Кметове не са съгласни да им ограничат мандатите и с идеята за сливане на общини

Кметове от Смолянска област – най-отдалечената, най-обезлюдаваща и труднодостъпна в страната, са срещу идеята на „Продължаваме промяната“ за ограничаване на кметските мандати до два и сливане на малки общини. Мненията им са, че с първото се нарушава Конституцията, а второто е дискриминационно и ще лиши населението от качествено административно обслужване.  

Припмомняме, че в края на предишната седмица Настимир Ананиев – депутат от „Продължаваме промяната“ и председател на парламентарната Комисия по регионално развитие, заяви в Смолян, че управляващата коалиция ще обсъжда предложения, според които броят на общините да бъде намален, а мандатите на кметовете и общинските съветници – ограничен до два.

„Окрупняването на общините – каза той, – е всъщност за повдигане на административния капацитет и е свързано с факта, че, за съжаление, и населението намалява“. Според него, община, която е най-големият работодател, е неработеща община.

Заради това по думите му трябва да се търси вариант, при който да се сливат общини с цел подобряване стандарта на живот на гражданите в тях и за се върви към децентрализация. „Защото как може да децентрализираме една община, която например е в технически фалит“, посочи Ананиев.

Според него мандатността на кметовете и общинските съветници също е важна тема.

„Тъй като в България негласно се знае, че има частни общини, в които кметове, главни архитекти, местни феодали всъщност взимат решенията обикновено на общи софри  – какво да се случва в самата община. Трябва да видим по какъв начин да се пресече този режим“, коментира депутатът. 

Кметът на Баните Павлин Белчев (първи мандат, от ГЕРБ) обаче е против идеята за окрупняване на общини на база суха статистика, без да се вземат предвид спецификите на всяка от тях.

„Считам, че не е правилен подход да се уповаваме само на някакви сухи числа, без да сме запознати в детайли с това каква е причината дадена община да бъде предложена за приобщаване към друга. Още повече за регион като нашия, в Родопите, подобна политика няма да доведе до нищо добро. Напротив, ако се стигне до окрупняване, ще е гаранция за упадък на всяка община, която ще стане част от друга. И последната светлинка в тунела ще изгасне. Много по-бързо ще приключи животът в нея“, заяви Белчев.

И даде за пример община Баните, която е на площ над 301 кв. километра. Сред най-големите по територия в област Смолян, но за съжаление с най-малко население. Тя е доста отдалечена спрямо всички останали.

„Честно казано, не мога да си представя да стане част от друга община, тъй като всички населени места ще бъдат на изключително голямо разстояние от който и да е бъдещ общински център. Разстоянието между двете крайни точки – от югоизточната до северозападната, е 50-60 км. Имаме населени места на около 35 км от Баните. Представете си общински център на около 50 км от нас, автоматично това означава около 80-90 км разстояние до бъдещата община – това е всичко друго, но не и в интерес на местните жители“, подчерта кметът.

Относно ограничението за кметските мандати до два не е чак толкова краен.

„Най-важното е, че кметът се избират от населението и ако то одобрява политиката му и управлението е успешно, защо да не му даде карт бланш!? В крайна сметка се избира най-добрият управленец на местно ниво и всяко ограничаване не знам доколко ще ограничи вижданията на хората за по-добър живот. Подобни намерения трябва да бъдат широко дискутирани, не може просто така да бъдат хвърлени в общественото пространство, без сериозен анализ, без допитване. Когато става въпрос за малки общини, където хората се познават добре, местните избори предизвикват най-голям изборен интерес“, посочи Павлин Белчев.

Той се надява на всички да се даде възможност да изкажат доводите си „за“ и „против“ подобни намерения и да не избързват предвид факта, че догодина предстоят местни избори.

„Надявам се точно преди тях да не се очаква конкретен резултат. Такива неща не се решават от днес за утре на база суха статистика. Ние сме предопределени да живеем в труден район като Родопите и заслужаваме отношение много повече, отколкото към брой хора“, обобщи той.

