Министър Димов в Пампорово: Само човешките закони може да се нарушават, божиите или природните – не

5 години дерогация (отсрочка) е получила страната ни за рециклирането на отпадъците. Според новото законодателство, за което е постигната договореност на европейско ниво, целта за всички държави членки на ЕС е  55% рециклирани отпадъци за 2025 г., 60% – за 2030 г. 65% – за 2035 г. Това стана ясно по време на обучението за интегрирано управление на отпадъците, който в петък и събота се проведе в Пампорово. 

Във форума участваха кметове, зам.-кметове, шефове на ОбС и експерти от  27 общини на Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Бургаска, Софийска област. Организатор на семинара е Варненският свободен университет.

От нашата област в семинара взеха участие кметовете на Смолян, Доспат, Девин, Чепеларе, Баните, Златоград, Неделино, Рудозем.

В него се включиха министърът на околната среда и водите Нено Димов и председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева. В събота към форума се присъедини и Джордж Кремлис – ръководител на отдел „Кохезионна политика  и екооценки“ в ГД „Околна среда“ на ЕК.

В своята лекция за кръговата икономика като надстройка на интегрираното управление на отпадъците министърът заяви, че университетите трябва да взимат за пример инициативата на ВСУ, тъй като научната общност е тази, която трябва да дава тласък и да бъде двигател на прогреса.

Димов подчерта, че трябва да се търси баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда. „Който и от тези два стълба на благоденствието бъде нарушен, няма да постигнем качествен живот. Както е важно да е чист въздухът, да обработваме добре отпадъците, да пием чиста вода, така е важно това по никакъв начин да не пречи на икономическото развитие. Не може да сложим приоритет на едното. Те трябва да бъдат развивани ръка за ръка“, посочи той.

Обяснявайки какво е кръгова икономика, той посочи, че съществуват два вида закони. „Единият вид може да бъдат нарушавани, другият – не. Тези, които могат да бъдат нарушавани, са написаните от човека, а които не могат – са божиите или природните закони. Колкото по-близък е човешкият закон до втората група, толкова по-малко той може да бъде нарушаван. Ние познаваме перфектната кръгова икономика и това е природата. В нея думата „отпадък“ не съществува. Там всяко нещо има своята употреба и смисъл“, каза той.

По думите му кръговата икономика е система, при която влагането на ресурсите, отпадъците и емисиите на енергия се свежда до минимум чрез забавяне, затваряне и стесняване на енергийните и материалните цикли. Това може да се постигне чрез устойчив дизайн, поддръжка, ремонт, повторно използване, повторно производство, реконструкция и рециклиране.

„Ние сега мислим линейно – суровина, производство продукт, употреба, отпадък. Много е трудно да излезем от стереотипа. А трябва да се опитаме да пренастроим мисленето си в цикличност. От това ще има позитив не само за околната среда, а и за нас“, посочи Димов.

Според него икономиката няма да страда от закриване на работни места заради новата европейска политика, тъй като вместо в производството те ще се откриват в ремонти и поддръжка.

Той уточни, че кръговата икономика има пет нива: предотвратяване на отпадъка; повторна употреба; рециклиране; повторна употреба на неговата енергия; депониране.
А голямата цел е чрез всички предхождащи нива до минимум да се сведе количеството депониран отпадък.

Председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева обясни, че законодателните предложения за кръгова икономика в ЕС били обсъждани повече от 2 г. и в края на 2017 г. са съгласувани. Очаква се ЕП да приеме пакета в периода на Българското европредседателство, през април месец.

„За нас това означава, че за 2 г. целите трябва да бъдат транспониран в българското законодателство“, посочи тя.

Относно целите за рециклиране България е договорила 5-годишна дерогация, защото тя е една от държавите членки, които през 2013 г. са рециклирали по-малко от 20%, а са депонирали над 60% от битовите отпадъци.

Целта за депониране е 10% през 2035 г., отново с дерогация за някои от държавите членки. Тук също страната ни се надява на 5-годишна отсрочка. Междинната цел е 25% през 2030 г.

Василева фокусира изказването си върху националното екологично законодателство, промените в Закона за местните данъци и такси и начините за формиране на такса смет.

По нейните думи Смолян е пример за реализирана интегрирана система за управление на отпадъците със системата, изградена на територията на общината. „Една от първите практики, свързана с компресиране на биоразградимите отпадъци отново се реализира тук“, посочи тя.

Годишно страната ни формира 2,8 млн. тона твърди битови отпадъци. 80% от тях са отговорност на общините.

„Законът за управление на отпадъците залага изисквания до 2020 г. да бъдат постигнати цели 50% от битовите отпадъци да са предварително третирани,а за строителните отпадъци – 70%. През последните 5 г. се наблюдава увеличение на рециклирането на отпадъци в страната и устойчив ръст на количеството рециклирани отпадъци от опаковки – 287 000 тона за 2016 г.“, уточни тя.

България постига целите на европейско ниво за рециклиране на пластмаса и те са над средните за Европейския съюз. Ние сме и сред първите държави членки на ЕС, които още през 2011 г. приехме регламентиране и мерки за ограничаване на пластмасовите торбички чрез въвеждането на продуктови такси. И смятаме, че сме сред пионерите в европейски план. На едно от челните три места сме в ЕС по ефективност на рециклирането на оловни акумулаторни батерии. Това, което можем да кажем, е, че България усилено работи в сферата на управление на отпадъците и през последните години постигнахме много“, подчерта Василева.

Кметът на Рудозем Румен Пехливанов, който е и лектор във форума, предложи част от отчисленията от такса опаковка да се отделят в общините, които въвеждат системи за разделно събиране на отпадъците.

Кметът на Девин Красимир Даскалов отправи пред министър Димов предложението си такса смет да се формира в цената на продуктите в магазините и събирането й да е ангажимент на държавата, не на общините.

Според кмета на Карнобат Георги Димитров пари за екология има, но те никога няма да са достатъчни. А преди да се променя законодателството трябва да се инвестира в системите за рециклиране, компостиране и сепариране на отпадъците. По думите му каруцата и в тази дейност се слага пред коня.

Според представителя на Европейската комисия Джордж Кремлис, ако продължим да произвеждаме и потребяваме с текущия темп, с който го правим досега, за в бъдеще ще са ни нужни две планети. 

По думите му кръговата икономика се превръща в приоритет №1 за ЕК, тъй като ще бъде подкрепяна не само в текущия програмен период, а и след 2020 г.

„Повечето държави експлоатират повече от биокапацитета, който позволява нашата планета. Това е седмата програма за действие на ЕС. Идеята е до 2050 г. да променим начина на производство и потребление и да живеем в рамките на екологичните ограничения на нашата планета. В ЕС полагаме всички усилия за постигане на това. Имаме и успехи, но не живеем сами на планетата. Затова идеята е да се популяризира тази кръгова икономика и извън рамките на ЕС“, посочи Кремлис.

Автор: Анита Чолакова, Actualno.com