Кметът на Девин: Реализирахме проекта за връзка към Батак, но свързаност дефакто няма

Г-н Иванов, тежък проект започнахте миналата година през юли месец – за строителство на междуобщински път към Батак за над 5,6 млн. лв. Как върви изпълнението му?

Пътят е завършен. Въведен е в експлоатация. Дори е разплатен от ДФ „Земеделие“.

Какво представлява?

Това е отсечка от 12,5 км. От тях около 2,5 км минават през град Девин. Идеята на този проект е да се свържат двете общини Девин и Батак, двете области – Смолян и Пазарджик. За наша радост този проект е реализиран, но за съжаление не е решена дефакто свързаността между двете области.

Защо?

Защото има един участък от 3,9 км, на който следва да бъде извършен основен ремонт. Има и един участък от страна на област Пазарджик – около 11 км, който също трябва да бъде рехабилитиран.

Тоест, наполовина работа е свършена?

Да.

Пътят така виси във въздуха. Има ли опция да бъде дофинансиран?

Със средства от общината – не. Надявам се новите оперативни програми да позволяват подобно финансиране, за да търсим средства и за останалите участъци. Мога да споделя, че това решение е взето от хората, които са били начело на общината в предходния мандат. Съществувал е идеен проект за свързване между двете области през Михалково, Селча, Фотиново и Батак. Колегите от Батак имат готов проект и издадено разрешително за строеж на територията на тяхната община. Ние нямаме никакъв проект за нашата територия. Взето е решение вместо да се свържат двата проекта, да се направи друг проект, но не през там, през където община Батак са имали готов проект, а през местността Лисичево и през село Фотиново към Батак.

Обявихте поръчка за изграждане на кът за наблюдение и отдих в Девин, но какво точно е намерението ви?

С него кандидатствахме през Местната инициативна рибарска група. Идеята е да бъде подобрена парковата среда и инфраструктурата, свързана с паркоместата в града. Намира се близо до река Девинска, срещу хотел „Орфей“. Ще се направят места за наблюдение на реката, за улов на риба, пейки. Наскоро със съдействието на Изпълнителната агенция по аквакултури  направихме участъка на Девинска река, който преминава през града, да е „хвани-пусни“. Тоест, рибата, която ще бъде улавяна, няма да бъде задържана от рибарите, а пускана обратно във водата. Целта е да привлечем повече туристи, за които риболовът е забавление.

Избрахте фирма „ИСА 2000“ да направи нов паркинг, сумата е над 100 000 лева – къде ще е той и с какви параметри?

Нуждата от такава инфраструктура наложи да търсим финансиране за паркинг. Той ще е близо до Техникума по електротехника, близо до центъра на града. Голям е интересът на туристите към Девин, изпитваме трудности при намирането на места за паркиране. Ще обособим между 50 и 60 допълнителни паркоместа, които за следващия летен сезон ще бъдат готови. Така до известна степен ще решим проблема с паркирането. Не са достатъчни тези места и затова в следващата година, в зависимост от възможностите на бюджета, ще предложа на Общинския съвет да изградим още около 60-70 паркоместа близо до аквапарка.

С пречиствателните станции в общината каква е ситуацията – имате няколко изградени в селата, които не работят. В същото време пречиствателна станция за отпадни води в Девин няма, как се е стигнало до този абсурд?

Те са проектирани и изграждани в периода 2008 – 2015 г. Може би колегите са се възползвали от възможностите, предоставени от оперативните програми. За наше съжаление Девин не е попаднал като опция за финансиране в онзи период. Девин е от малкото общински центрове без пречиствателна станция за отпадни води, а имаме определено голяма нужда от него с оглед броя на туристите, които посещават града. Не всички от изградените не работят. Полагаме усилия да функционират. Трудна е поддръжката, защото назад във времето не са предадени на ВиК-дружеството, което разполага със специалистите и възможностите да ги управлява. В момента общината ги стопанисва и ни коства много усилия да ги експлоатираме.

Законодателна пречка ли има за това, защото водите от съответните населени места се изливат в реките. Какъв тогава е смисълът от тях?

Пречка няма. За да ги предадем на ВиК-дружеството правим анализ колко средства са ни нужни, за да ги приведем във вид да функционират на 100%. От ВиК-дружеството при неформални разговори са заявили готовност да ги приемат, но във вид, в който на 100% да функционират. Сега проектираме, правим количествено-стойностни сметки за това колко ще струва на общината да бъдат ремонтирани, за да ги предадем на ВиК да ги стопанисва. Пречиствателни съоръжения има в Триград, Селча и Грохотно. Оказва се, че по първоначални данни средствата, необходими за целта, са доста и са непосилни за общината. Проучвали сме възможностите на сегашните оперативни програми, но за момента единствената възможност за тяхната рехабилитация е да теглим кредит, за да ги вкараме в съответните норми. Това съответно ще се отрази на цената на водата на населените места, в които са изградени.  

Наскоро местният парламент е приел Плана за интегрирано развитие на общината за периода до 2027 г.. Индикативният бюджет, необходим за неговата реализация, е 171 млн. лв. , като 106 млн. са предвидени като постъпления от ЕС, 60 млн. от републиканския бюджет и 4,5 млн. от общинския. Най-голяма тежест се придава на инфраструктурата, но кои ще са най-значимите проекти, които искате да реализирате в този период?