Кметът на Девин Здравко Иванов (първи мандат, Местна коалиция между БСП и ДПС) също не възприема ограничението на мандатността.

„Оценката при мажоритарен вот я прави местната общност. И ако един човек си върши добре работата, неговите избиратели ще дадат най-обективната оценка за него. Независимо, че съм за първи мандат и не е ясно дали ще се кандидатирам за втори, принципната ми позиция е тази“, заяви Иванов.

Той смята, че не може да се подходи с такава лекота и спрямо модела за окрупняване на общини.

„Трябва да се направи сериозно обследване, да се анализира ситуацията – плюсове, минуси. Специално при нас, в Родопите, може би и в Стара Планина, разстоянието се измерва в часове, не в километри. Може би за нашите райони няма да е много положително, защото ще доведе до влошаване качеството на административната услуга. На хората ще им е далеч по-трудно да бъдат обслужвани, ако им се отдалечи административният център. Виждате, че районите обезлюдяват и в отдалечените райони има нужда от присъствие на административна власт, дори и със социален ефект. Липсват аптеки, лекари, фелдшери, а местната власт върши и такива услуги, като помага за осигуряване на медицинска документация и лекарства“, добави градоначалникът.

Мирослав Янчев (трети мандат, ГЕРБ) е категорично против окрупняването, но позитивът за него е равен на негатив от евентуално ограничение до два кметски мандата.  

„Тъй като задавате въпроса непосредствено след общото събрание на Националното сдружение на общините, моето мнение е, че ограничението за мандатността има своите плюсове и минуси. По българското законодателство правим пряк мажоритарен избор само в два момента – при избора на кмет и на президент. Аз знам каква е логиката на тази инициатива – да се ограничат кметове, които са несменяеми, заради усилията им в годините и резултатите им от управлението. Това е форма на ограничаване на тяхното право. Ще се окаже обаче, че все по-трудно ще се намират кандидати за кметове и съветници в малки населени места. При два мандата кметът тъкмо е набрал опит и трябва да бъде сменен. Няма училище за кмет. Училището е самата работа. Колкото повече работи в полза на хората и общината си, толкова повече опит трупа кметът“, счита Янчев.

По думите му има самозабравили се негови колеги, има и които нарушават. „Но затова си има закони, има проверки от Сметна палата, от АДФИ. Самите проверяващи доказват дали един кмет е работил законосъобразно. А най-големият проблем е, че ще се ограничи демокрацията. Ще се забрани на хората да изберат кмета, когото харесват. Казвам това не заради самия мен, че съм кмет и ще бъда  евентуално кандидат, а защото ще се ограничи правото на хората. Убеден съм, че с това ограничение ще има населени места без кандидати. Дори не говоря за избираеми кметове на села, а за общини. Аз не знам в ЕС дали има друга държава с подобно ограничение. По-скоро има практика на мандат с повече от 4 години. Ясно е, че един кмет за 4 години не може да направи много. Може би е добре да се обсъжда мандатност 8-9 години, както е в Германия например“, смята той.

Янчев е убеден, че намерението за обединяване на общини ще е проблем за страната, защото хората са научени да получават административните услуги наблизо.

„Едно обединение ще затрудни населението и няма да доведе в никакъв случай до голямо съкращение в администрацията, което предполагам се цели. И сега може да се оптимизират разходите. По-скоро това би довело до сътресение на административното обслужване. Ако тръгнем да обединяваме общините, на 100% трябва да сме въвели електронното обслужване. Съгласен съм, че администрацията трябва да се намали, но това трябва да е свързано с адекватно електронно управление на държавата, в частност на общините, но и гражданите трябва да са готови за това. Имаме ли достъп до качествен интернет във всички населени места, имаме ли население, готово да оперира с електронни устройства, за да получи услугата по електронен път!?“, пита градоначалникът.

Той каза, че намеренията трябва да се подложат на обществен дебат, още повече става дума за промени в Изборния кодекс, в закони, дори Конституцията.

