Николай Мелемов: Водният цикъл е изпитание за града, чакаме да започнат асфалтирането

Николай Мелемов е кмет на Смолян от 2011 година. Бил е депутат в 41-ото Народно събрание. Завършил е ветеринарна медицина в Харковския зооветеринарен институт (Украйна) и ВИПОНД по специалността „Национална сигурност“. Преди да стане кмет е работил като ветеринарен лекар, организатор на транспорта, оперативен работник в служба „Сигурност“ на РДВР – Смолян, управител на фирма „Дермакс“ ООД. Потърсихме го за интервю по няколко теми, които са важни за Смолян.

Г-н Мелемов, ГЕРБ отново е първа политическа сила в област Смолян след тези избори, но с един депутатски мандат по-малко. Какво според вас, в качеството ви на областен координатор, показаха резултатите – губеща или печеливша е ГЕРБ?

Спечелихме 7 от 10 общини в Смолянска област. Традиционно в Мадан, Рудозем и Борино първи са ДПС. ГЕРБ има 29% и половина. Сравнявам ги преди всичко с резултатите на национално ниво и нашите са по-добри. Всеки може да направи анализ за себе си, а политическите анализи ги правят политолози, социолози, журналисти. Аз смятам, че се представихме достойно.

Очаквахте ли такава солидна подкрепа за „Има такъв народ“, ДПС да увеличи гласовете, макар и с малко, БСП да се срине така?

Аз очаквах, че „Има такъв народ“ ще са с добър резултат, но той се оказа още по-добър от очакванията ми. Вижте, и пандемията може да има значение, но хората искаха нещо ново. Така е устроена психологията на човек. Възложиха, както и преди се е случвало, на нови хора управлението на страната. Не бих коментирал този резултат дали е добър или лош. Той е факт. ДПС си имат солидни позиции в нашата област. БСП загуби много. Но „Има такъв народ“ взеха гласове и от БСП, и от ГЕРБ.

На много места в Смолян улиците са в тежко състояние, със застрашително зейнали дупки, а нищо не се прави, освен тротоари по ул. „Хан Аспарух“. Какво е планирано за този строителен сезон, кога ще започне преасфалтирането?

Дупките са най-много там, където се прави водният цикъл. Планирали сме доста работа. Направихме улица „Момина скала“. Там, където може да се работи, ние си поемаме. За водния цикъл общината нито е възложител, нито партньор. Водим разговори с тях. Те имаха намерение в края на март да започнат преасфалтирането, но зависи от времето. Надявам се да асфалтират бързо и стегнато, защото има период, в който хората изчакват и приемат неудобството с търпение, но когато продължи повече, се изнервят, което е нормално. Водният цикъл е изпитание за целия град, тъй като е тежък и много сериозен проект. Стараем се да поддържаме диалог с различни изпълнители. Истината е, че не сме в позиция да водим, защото не сме възложители. Опитваме се с добър тон и с разбирателство да работим с тях. Имаме уверението, че са почти готови. Времето да позволи и ще започнат да асфалтират.

По каква система ще се асфалтират разкопаните за водния цикъл улици, как ще се разберете с ВиК? При старта на проекта казаха, че ако се разкопава по-малко от половината улица, те ще асфалтират половината. Ако разкопаят повече от половината, ще асфалтират цялата, но все пак как ще се процедира?

Тук не е толкова до разбиране. Има наредба, която регламентира тази дейност. Там, където те няма да асфалтират цялата улица и другата половина е в лошо състояние, ние ще я асфалтираме. Въпросът е те да почнат, ние ще вървим след тях.

Не може ли да платите на тяхната фирма да асфалтира улиците напълно?

Нямаме договор с тях. Ние имаме избран изпълнител. Те си имат свой. Ситуацията е деликатна.

Кой първи ще асфалтира – вие или те?

Те, защото те разкопават. Те са водещи. Най-важното е, че на финала, когато всичко приключи, ще оставим улиците в добро състояние. Там, където няма воден цикъл, ние ще асфалтираме. Предстои да направим улица „Перелик“ след като направихме „Момина вода“, „Дичо Петров“ също.

Имате преведени 6 млн. лева, имате избран изпълнител и договор. Колко улици ще се обновят през този строителен сезон?

Имаме списък, който е доста дълъг. Някъде има нужда от частичен ремонт, другаде – от цялостен. По приоритет ще вървим и ще гледаме да свършим максимално голям обем работа.

