпенсионна възраст. Винаги ми е било жал за тях. Безработица има, но не дотам, защото за младите може да кажем, че има работа. Хората обаче в предпенсионна възраст са и със заболявания. Те и да имат желание да работят, няма къде. Тези пенсийки, които им дават – 80, 140 или 180 лева, просто за нищо не стигат. Дали за лекарства, дали за храна, какво да си платят по-напред те!? Винаги сме работили с нашия депутат Хайри Садъков, който много ми помага, максимално защитаваме социални програми за хората в нужда. Може да проверите – ние сме на първо място в Смолянска област на глава от населението по привлечени средства от такива програми.

Трети мандат кмет, известен с това, че сте пословично скромен и страхотен работохолик, но според вас каква е формулата за успешно управление?

Винаги съм мислил и смятам, че човек трябва да е преди всичко свестен, да го боли за хората, да е близо тях, да им вижда истинските проблеми и да ги решава в максимална степен. Независимо дали си кмет, министър или каквото и да е – не всичко може да се реши, но не всичко е толкова сложно и скъпо.

Може би е важно се обяснява на разбираем език, ако не може дадено нещо да се направи?

Определени хора трудно биха разбрали. Времето просто е такова. Повече са изискванията и така е редно. За мен винаги е било важно да дам всичко от себе си, каквото мога и каквото зависи от мен, да го направя, за да ми е чиста съвестта. Критики винаги ще има. Хубаво е да ги има, за да ни държат в кондиция.

В края на настоящия програмен период какво показва рекапитулацията за спечелените от общината проекти?

Не мога да ви кажа с точност, но сумата не е малка, защото почти нямаме неспечелен проект. На 99% за каквото е било възможно, сме кандидатствали и съм благодарен, че по всички европейски проекти сме защитавали проекти и хората ги ползват в момента.

Занапред какви са целите ви?

Има доста проекти, които трябва да изпълним – водоснабдяване, канализации, пътища. Зависи за самата програма какво точно ще защитим пред Брюксел. Много е важно какво ще се направи „отгоре“. Моята мечта за Мадан, защото мисля, че добре се развива, но и за цялата Смолянска област трябва да се отворят повече работни места – аАко можем да кандидатстваме за отваряне на заводи, предприятия, за да задържим хората си.

Тоест вашата мечта е за повече работни места?

Да, за да не се работи само в рудодобива и дърводобива, а да има по-големи перспективи за младите, да останат тук. Ние няма как да спрем този процес, защото е в световен мащаб, но да направим максималното, за да си запазим хората по родните им места в Смолянска област.