Нов телескоп заработи на обсерваторията 42 години след откриването ѝ

Днес – 42 години след откриването на най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна България, беше даден официален старт на нов телескоп. Той е изцяло роботизиран, с диаметър на огледалото 1,5 метра.

За старта на астрономическото съоръжение, за което се изгради също нова кула с купол, дойдоха премиерът акад. Николай Денков, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски и директорът на Института по астрономия проф. Евгени Семков. Стойността на инвестицията е 3,7 млн. лв., осигурени от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Телескопът, кулата и куполът за нея са осигурени от австрийската компания „АСА Астросистеми ГМБХ“.

„Дано много открития бъдат направени тук и дано много млади хора се запалят по астрономията“, бе пожеланието на акад. Ревалски.

Според премиера Денков на обществеността трябва да се обясни защо държавата инвестира милиони левове в обсерватория като тази, в нов телескоп.

„Не е достатъчно да кажем, че ще публикуваме статии в престижни списания. Да, важно е, че ще водим учениците тук. Да, и аз съм водил децата си няколко пъти да видят как изглежда една съвременна инфраструктура.

Но може би защитени от нашите градски стени, от отоплението, електричеството, с което сме се подсигурили, забравяме, че всъщност първите хора буквално с очите си, с кожата си, с цялото си същество са усещали колко много зависят от астрономическите явления. Така, че астрономията не е наука за звездите, които са там далече. Астрономията и астрофизиката са науки, които буквално определят цялата среда, в която живеем. Не е случайно, че първите религиозни храмове са били свързани с астрономическите явления – Стоунхендж във Великобритания, ориентацията на Египетските пирамиди, пещерата майка по тракийските земи. Всичко това показва колко важни са били астрономическите явления за хората“, посочи Денков.

По думите му хората си дават сметка колко много неизвестности, колко много рискове има пред нас, върху които нямаме контрол.

„А в обсерватории като тази се наблюдават първите комети, за които сега спорим учените дали с тези комети е дошъл животът на Земята. Но също така знаем, че астероидите пък са унищожили голяма част от живота, за да се появят след това бозайниците, хората. Тези рискове продължават да съществуват. Така, че наглед абстрактната наука астрономия и астрофизика за звездите, днес трявба да ни покаже как можем да намалим тези рискове, да разберем дали глобалното затопляне е свързано с активността на Слънцето или до голяма степен с човешката дейност. Как да подготвим космонавтите така, че да могат да летят в Космоса и да останат здрави без да имат сериозни проблеми, когато се върнат. Всичко това е един огромен научен комплекс от проблеми и задачи и обсерватории като тази са част от опита на хората да намерят отговорите на тези въпроси“, допълни той.

Денков подчерта още, че българи са сред най-добрите астрономи в света. „Например в Харвард има много известен изследовател Димитър Съселов, който води програмата за извънземен живот на университета“, уточни министър-председателят.

От изявлението на министъра стана ясно, че през последните години в обсерваторията МОН е инвестирало над 6,8 млн. лв. по Националната пътна карта за научна инфраструктура. Годишно тя се посещава от около 4000 ученика.

„Една трета от всички посетителите са деца и ученици и това е изключително радостно, защото досегът до науката, до телескопа, близостта до звездите оттук ги е мотивирала и сигурно това ще са бъдещите физици, астрономи, а защо не и астронавти на България. В новата национална програма „Образователни маршрути“ обсерваторията на Рожен е включена като един от важните обекти, в който децата могат да проведат своите извънкласни дейности, уроци по различни предмети, свързани с природните науки и така отново да се докоснат до науката и до звездите“, допълни Цоков.

„Толкова години, след като е открита обсерваторията, най-после можем да кажем, че и нашето поколение астрономи ще остане с нещо в историята на тази обсерваторията и на науката в България. А това е този нов телескоп с диаметър на огледалото 1,5 метра, който ще даде допълнителни възможности на нашите учени да участват в международни колаборации, да изследват най-интересните обекти на Вселената. Много често се задават въпроси: „Защо строите нови телескопи“, тъй като има космически телескопи като Джеймс Уеб. Оказа се, че колкото повече наблюдаваме Вселената, толкова по-интересни неща откриваме. Наблюдаваме процеси, които изискват постоянно да се следят космически обекти. Небето не е така постоянно, както всички го виждаме с просто око. Всяко наше наблюдение е уникално и данните, които ще бъдат събирани с този телескоп, ще са от полза за световната астрономия“, заяви проф. Семков.

По думите на проф. Ревалски науката в България ще се оправи тогава, не когато Европа ни дава пари, защото това е просто една добавка, само глазурата на тортата, а когато държавата започне да отделя средства за своите учени и за своята научна инфраструктура.  

„Разглеждам го като символ на това, че тръгваме в една посока, в която държавата все повече и повече ще бъде ангажирана, още повече и с факта, че нашият министър-председател е от научните среди. Надявам се това също да допринесе за издигане авторитета на науката и това, че без нея няма да има добро образование. Те трябва да вървят ръка за ръка, без тях няма конкурентоспособна икономика и просперираща държава“, подчерта още Ревалски.