С кучешкия приют докъде се стигна, кога ще прибирате кучетата от града?

Има още неща за обзавеждане и оборудване, но приютът е въведен в експлоатация. Работи и не са спирали да прибират животни. Тук е мястото да благодаря на природозащитниците, които обичат кучетата. Те са ни в огромна помощ. Оценявам високо ангажираността им. Хранят ги, грижат се за тях. Надявам се, усеща се в града, че има промяна. Има някъде кучета, но е много важно дали са с марки. Тоест, те са кастрирани и обезпаразитени. По закон ние трябва да ги връщаме от мястото, откъдето ги вземем. Приютът е временен. Колкото и да е голям, той няма да побере абсолютно всички кучета. Все пак обаче, когато са кастрирани, не се събират на глутници. Особено важни са женските, за които полагаме много старание.

По какъв начин ще работи приютът?

Прибира се кучето, обработва се. Ако някой поиска да го осинови, го даваме. Ще намерим начин да ги снимаме и да ги показваме, ако някой си хареса, ще му го подарим. Иначе ги връщаме на мястото, от където са взети, и на тяхно място влизат други. Капацитетът на приюта е 40-50 кучета, изпълнен е първият етап. Общата стойност на целия приют е над 1 млн. лева, като първият е за 270 000 лв. Ако успеем да осигурим пари, ще изпълним целия проект.

Важна задача за тази година е обновяването на планетариума. Има ли готовност за работа и какво точно ще се прави?

Скоро предстои първа копка за строително-монтажните работи. След това ще бъде обявена процедура за оборудването. Надявам се до края на годината да имаме един абсолютно обновен планетариум, който ще бъде на европейско и световно ниво, защото оборудването се произвежда сега, последно поколение. По света има много хубави планетариуми, но нашият може би на Балканския полуостров ще е най-хубав. Догодина ще стане още по-интересен за посещения. И досега си беше атракция, но 40 години след построяването му и техниката е вече на друго ниво. Около планетариума ще направим малък парк. Ще стане място и за отдих, и за забавление. Проектът наистина е много обещаващ.

Проектът за смяна на печките на дърва все още е блокиран от Горна Оряховица и сигурно не сте получили финансиране, но каква част от подготвителните задачи сте изпълнили?

Продължаваме да работим. И коронавирусът ни забави с близо година. Трябваше да се направят анкети, срещи с хора, но в условията на пандемия нямаше как. Сега се правят срещи с хората, правят се паспорти на тези 2500 домакинства. Срокът е в края на май месец. След това вече в комуникация с оперативната програма се надявам, ако няма допълнителни затруднения, през юни-юли да обявим процедура за самите уреди. Ако тя върви наред и няма обжалване, може би ноември-декември ще се инсталират новите уреди.

Но тези срокове са вероятно най-оптимални?

Да, това е най-оптимистичният вариант. Знам, че за хората е важно да си направят сметка дали да купуват дърва, или ще минават на друг вид отопление. Аз затова благодаря на всички журналисти, защото чрез вас информираме хората как върви работата. На нас ни се иска всичко да става много бързо, но има фактори извън нас, които не можем да предвидим. С Горна Оряховица доколкото знам намериха някакво решение за споразумение.

За боклука – ангажиментът ви беше да организирате сметосъбирането като общинска дейност, но в крайна сметка отново възложихте на „Титан“ тази работа. Защо?

Намерението ни беше да получим безвъзмездна помощ от правителството или от ПУДООС, за да започнем сами тази дейност. Другият вариант беше да вземем кредит. Аз десета година съм кмет и не мога да си позволя да взема лихвен кредит, защото това означава да натоварим бъдещите поколения. И не само. Такъв кредит би утежнил целия живот на общината. Всички знаете, че и базата, и всичко друго беше продадено. Трябва да започнем от нула. Рискът е сериозен не само за сегашното управление, а и за бъдещото. В крайна сметка основната роля в почистването е на общината, но ми се ще и гражданите да участват. Получаваме много сигнали и реагираме веднага. Установяваме нередности, глобяваме фирмата, но би било добре и гражданите да са съпричастни – да се стараят да пазят чисто и да подават сигнали. Другото е наша работа. Смятам, че с общи усилия ще въведем ред. Сега ще купим и съдове за дрехи, ще поставим на няколко места, също така ще поставим съдове за компостиране, повече и за разделно събиране. Доста неща сме набелязали за подобряване на тази дейност и ефекта от нея. Градът ще бъде добре обхванат. Ако си създадем тази култура, ще си подобрим обстановката сами.

