Кметът на Мадан: Не постъпвам лекомислено, от дарението на Шефкет Чападжиев имаме още 730 000$
Г-н Молайсенов, приключи проект за деца със специални потребности при участието на доброволци от Турция и България, каква беше дейността им?
Този проект се осъществи благодарение на една неправителствена организация в Мадан, по програма „Еразъм“. Ние, общината, само сме помагали, но не сме бенефициент. Децата от Турция и България помагаха на по-възрастните хора от населените места – цепеха дърва, събираха картофи. Все едно заместваха децата, които отсъстват, които са по чужбина. „Внуци под наем“ – както се казва проектът. Г-жа Георгиева се занимаваше с този проект, за което съм й благодарен. Това НПО е много дейно и ние с каквото можем помагаме, съдействаме. Така би трябвало.
Преди дни се разбра, че хосписът минава на държавна издръжка и се преобразува в резидентна грижа за пълнолетни с трайни увреждания, какво точно се променя освен източникът на неговото финансиране?
В общи линии ще си остане същото – медицинска грижа за тежко болни хора. Ние от десет години се борим хосписът да се финансира от държавата, но поради факта, че досега нямаше такава практика, общината го подпомагаше финансово. Най-после миналата година, през ноември месец, социалното министерство излезе с решение, че общините може да отварят услуги от резидентен тип.
Това значи ли, че всички общини могат да отворят хосписи?
Абсолютно, да.
Имате инициатива, поета отпреди години – да финансирате първите семестриални такси на отличниците от средните училища, приети за студенти. Защо го правите?
С единствената цел да поощряваме нашите млади хора, които имат потенциал да бъдат отличници. Може да се гордеем в Смолянска област и в частност – община Мадан, че има доста отличници. Идеята ми е да ги поощравяме да изкарват по-висок успех, да учат медицина или каквото искат, за да ни бъдат полезни. Както се оказва, специално в медицината – не от днес, от доста години вече, закъсваме в болниците. Недостиг има даже в големите градове, но още повече в малките, поради факта, че ги ограничиха и не могат да карат стажовете си тук. Опитваме се да им създадем стимул да учат с надеждата да се върнат отново тук да ни помагат.
Продължавате с асфалтирането на улици и пътища в общината. Капиталовата ви програма за тази година беше доста амбициозна – 16,5 млн. лв. Каква част от нея е реализирана и какво остава?
На 80-85% вече сме я реализирали. Имаме да довършим водни цикли на шест населени места. Направихме 27 км водопроводи, нови резервоари, помпени станции на с. Бориново, Чурка, Ловци, Върбина, Средногорци, Букова поляна. Всичко това после беше преасфалтирано наново по цялата ширина на пътя. Проектът беше много важен. Довършихме сметището. Това са основните неща, които трябваше да довършим тази година. Имаме 19 улици асфалтирани тази година плюс целия квартал „Батанци“. Той трябва да стане абсолютно нов – канализации, водопровод, улично осветление, други комуникации, асфалтиране. Както обновихме кварталите „Христо Ботев“ и „Шаренка“, същото трябва да стане и с „Батанци“. Продължаваме и се надяваме до края на този мандат на 95% да сме си свършили работата. Поне да нямаме черни улици в градската част, защото колкото и да работим, все пак са 256 км улична и пътна мрежа, няма как всичко да стане абсолютно ново, абсолютно веднага. От десет години работим неуморно. Наистина драстично намалихме проблемите, но все още ги има. Някой ако мисли, че ще свършат, няма как да стане.
Напоследък не се говори за проекта за минен туризъм, да не е спрян заради пандемията или продължава работа по него?
Честно казано, не сме го афиширали напоследък нарочно. Смятам, че когато приключи и можем да го открием, ще е най-добре да говорим. Мисля, че минен туризъм ще е доста атрактивен и полезен за цялата област, защото сама по себе си община Мадан или Смолян, или Златоград е нищо. Ние трябва да мислим за цялата област, за да може туристите да имат избор като дойдат. Идеята е постоянно да надграждаме, за да изберат туристите именно Смолянска област. Иначе проектът ни не е спирал изобщо. Имаме известно забавяне заради пандемията, защото с Гърция малко по-трудно се работи, но до края на годината абсолютно всичко трябва да бъде приключено – пещера „Шаренка“, Кристалната зала, Музея на рудодобива в центъра на града, минната проходка в рудник „Сполука“, външна планировка. В момента усилено облагородяваме екопътеки за Върба, Кичика, Конска глава, хижа „Рай“ нагоре. Тази и другата година се надявам доста атракции да отворим в община Мадан, за да може да създадем по-благоприятен климат за туристите в областта.
