Майката на катастрофиралия 16-годишен Крис: Искам детето ми да е при мен и да го прегърна!

Интервю на Plamak.bg с Румяна Младенова – майката на момчето, което издирват около Триград шести ден след инцидента

Г-жо Младенова, има ли някакъв знак от детето Ви – обаждане, следа, каквото и да е?

Не, няма.

Вие какво знаете за инцидента?

Това, което медиите казват. Станала е катастрофа. Той е изчезнал. От стреса и шока, който е преживял, е изхвърлил телефона си. Няма връзка с него.

Как научихте за случилото се?

От полицията ми се обадиха посред нощ. Ние със съпруга ми си бяхме в София.

Знаете ли как се е стигнало до катастрофата?

Не знам, но предполагам. За Криси съм 101%, че ще поеме цялата вина, но съм 150% сигурна и че е подстрекаван от някой. Това не го оневинява, защото той е трябвало да мисли абсолютно трезво, но той за съжаление не го е направил.

А каква е колата, която е карал?

Това е семейната ни кола, която беше оставена за ремонт в Триград. Не знам как ще Ви прозвучи – той е на 16 години, но е способен да разглоби колата изцяло и да я сглоби отново.

Откъде може да има тези знания?

От баща му. Абсолютно винаги е бил покрай него, когато се занимава с колата. Това му е хоби, това му е заниманието. Много чете и много се интересува от техника. Не го оневинявам. Карането не е за неговата възраст. Той това го осъзнава, защото с нетърпение чакаше да навърши 16 години, за да запише курсове за мотор. Планувахме за лятото да поработи, за да си изкара някой лев за курсовете. Той е толкова отговорен, най-отговорният човек, когото познавам. Дете – мечта. Дай боже на всеки такова дете! Нямам обяснение за себе си как се е случило това –  да влезе той в колата и да я подкара. Сигурна съм, че не го е направил по собствено убеждение. Като тийнейджър той е бил подведен. Не искам да обвинявам никого, не съм съдница. Не искам да оневинявам и Крис.

Познавайки най-добре Крис, той защо според Вас е побегнал след катастрофата?

Заради чувството му за отговорност. Той има болезнено чувство за отговорност. В него се е получил сблъсък между стореното и отговорността за това. Аз като майка не мога да си обясня неговите действия – мога само да предполагам какво го е накарало да вземе ключовете да тръгне да кара – мисля, че е бил подбуден.

Може ли да е употребил алкохол?

Не пие и не пуши. Аз също си помислих да не е бил под влияние на алкохол. Приятелите му казват, че и бира не пие. Той имаше и има цели, към които се стреми. Крис е умствено надарено дете. Не говоря така, защото съм му майка. Когато се появи, Вие самата може да разговаряте с него на всякакви технически теми, за да се убедите в думите ми. Гледа предавания на Дискавъри, Нешънъл джиографик за техника. Аз самата съм се учудвала на познанията, които има. Изпитвала съм го за самолетни катастрофи – той ми ги обяснява с такива подробности, все едно е бил там. Всичките мои познати могат да потвърдят това.

Какво каза момичето, което е било с него?

Чух се с родителите му, те изразиха съчувствие, но не ми казаха никакви подробности по случая..

А Крис ранен ли е бил, тъй като колата след като е блъснала пешеходците се е ударила в дърво?

Да, доколкото знам от потърпевшите. С тях пряко не успях да се видя, защото ми отказаха среща. Момче от Триград, което е било с тях, ми каза, че е претърпял удар в главата, но нищо фатално. Надявам се наистина да е така.

Той познава ли околността край селото?

Почти съм сигурна, че я познава. Обикалял е гората. Има перфектна ориентация.

Има ли умения, които биха му помогнали да оцелее в гората?