Имаше участници в поръчката обаче, но пак се стигна до „Титан“, защо?

Честно ви казвам, не съм се занимавал и не ми е работа да се занимавам с тази процедура. Имаше назначени юристи, от отдел „Екология“ също, но единствен показател беше цената. Нищо друго. Те са дали най-добра цена. Процедурата не е обжалвана на никакъв етап. Тоест, тя е законосъобразно проведена и участниците в нея са я приели за такава.

Вие самият как приехте крайния резултат от процедурата, толкова се изговори срещу тази фирма и накрая пак тя, макар и с друго име?

Такава е кметската работа. Много пъти и пред Общинския съвет съм казвал да не пишат имената на хората и на фирмите, защото трябва да се абстрахираме, когато решаваме проблеми в обществената си работа. От тази фирма и на избори са работили против мен. Ако избирам за вкъщи, няма да са те, но когато става дума за обществени средства, аз нямам право на лично мнение.

Упрекваха ви, че сте помогнали на потърпевшите от ромската махала, чиято къща се свлече, а не сте помогнали на хората, чиито къщи бяха с отнесен от вятъра покрив. Какво се получи всъщност?

Благодаря ви за въпроса. Важно е да го изясня, защото се получава интрига с това сравнение. Помагали сме почти на всички наши съграждани, пострадали от бедствие – със средства и материали, макар да не сме покривали изцяло разхода. Сутринта след бедствието бях там. Впоследствие къщата се оказа застрахована, а Юлиян Инджов, който им е съсед, е поел ремонта. Другата къща, по-нагоре, се оказа, че на адреса й не живее никой. Води се недовършена, в строеж и собствениците са на адреси другаде. Нито един човек няма регистриран в къщата. На кой да дадеш пари!? И после при проверка от Сметната палата как ще докажеш, че не си нарушител!? Такъв е принципът и когато даваме общински жилища. Даваме на хора, които са в крайна нужда, касаеща утре къде ще живеят. Всъщност интрига няма. Никога няма да откажем помощ на хора, които са в нужда, но в помощта трябва да има смисъл. Вместо на тях, сме дали тези пари другаде, където е било по-необходимо. Ние в общината не ползваме някакви луксове, нито ходим на екскурзии и командировки, нито караме скъпи джипове. Не харчим пари излишно.

По кои други важни проекти ще работите това лято?      

Спечелихме проект за подмяна на уличното осветление с LED-лампи. Ще сменим над 3000 тела. Ще създадем по-комфортна среда, ще намалим разходите. По всички възможности на националния план за възстановяване ще кандидатстваме. Ще работим по изграждането на социални жилища. Предстои да се пусне в действие Дневният център за хора с деменция. Той е напълно готов. Ще обновим изцяло каскадата на центъра. Ще я направим с музика и цвят, да стане притегателно място за всички смолянчани – за сватби, за абитуриентски балове. Прави се един път на 40 години. Ще ремонтираме покрива на театъра, покрива на журналиста (сградата на бившия вестник „Родопски устрем“ – б. а.) също. Планирали сме ремонт на детската градина в Устово, на 4-то и на 5-то основно училище. Те останаха, другите са ремонтирани. Смятаме да обновим тротоарите по главния булевард „България. Не сме се отказали от идеята за втори етаж на паркинг на стария център до изгорялото училище.

Градът се задъхва заради нужда от паркоместа, няма ли как да се обособят нови зони?

Лошото е, че няма общински места, които да се превърнат в паркинг. Предстои да възложим проектиране за етажния паркинг и бързо ще стане.

А има ли капацитет Смолян за зимна пързалка, тъй като градът е високопланински?

Мисля, че ако имаше капацитет, някой частник щеше да я направи.

Държавната субсидия за капиталови разходи в какво ще я вложите?

В селата най-вече. Имаме 86 населени места. Там трябва да направим това, което е приоритет за съответното населено място. Не можем обаче да избегнем подхода – там, където живеят повече хора. А и така трябва да бъде – където живеят повече хора, там гледаме най-напред да решаваме проблемите.