Говорите за Смолянска област, защото за туриста не са от значение границите на общината ли?
Да. Наблюдението ми от годините показва, че туристът не се задържа повече от един-два дена на едно място. Той иска да ходи, да види колкото се може повече интересни неща. Според мен всички в Смолянска област трябва да гледаме в една посока и да работим за общия туристически продукт. Никоя от нашите общини не би могла да задържи цяла седмица един турист. Той иска да мине през Смолян, Пампорово, да разгледа Стария град в Златоград, Кристалната зала В Мадан, Ягодинска пещера и т.н. Никога не съм гледал само за община Мадан. Много години се говори за минен туризъм. Още от първия мандат работим за него, но имаме доста по-налажащи неща на първо място, които трябва да свършим – много разбита инфраструктура. Мадан горе-долу е добре вече с инфраструктурата. Вече работим за туризма и с всяка изминала година ще го надграждаме.
Въвеждали ли сте по-рестриктивни или специфични мерки за ограничаване на ковид-пандемията?
Тази година направихме една стъпка, която някои одобряваха, други – не. Отменихме празника на града, защото имахме тревожна информация, че пандемията се задълбочава и че в края на август, началото на септември заболеваемостта ще е по-висока. Заради това се събрахме общинското ръководство и решихме, че здравето и животът на хората е по-важен, отколкото празникът. Най-редовно правим проверки по дискотеки, нощни заведения. Колкото може, гледаме да не пречим на бизнеса, но от първостепенна важност е да не си затваряме очите. Виждаме, че с всеки изминал ден ситуацията се усложнява и сигурно ще стане по-лошо през зимата. Каквото зависи от общината, го правим.
Успява ли общината да помага на нуждаещи се, засегнати от коронавируса, и има ли бюджет за това?
Засега не се е налагало кой знае колко нашето съдействие. Каквото се могли като хора, сме правили. Специално за средства не се е налагало.
Как се справя общинската болница досега?
От първи септември отворихме Ковид-отделението. Средно от 6 до 8 човека има дневно в него. Не е като през миналата зима. Болницата полага изключително адекватни грижи и пациентите са доволни. По-тежките случаи са в Смолян. За съжаление те често завършват с тъжен край.
За нея през 2019 г. имаше солидно дарение, направено от емигранта в Америка Шефкет Чападжиев, на стойност 1 млн. долара. В какво бяха вложени тези средства?
Те не са изхарчени. Имаме си още 730 000 от тях. Никога не съм постъпвал лекомислено. Искаме информация от управителя на болницата д-р Хаджиев – каквото са поискали, особено в пандемията, им е закупено, като най-модерния скенер в областта за близо половин милион лева. Купили сме много апарати за лабораторията. Осигурихме абсолютно нов инструментариум за операционния блок. Всичко, което е належащо, го купуваме, но не харчим парите с лекота. Ще обсъдим още какво е нужно за болницата, ще обявим обществена поръчка и ще закупим необходимите неща. В момента с близо 300 000 лева от общинския бюджет правим сериозен ремонт на едно отделение. До края на декември ще го отворим – 16 нови стаи с бани и тоалетни, с напълно ново оборудване и обзавеждане.
За кое отделение става дума?
Едно време беше белодробно, но реновираме цял етаж, който ще се използва по преценка на лекарския екип.
Всъщност Чападжиев тогава обяви, че прави дарението през вас, защото сте почтен. Сега, влизайки в политиката доскорошните министри Кирил Петков и Асен Василев, се обявиха за почтени и че набират почтени хора. Толкова много се натъртва, че сякаш те са първите почтени хора в България. Като човек, трети мандат в политиката, какво е вашето мнение за почтеността?
Почтени хора има. Доколко един човек може да каже: „Аз съм почтен, а друг не е“ не знам как да го определя. Един да се самоопредели за почтен не мога да го възприема. Всеки човек за себе си е почтен. Зависи какво точно прави, как го прави. Но такива разделителни ивици – „Аз съм почтен, а другия не е почтен“, не ги приемам. Всеки си знае за него. По-скоро е важна оценката на другите за теб, важни са фактите, не себеоценката.