Определиха датите за тазгодишния Роженски събор: 14-16-ти юли

Очакваме 2-3 пъти по-голям интерес към тазгодишния събор на Рожен, съобщи Симеон Караколев – председател на фондация „Наследство в бъдещето“, която е организатор на събора. Той бе възстановен след 9-годишно прекъсване от община Смолян и фондацията през 2015 година и от тогава всяко издание събира над 250 000 посетители от страната и чужбина. Провежда се на всеки 4 години.

В 2013-та ще се проведе между 14-ти и 16-ти юли и ще съчетае етнокултурните традиции – бит, фолклор и занаяти, с животновъдството. Тогава ще бъдат отбелязани 125 години от началото на Роженския събор, превърнал се в символ на силната вяра в корените, традициите и духа на българската нация. Началото му е поставено през 1897 г. по инициатива на отец Ангел Инджов – свещеник в село Соколовци, когато на Роженските поляни се събират родовете, разделени от тогавашната граница с Турция.    

Годишнината ще бъде отбелязана с обща родова среща на наследниците на първите родопски родове от село Долно Дерекьой – днес Соколовци, и околността. Ще бъде поставено началото на символична алея с „Елите на родовете“, която ще възстанови вековната традиция всеки стар род да има свое място, белязано с ела на Роженските поляни за своите срещи.

Всички ще видят поляните, украсени с внушително българско знаме от близо 7000 квадрата, високо 111 метра.

На четири сцени ще се проведе традиционният фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор. Точно в 12 часа всеки ден ще се извива голямо Роженско хоро. Предвиден е и конкурс за автентична мъжка, женска и детска носия.

Мобилна музейна експозиция ще покаже родопските традиции, обичаи и ритуали. Акцент ще е изложбата със снимки и архивни документи „История през три века“ за Роженския събор от началото му до наши дни.

В специализирани изложения посетителите ще видят различни породи овце, кози, кучета, говеда и биволи, различни видове млечни и месни храни от фермата, занаяти, как се готвят местни ястия.

В програмата са включени конни атракции, нестинарски танци, народни веселби, надигравания, грандиозни вечерни концерти, исторически и етно възстановки.

„Спазвайки традицията, както обявихме през 4 години, дойде време за поредния събор Рожен. Инициативата за пилона е на г-н Караколев, ние я подкрепяме, а и не само ние, много общини и областни управи. Надявам се традицията и в бъдеще да се пази и продължава“, заяви кметът на Смолян Николай Мелемов. Той посочи, че ангажимент на общината е фолклорната част.

„Имаме гвоздей на програмата – 111-метров гвоздей. Радваме се на много добра популярност в цялата страна. Всички административни области в страната се включиха в кампанията ни. Очакваме с най-голям интерес събитието. По предварителна информация, очакваме между 2 и 3 пъти по-голям интерес в сравнение с 2019 г. Естествено, с общи усилия на всички институции, със съдействието на област Смолян, община Смолян ще дадем всичко от себе си, за да върнем Рожен там, където е мястото му – №1 в страната“, посочи Караколев.

Мелемов добави, че са поискали финансова подкрепа от Министерството на културата и Министерството на туризма и разчитат на нея.

Последно, през 2019 г. събитието е било финансирано от МК само с 10 000 лева, а преди да бъде прекъснат е бил обезпечаван с 300 000 лв. от държавата.

„Може да сравните това, което прави общината, с това, което прави държавата. Ще се опитаме да променим това съотношение, защото за други събития държавната подкрепа е много по-солидна – в шестцифрени суми“, отбеляза Караколев.   

Мелемов подчерта, че без значение дали събитието ще бъде подкрепено повече или по-малко от държавата, Рожен трябва да го има и общината ще направи всичко възможно да се съхрани традицията.

Попитан за слабостите, които са констатирани от миналите издания, Караколев каза, че това е транспортът.

„Друга слабост няма. Десетки хиляди автомобили се качват горе. Нямаме такива площи, които да поемат такъв голям автомобилен трафик. Ще работим по буферни паркинги, еднопосочни движения, байпасни пътища. Зная, че има много опити за политизиране на местно ниво, на фона на стотици хиляди доволни. Има и икономически интерес. Но за да се случи такова събитие, трябва да има ясни правила. Трябва да отчитаме крайният ефект от него, а местният бизнес оценява направеното. Тук ние се водим обществения интерес на болшинството. Надяваме се всичко да мине по мед и масло, по вода“, посочи Симеон Караколев.

Проектирането на пилона е на финален етап. Предвиденият за него бюджет е 1 млн. лева. Предстои да се сключат договори за медийно партньорство.

„Замислили сме в основата на пилона да поставим картата на България – една огромна мраморна карта, която ще бъде изработена от Гимназията по каменоделство в село Кунино. Самото откриване на пилона ще бъде преди събора – събитие, на което се очаква да дойдат между 50 и 70 хиляди души. Той ще остане завинаги там и ще бъде нова туристическа дестинация“, смята Караколев.