Кметът на Рудозем Румен Пехливанов: Няма да спим, за да намерим финансиране

Румен Пехливанов е в началото на третия си мандат като кмет на община Рудозем. Завършил е висше образование в УНСС по специалността „Маркетинг“ и магистратура във ВСУ по специалността „Счетоводство и контрол“. Докторант е по икономика във ВСУ. По-рано е бил офис мениджър, ръководител на банков филиал, собственик на фирма в сектора на високите технологии, председател на ОбС – Рудозем.

Зададохме му няколко въпроса, заради изключително амбициозната стратегия за развитие на община Рудозем, която той представи пред своите съграждани. (Вижте повече ПОДРОБНОСТИ за проектите)

Г-н Пехливанов, представихте изключително амбициозна програма. С каква смелост я направихте, защото всичко това означава огромни усилия, огромна воля и огромни инвестиции?

Така е, но това не е нещо, което се планира от днес за утре или за 4 години. Поставяйки някакви рамки, основа и посока, ние се надяваме всички управления оттук-насетне да продължават да вървят по този път и това да се реализира. Да, някои от нещата трябва да се реализират в много спешен порядък. Всичко, което касае реализацията на проектите за минералната вода, устройствените процедури, е с цел да направим терени за строителство на хотели, за да развием туризма. Всичко, свързано с развитие на проекти за тези археологически ареалии и пещери, са много важни и много спешни. Всичко останало може да бъде степенувано. А дали имам кураж!? Любимата ми тема в университета беше „Стратегическо планиране“. Това, което видяхте, е една извадка, но целият материал е един много задълбочен анализ и много важен стратегически документ. Аз се надявам, че ще получим и съответните оценки и идеи от хората как да го допълним, да го обогатим и ще търсим възможност едно по едно да ги реализираме. Подчертавам, че това е дългосрочна стратегия. Да кажем хоризонт 20 години и нагоре.

Относно финансирането как ще подходите за големите проекти?

Всеки един от тях може да бъде реализиран като самостоятелен. Нито един няма да струва чак толкова много, колкото е невъзможно да се осигурят. Когато има добри аргументи, ще търсим не само европейско, но и национално финансиране. Вие знаете, че има възможности за осигуряване и на целеви средства за реализация на определени инфраструктурни обекти. Нека първо да приемем този документ в Общинския съвет и следващата стъпка ще е да започнем ударно да проектираме и да смятаме. Това, което може да ни изглежда много голямо и много скъпо, може да се окаже относително евтино и поносимо, възможно да се реализира и от общината.

Имате обекти, които определено предизвикват интерес, в това число самолетна писта, хеликоптерна площадка, няколко стадиона, лесопарк?

Пропуснах да кажа, че тази стратегия предвижда привличане за реализацията й и на частни инвеститори. Не само тази писта, не само потенциалното летище, което можем да направим, но и за стадионите, за спортните комплекси. Защо не някой хотелиер да няма желанието като си построи хотел да си построи и спортните съоръжения, а ние да му предоставим концесия за това.

Може ли да направите едно обобщение относно мащабните обекти?

В основни линии за структуроопределящите проекти – мостовете над реката, паркинги – буфер, връзките с обходния път, лесопарк, обектите на култивираното хвостохранилище – всички те заедно няма да надхвърлят 20 милиона, а всеки един от тях може да е в рамките на няколко стотин хиляди до милион-два. Това даже не са чак толкова големи инфраструктурни обекти, ние в момента по Програмата за развитие на селските райони реализираме четири инфраструктурни обекта на стойност 5,3 млн. лева без ДДС, което съпоставимо не е чак толкова голяма сума. Сама по себе си 20 милиона е голяма сума, плашеща даже. Аз обаче съм на мнение, че ако вървим в една посока с комбинираните усилия на всички, включително бизнеса, ще можем да постигнем всичко, заложено в тази стратегия.

В рамките на колко години?

Тук е невъзможно да ви отговоря, защото има много условности. Ако успеем да привлечем частния капитал да се включи в това публично-частно партньорство, което се говори от години, но никъде го няма реализирано като хората, можем да се справим като строителство в период от 2-3 години. Въпросът е обаче да има финансиране. Няма да спим, за да намерим финансиране.

Всичко това в какво съотношение е с Общия устройствен план на общината?

В ОУП примерно рекултивираното хвостохранилище сме го записали като вид територия така, че да отговаря за тези дейности. Точно затова финализираме този документ, защото предварителният вариант на ОУП е готов. Всичко това, което видяхте днес, е отразено в него. Надявам се, че не сме си заложили някакви противоречия.