„Да ограничиш това право само на кметовете е несериозно, трябва да се ограничи правото на всички изборни длъжности. Представете си община Баните да премине към Смолян! Няма как да обясним на хората там, че за да получат едно удостоверение, от крайните села трябва да пропътуват до Смолян. Това ще ги постави в ситуация на невъзможност да получат елементарна административна услуга“, обобщи Янчев.

Според Боран Хаджиев (първи мандат, ГЕРБ) предложението за ограничаване на кметските мандати е несериозно.

„Има успешни кметове, които хората ги избират. И това е право както на кмета, така и на населението. Примерно един Златко Живков – кметът на Монтана, който е седми мандат. След като хората го харесват и го избират, след като си върши работата, какъв е проблемът!? Нали за това правим избори!?“, е реторичният му въпрос.      

Кметът на Рудозем (трети мандат, ДПС) е категорично против двете намерения на „Продължаваме промяната“.

„Аз съм убеден демократ, либерал и считам, че не бива по никакъв начин със закон да се ограничава свободната воля на хората. Ако си харесват кмета и той си върши работата, не би следвало законово да се ограничава правото им да гласуват за него. Тук изключваме личната ми позиция на кмет, който участва в изборите. Необходимо е прецизиране на тази идея. Невъзможно е да се говори за демокрация, ако със закон ограничаваш изборните права на някой. Някой да не може да бъде избиран също е ограничаване на неговите права. Ако това би допринесло за по-добро управление, каквито тезиси чуваме, това би следвало да важи за абсолютно всички, които участват в управлението – президент, вицепрезидент, народни представители, членове на МС, кметове, общински съветници“, счита Пехливанов.

Според него всички трябва да бъдат равнопоставени, макар неравнопоставеност да е заложена в самата Конституция.

„Има само две изборни длъжности, които са мажоритарно избирани – кметовете и президентската двойка. Всички останали се избират през пропорционални листи, което е едно ниво по-ниско като демокрация. Мажоритарният избор е най-демократичният избор. Моето мнение като гражданин е, че ако има ограничение, то трябва да е за всички, но това пък е отстъпление от демократичните принципи. Не виждам никаква здрава логика в това. Чувам, че някои кметове се били превърнали в несменяеми, във феодали. Ако хората си харесват кмета, никой не е в състояние да ги откаже да го подкрепят“, смята градоначалникът на Рудозем.

По думите му всяка реформа трябва да има своята здрава административна, социална, икономическа и всякаква логика, но за обединяване на общини той не вижда такава.

„Абсолютно несъстоятелно е, че по този начин ще се пестят разходи. Ще се спестят заплати, но ще се генерират разходи у гражданите, които, за да получат същата услуга, трябва да пропътуват 20, 30 или 50 км повече. Между другото, на общото събрание на общините премиерът Кирил Петков сподели как осъзнал, че най-важната структурна единица на държавата са общините. Каза: „Аз идвам от място, където видях, че кметът познава всички, че всички го познават и той знае проблемите. Тоест, най-близо до гражданите сте вие“. По никакъв начин не кореспондира с логиката да отнемаме права на хората, особено на малките и отдалечени общини, които ще попаднат в категорията за закриване. Те са много по-необходими, отколкото в големите райони. Ако механично съберем общините в област Смолян в една, три или четири администрации, обемът работа е такъв, че служителите просто ще се преместят от едното място на другото. Да, ще спестим пет заплати, но ще увеличим на хората драстично разхода, за да си получат услугата. Това пък е дискримиращо за гражданите“, посочи Пехливанов.

По думите му трябва да се мисли за него друго, вместо „за глупости, чиято цел е някой да си гарантира служебни изборни резултати догодина“.

Той е на мнение, че полза ще има от максимална степен електронизиране и дигитализация на услугите.