Няколко са основните приоритети – проектиране и изграждане на колектор и пречиствателна станция в град Девин и квартал Настан, общинската пътна мрежа, която свързва населените места с републиканската, и развитие на туристическата инфраструктура. 

Как се прие от местния парламент искането на „Пампорово“ АД да ползва минерална вода от находище „Беденски бани“ за 10 г. с годишен обем – до 45 909 куб. метра, предвидена да захранва бъдещия им обект в местността „Караджова нива“?

Положително, с оглед на това, че инвестицията ще бъде реализирана в община Девин. Тя ще е с добавена стойност както за разкриване на работни места, така и за това Девин да стане още по-атрактивен като туристическа дестинация.

Кои са останалите инфраструктурни проекти, които изпълнявате през този строителен сезон?

Предстои да извършим рехабилитация на една улица в Лясково. Ремонтираме покривите на кметствата в с. Триград и Селча. Ще бъде изграден паркинг в Девин, както споменах, ще бъде рехабилитирана цялостно улица в кв. Настан – с нов водопровод, асфалтова настилка и тротоари. Ще изградим пешеходна улица в центъра на село Гьоврен. Ремонтираме площада в с. Грохотно. Имаме сключени договори за изграждане и на крайречна алея. Предвижда се да бъде развита пешеходната алея, която минава от централната част на града в източна посока. Проектът, който ще реализираме там, е на стойност около 150 000 лева. Ще бъде изградена паркова среда, детска площадка, пешеходна алея с паркинг, с пейки. 

Въведохте ли по-специфични мерки, предприети на местно ниво, за ограничаване на ковид-пандемията?

Да. Съобразили сме се със заповедта на министъра на здравеопазването. Допълнително сме ограничили провеждането на местния ежеседмичен пазар. Извършва се филтър в детските градини и в общинската администрация. На обществени места извършваме дезинфекция. Извършваме ежеседмични проверки в питейните заведения и търговските обекти за това дали спазват противоепидемичните мерки.

Има ли много пациенти в общинската болница, как се справя тя с това предизвикателство?

Общинската болница доказа, че не случайно е позиционирана в Девин. Тя се справи с първата, втората, третата вълна болни от Ковид-19. Сега се справя и с четвъртата. На персонала им е трудно. Оказваме им и морална, и материална подкрепа доколкото можем. Леглата, които са ни позволени до момента, са около 30. Те са заети в продължение на повече от месец почти постоянно. Надявам се това да даде сигнал на национално ниво да се преосмисли стратегията и за подобни лечебни заведения да бъде съставена карта със защитени болници по модела на защитените училища. В нея да бъде включена болницата в Девин, защото тя обслужва пациенти от трите общини – Девин, Борино, Доспат. Смятам, че сме полезни и на областната болница в Смолян. Ако не бяха болниците в Девин, Мадан и Златоград, областната болница трудно би се справила със заболеваемостта. Добре, че не са закрити навремето.

Идеята ви каква е по-точно – в посока да станат държавни болници или да си бъдат общински, но защитени?

Чисто нормативно как да стане, ще кажат специалистите, които се занимават с лечебни заведения. Не виждам пречка да бъдат развити и двата варианта, стига да има мнозинство в парламента. Законодателят да реши дали да ги направи чисто държавни, или да ги остави търговски дружества, като ги дофинансира, но стандартите за тях да бъдат по-различни от големите населени места.

Сегашното ръководство на болницата наследи твърде тежки задължения. До каква степен успя да се справи с тях?

Смея да твърдя, че настоящото ръководство управлява болницата по начин, по който тя не прави нови задължения. С много усилия успяваме да покриваме малка част от натрупаните дългове, които към онзи момент (2014 г. – б.р.) са били над 1 млн. лева. Към настоящия момент сумата им, тъй като текат и лихви, отново е над 1 млн. лева. Не сме в състояние да се справим сами с този дълг. Покриваме една част, но по-голямата част тежат на плещите на болницата. Благодаря на тази част от кредиторите, които проявяват толерантност и чакат, макар и дълго, не предприемат действия по принудително събиране на вземанията си.

Най-крупното задължение за горивото ли е?

Един от кредиторите е д-р Андрей Кехайов с ЕТ „Анри – 64“. Между него и болницата, респ. общината дълго време са текли съдебни спорове и за това колко пари му се дължат. Преди около 3-4 месеца излезе решение, с което съдът се произнесе окончателно, че не дължим толкова, колкото г-н Кехайов претендираше. Възприе се един дълг на стойност между 200 и 300 хиляди лева. Но претенцията на г-н Кехайов беше за над 400 000 лв. Дългът към ЕТ „Анри – 64“ назад, във времето, преди да затвори болницата, е бил 313 хиляди лева, а той е получил над 320 000 лева, но за съжаление ги е получил със забава. Тоест, заради закъснението са били плащана първоначално лихви, а главницата не е погасена изцяло. Затова към настоящия момент му дължим още средства. Надявам се г-н Кехайов също да прояви толерантност и да не предприеме действия по изнасяне на сградата на публична продан, тъй като съществува такава възможност.