Младежи спасиха издирвана жена, давеща се в езеро над Смолян

Шестима младежи спасиха жена, давеща се в езерото „Рибката“ над Смолян. 61-годишната Радка Стоименова от кв. Райково излязла сутринта в понеделник около 9 часа. Роднините й започнали да я търсят и като не я открили, подали сигнал към 16 часа в полицията. Разпространиха снимка на жената във Фейсбук.

В полунощ възрастната жена е била открита да се дави в езерото. Спасена е от от 21-годишните Мирослав Каров, Наско Мазнев, Николай Кючуков, 22-годишните Любен Ушев и Михаил Михайлов и малко по-големия от тях Стоян Василев.

„Купих си билет за риболов и още същия ден реших да отида на риба. Хващах риба на езерото „Рибката“ до към 6-7 часа привечер и видях една жена наблизо“, разказва Мирослав.

Непознатата стояла на тревата, усмихната и изправена, гледала към водата. 

„Като си тръгвах, тя само ме погледна и ми каза: „Ако някой пита за мен, не си ме виждал“. Стори ми се странно, но не реагирах. След това се прибрах. Отидохме с приятели да играем с карти. Забавихме се докъм 23,30 часа“, допълва той.

„Решаваме да се прибираме след малко, а аз си разглеждам фейсбука. Гледам, че много хора са споделили тази снимка. Показах я на другите момчета и Миро спомена, че е видял жена на езерото, която прилича на нея. Свързахме двата случая и решихме да проверим, да видим какво става. Качихме се, оставихме си колите отгоре край шосето. Стигнахме до половината на пътя към езерото, когато започнахме да чуваме стенания, викове за помощ. Бяхме 6-ма души. Светехме си с фенерчета, защото там е тъмно“, споделя Любен.

Мирослав и Михаил веднага скочили във водата. Любен през това време звъннал на 112, казал им колкото се може по-бързо да дойде Спешна помощ. Край пътя дочакал медицинския екип, защото те няма как да знаят къде е мястото.

Виждайки къде е жената – на около 7 метра навътре, Миро скочил на мига. Нямало време да си остави нито суитчъра, нито документите. Още на втората или третата крачка усетил, че потъва. Мястото било много дълбоко, а водата – студена. След него скочил Михаил.

„Опитах сам да я вдигна, но не можех. Потъвах. Добре, че дойде и Михаил. Той намери нещо твърдо, на което да стъпи, и я подхванахме. Като я изкарахме, постоянно повтаряше, че й е много студено. Всички свалихме якетата и я завихме“, казва Мирослав.

„Те започнаха да я разтриват, за да я сгреят, а аз отидох да чакам линейката“, допълва Любен.

Първо дошли полицаите. Той дочакал медиците.  Шестимата я занесли на носилка до линейката.

„В такъв момент не ти идва на акъла мислиш, че рискуваш. Виждаш, че жената се дави и потъва, как ще я оставиш. А аз мога да плувам толкова, колкото да не се удавя“, отговаря Миро като го питаме не е ли помислил за своя живот преди да се хвърли във водата да спасява чуждия.

Миро, Наско и Любен не се чувстват герои. Смятат, че всеки би постъпил така на тяхно място. „Не искаме награди, не искаме нищо. Ние просто направихме едно добро дело“, казват момчетата.

Много им е жал за жената – толкова много часове е стояла сама. Не се знае и колко време е била във водата. Дали е скочила, или е паднала.

Трите момчета, с които разговаряме, са от добри семейства.

Родителите на Миро работят в Германия – баща му в строителството, майка му – в хотел. Той е курсант във военен университет в Шумен. „Учили са ме цял живот да различавам кое е грешно и кое е правилно“, споделя той.

Бащата на Любен – Бисер, е починал преди две години и половина. Майка му работи във фермата на неговия дядо и отглеждат мурсалски чай. Той е в четвърти курс на Пловдивския университет и учи информационни технологии, математика и образователен мениджмънт. „Дядо ми ме е учил най-вече на честност. Това ми е повтарял цял живот – да бъда честен“, казва младежът.

Наско учи информатика в Пловдивския университет. Баща му работи в частна фирма, майка му – в детска градина. „Мен са ме учили на човечност“, добавя той.

Автор: Анита Чолакова – Actualno.com