Той е израснал със „Сам в пустощта“, „Беър Грилс“- предавания за пътешественици, които оцеляват във всякаква среда. Уникално умен е и съм сигурна, че ще се възползва от всичко, което е видял и запомнил от тези предавания. Предполагам и вярвам в това, искрено се надявам.

Правите ли всичко възможно за издирването му?

По думите на мъжа ми, който е там – да. Каквото можахме, каквото се сетихме – всичко възможно се прави. Единствено за тези гранични кучета не знам колко е било адекватно включването им – недохранени, недоспали. Не знам. Ние наехме дрон, за да се огледа околността. Термовизионни камери пуснаха. Всички негови приятели са включени. Нямам идея какво още може да се направи.

Ако той чете това интервю, какво бихте искали да му кажете?

Искам да се върне! Искам да си спомни уроците, които съм му дала – че всеки човек трябва да поема отговорност. И че семейството е най-важно. В каквато и ситуация да изпадне човек, трябва да се обади на най-близките си. Но той е преживял изключително силен шок. Пак казвам – в него са се смесили много силни чувства. Той има много мечти и в един момент всичко рухва заради една грешка. Сега е в шок. В такава ситуация дори и възрастен не би могъл да знае как ще реагира. На теория е лесно, отстрани е лесно. Всеки може да каже – той трябваше да остане там и да помогне на хората. Той е бил в шок, реакцията му е първична. В ситуация на шок никой не знае за себе си как би постъпил. Господ да пази на никой да не се случва такова изпитание.

А какво бихте казали на пострадалите от катастрофата, ако ги видите?

„Съжалявам“ не оправя нещата, в никакъв случай. Аз имам още едно детенце, за което трябва да се грижа. След инцидента от един часа през нощта, в който ми се обадиха от полицията, имаше момче от Триград, което беше плътно до пострадалите. Той возеше една от непострадалите жени в неговата кола. През цялото време не спряхме да поддържаме връзка с Владислав Тодоров, докато не ми съобщи, че всички са живи. Аз не очаквах чудеса – да няма пострадали. Но не спряхме да държим връзка с него, докато той не ми каза, че хората са вече в болница и няма опасност за живота им. Аз нямам пряк контакт с тези хора, няма как да зарежа второто си дете и да тръгна към Смолян. Когато разбрах, че жената е настанена в „Пирогов“, поисках да отида да я видя. Поне да й се извиня, да я попитам дали има нужда от нещо. Тя се съгласи, но след 15 минути получих от нея есемес, че не иска да я посетя. Но днес ми се обади. Разговаряхме с нея. Ще продължа да поддържам връзка с нея.

Хиляди нападки се изсипаха върху вас, че сте лоши родители. Ще се защитите ли или ще ги приемете?

В момента не ме интересува общественото мнение. Пожелавам на родителите, които имат мъжки рожби, никога, ама никога да не изпадат в моето положение! Като родители най-неочакваният сервитьор в живота ни са децата. Те създават най-голямото щастие и най-голямото нещастие. Докато Криси се издирва всеки ден ми е една година. В момента съм на шепа успокоителни. Изпитвам болка, гняв, разочарование, обич, любов… Искам само детето ми да е при мен и да го прегърна!

За себе си убедена ли сте, че институциите правят всичко възможно да се намери детето Ви?

Мислите ли, че знам дали се прави всичко възможно!? Аз не съм се сблъсквала с такива неща. Мислите ли, че знам какво трябва да направят институциите!? А травмата, която е нанесена на Крис!? Всичко това, което е преживял той – психически как ще се възстанови!? Той не е зрял човек. Мъжът кога узрява – след 25-тата си година, макар че по закон носи отговорност след 18 години. А ние поставяме едно 16-годишно дете под общ знаменател, критикуваме го сякаш е зрял човек, третираме го като престъпник. Аз всяка секунда се моля на Господ наистина Крис да се успокои и да се покаже! Няма фатални последици от удара, всичко ще се оправи, само да се върне жив и здрав.