„Така във времето, когато сме предоставили възможности на хората, те са свикнали с тях, спестили сме им разходите, вече можем да мислим за окрупняване. И то само след ясен анализ каква е ефективността, не само икономическа. Аз още от 2012 г. съм оборудвал с техника най-отдалечените кметства, със стабилна, постоянна интернет връзка. Обучил съм всички кметове. Те имат електронни подписи. Де факто кметствата са част от общинската администрация. Работят с единните бази данни. Във всяко кметство могат да се изпълнят всички услуги, като в общината“, посочи кметът на Рудозем.

Той е на мнение, че дори да дигитализираме услугите, едва ли ще може да се премахнат структурни звена.

„Има такива, които изискват лицето да дойде физически и да донесе оригинали на определени документи. Хората все още не са готови масово да използват електронни услуги, с изключение на възможността да платят данъците при кмета. Има множество документи, които хората или не искат да подадат електронно, или не могат, или предпочитат да си направят консултация със съответния служител – основно за имотни, ТСУ, юридически казуси. Аз съм привърженик на дигитализацията, но първо трябва да я свикнем, после да отменим присъствието на място. Държавата ни не е на такова ниво на дигитализация и автоматизация на процесите, че да го направим“, обобщи Румен Пехливанов.

Мустафа Караахмед (втори мандат, ДПС) също е убеден, че с ограничаване на мандатността се нарушава Конституцията. Смята, че ще се влоши административното обслужване след като се слеят общини.

„Няма как един кмет да подкрепи такова нещо. Смятам го за неразумно и недопустимо. Имаме и становище на НСОРБ в тази посока. Избирателите решават кой да бъде кмет. На практика се отнемат права – и на кметовете, които биха се кандидатирали, и на хората, които избират. Смятам, че повечето хора просто няма да отидат на избори. Един кмет, ако не е харесван, няма да бъде избран. Идеята на „Продължаваме промяната“ е като решение на семейна фирма. Кандидатите за кмет не са ограничени до един-двама. Може 10-20 души да се явят на избори. Не виждам проблем в това, така е и демократично“, посочи Караахмед.

Той е абсолютно против окрупняването на общини.

„Примерно в нашата община от единия до другия й край разстоянието е 50 км. Как би могло да се подобри обслужването, ако се обединят две или три общини!? Хората би трябвало да пътуват на около сто километра до центъра на дадената община. Говорим за застаряващо население, за безработица, за проекти, които се изпълняват. Аз не виждам нещо положително в окрупняването“, каза в заключение кметът на Борино.

Кметът на Смолян – най-голямата община в областта Смолян, Николай Мелемов (трети мандат, ГЕРБ) недоумява как може от „Продължаваме промяната“ да разсъждават в посока ограничаване на кметските мандати.

„Неслучайно за кмета дори няма изискване за образователен ценз. Това е показателно, че мнението на местното население за него е най-важно, как той си върши работата, дали са доволни от предходния си избор, за да му дадат следващ мандат, или не го одобряват и искат да го сменят. Нека кажат в коя друга държава кметът има ограничение за два мандата. Аз не знам да има такава държава, откъде са почерпили опит или откриват топлата вода!?“, коментира Мелемов.

По думите му в големите градове кандидатите са изключително много, за средна община като Смолян също вариантите са доста, но за по-малките не е така.

„Според мен от „Продължаваме промяната“ нито имат достатъчно политически опит, нито капацитет, за да решават такива кардинални въпроси. Има много други проблеми, които трябва да решават в момента, но те явно друго не могат да свършат“, смята той.

Всяка държава по думите му е с различна концепция относно общините.

„Във Франция има множество общини с по хиляда човека. Какъв проблем искат да решат с окрупняването – и те не знаят. Нека слязат сред хората, да чуят какви са им болките. В нашия планински регион не виждам какво добро би донесло сливането на общини. Не виждам практически смисъл от това и не разбирам защо от управляващата партия не се занимават с действителните проблеми на хората, а с теоретични постановки“, посочи Мелемов. 

Останалите кметове от областта бяха многократно търсени за коментар по темата, но не отговаряха на телефоните си.