Очаквайте „Антигона и хората“ в РДТ заради липсата на Антигони в нашия свят

На 3 септември ще е премиерата на спектакъла „Антигона и хората“ в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян. Режисьор на представлението е Делян Илиев – номиниран за „Аскеер 2017“.

То е по фрагменти от древногръцката пиеса „Антигона“ на Софокъл. На въпрос защо е избрал такова заглавие, режисьорът отговори, че това е препратка към очевидната липса на Антигони в нашия свят. „Единственият шанс да има такива хора е в театъра, на сцената. Само там. Ние това правим – възкръсваме нещо, което много отдавна го няма“, заяви пред журналисти днес режисьорът.

Да припомним, че в трагедията на Софокъл се разказва за след двубоя между двамата братя Етеокъл и Полиник – синове на Едип. Антигона е негова дъщеря и тяхна сестра. След смъртта им новият управител на Тива – Креон, погребва Етеокъл с почести, а тялото на Полиник, който потеглил на война срещу Тива, забранил да бъде заровено. Нарушителите на тази заповед били заплашени със смърт.

Антигона нарушава забраната и погребва Полиник. Креон я осъжда на смърт чрез зазиждане в каменен гроб. Слепият гадател Тирезий съобщава на Креон, че боговете са разгневени от неговото поведение и му предрича ужасни бедствия.

Креон е сломен. Той тръгва да погребе Полиник, а след това да освободи Антигона, но вече е късно. Антигона се е обесила в гроба, а Хемон, който е негов син и годеник на Антигона, пред очите му пронизва тялото си с меч. А когато смазаният от скръб Креон се връща с трупа на Хемон, узнава за ново нещастие – жена му Евридика се е самоубила, проклинайки го като детеубиец. Трагедията на Софокъл приключва със сентенцията, че боговете не оставят безбожието неотмъстено.

По думите на Делян Илиев идеята не е да бъде видян един положителен герой, а другите – злодеи, а че има всякакви хора. „Големият въпрос е кой какво залага, предприемайки акции и действия, които му се налага да предприеме. Антигона залага живота си“, посочи режисьорът.

Той заяви, че се опитват да създадат една трупа в Родопския драматичен театър, способна да минава през световните текстове, през големите световни теми, през „проклетите въпроси“.

„Стори ни се логичен възможен ход да посегнем към един от първоизточниците на всички сюжети – един текст, писан преди 2500 години, да проверим как можем да влезем в него днес. Не да проверим дали модерните герои на Софокъл са възможни, а възможността тези петима млади актьори през собственото си въображение и талант да преминат през тези огромните теми, които стоят в текста на Софокъл. Опитваме се да създадем възможност за тях да бъдат сътворци, да бъдат наравно с автора на текста, с преводача, с художника, с режисьора, с композитора“, отбеляза Илиев.

Създателите на представлението се надяват то да стигне до повече млади хора.

„Стъпваме на колкото и плаващ пясък да е тази пиеса, защото почти всеки, който се захване с нея, катастрофира. Ние всъщност стъпваме на нещо твърдо, категорично гениално вече 2500 години и го използваме като основа“, подчерта Дамян Илиев.

Четирима от артистите, участващи в представлението, са от РДТ: Божана Мановска, Атанас Найденов, Асен Левов и Борис Хаджийски. Има една гост-актриса – Самуела Церовска, която тази година е завършила НАТФИС.

„За нас това произведение стои като приказка, измислица, но въпросът е не може ли някак си да се отнесем към това време и да си кажем: „Да, и аз така бих направил“. И това е болестта на нашето време“, допълни той.

В немалка част от пиесата се работи с принципите на импровизационния театър. Тоест, това представление никога няма да бъде едно и също. То си има закони, по които ще върви и опорни точки, но голяма част от актьорската игра вски път ще е различна.

„Защото единственият начин да произведем истина е да не можем никога да я повторим. Засега текстът на Софокъл и прекрасният превод на Кирил Мерджански не просто се поддават на това, а като че ли си го искат. Най-лесно и най-безсмислено е да вземем 15 човека – действащи персонажи, да ги облечем в бели тоги, да ги накараме да имитират нещо, което се е случило преди години, за да могат учениците да видят тази пиеса, която по-добре да дойдат да гледат, отколкото да четат. Само, че тогава хората просто може да вземат текста и да си го прочетат. За какво им е да идват на театър, ако ще видят същото, което могат да си представят. От това представление би трябвало да излязат едни объркани хора, които не са много сигурни какво са разбрали, но са много сигурни, че то им е въздействало на някакво друго ниво, не рационално“, обобщи режисьорът.