Откриха шест кладенеца в Африка с дарения на пожарникари от Рудозем и други родопчани

С дарения от пожарникари в Рудозем откриха кладенец в Кения. Той е шести поред в кампанията на 44-годишния общински съветник Шукри Халилов, който от няколко години подпомага крайно бедни в Африка.

„Днес от селцето Буабуи в Кения ни изпращат десетки усмивки и пожелания за здраве и просперитет, защото група пожарникари от Рудозем събраха средства и ги дариха изграждане на кладенец. Да правим добро е едно от най-прекрасните неща, на които сме способни като хора. Малките добрини движат света и го правят по-добър. Тези благородни хора с благородна професия, посветили се да помагат, сбъднаха най-голямата мечта на хората в това селце, а именно да имат чиста и прясна вода в близост. В замяна оттам им изпращат най-искреното и голямо БЛАГОДАРЯ на света“, написа Халилов във фейсбук профила си.

С пари от неговите кампании досега са направени шест кладенеца, от които наливат чиста вода вече стотици хора в отдалечени села като Кинденга, Тагама, Кибуко, Буабуи. В повечето случаи водата се изкарва с помпи от дълбочина 10-30 метра, разказва Халилов. Местните са толкова благодарни, че слагат навсякъде табели, на които изписват чие е дарението, като отбелязват събитието с много песни, танци и веселие.

Съветникът има собствен бизнес с книжарница и видеонаблюдение в Рудозем. Семеен е, с две дъщери, като голямата е студент медицина в Пловдив, а малката е в четвърти клас.

Шукри Халилов е вторият родопчанин, който помага на бедстващи в Африка. Даниел Делибашев от доспатското село Црънча е дарителят, който и сам помага в изграждането на училища и жилища за бедните, благодарение на който африканци научиха и български народни хора. Повече информация прочетете в интервюто.

Г-н Халилов, как започна всичко, какво ви провокира да правите тези кампании?

През 2015 г. ми се случи голямо премеждие. Имахме пожар вкъщи. Загубихме доста имущество – покрив, третият етаж от къщата, всичко. Хората ни се притекоха на помощ и това ми даде вяра в доброто. Реших, че трябва да отделя и аз за благотворителност. След известно време нашето семейство събрахме средства и дарихме за един кладенец в Нигерия. Контактувах с хора от Африка и оттам-насетне съм изпращал суми за хранене на сираци, за дрешки. Малко по малко и мои приятели поискаха да се включат. Казваха: „Следващият път, като изпращаш, искам и аз да дам“. Минаха няголко години и се направиха доста неща. Мои приятели ме убедиха да споделя в интернет. Преди това не го правех с мисълта, че като правиш добро, трябва да е тайно. Не съм искал показност и не искам. Приятели ме накараха и аз послушах, защото доста хора искат да се включат, но не знаят, не могат, нямат доверие. Знаете, всичко се случва – парите може да отидат някъде не по предназначение.

А при вас каква е процедурата, как сте сигурни, че парите ще отидат където трябва?

Аз работя с проверени във времето благотворителни организации в трите държави – Кения, Нигерия и Уганда. Когато им изпратя средства, аз им казвам за какво – дали за кладенец, за храна на сираци, за дрехи или друга кауза. Те ми изпащат снимков и видеоматериал от свършената работа.

Досега колко кладенеца са направени с дарения от тук?

  Последният – на пожарникарите, е шести. Един от тях се свърза с мен, говорили са си. Рудозем е малко градче, разчуват се тези неща. Момчето ме попита колко струва. Около 2000 лева е разходът, което е честно казано нищожно. Тук една чешма да направиш е много по-скъпо. А за родопчанина да направи чешма е най-голямото добро, най-големият хаир. Пожарникарят, който дойде да ме пита, не беше сигурен дали ще съберат за цял кладенец. Аз го успокоих, че колкото и да се съберат, ще са от полза. Аз също събирам. Хора минават и ми оставят суми. Все някога ще се събере. След 2-3 седмици обаче дойде и донесе повече от 2000 лева, да има и за храна на децата.

Каква им е ситуацията с водата?

Много са зле. От открити водоизточници пият. Локви направо – животни и хора от едно. Изключителна бедност е. Даже човекът от едната организация ми сподели, че пътува половин ден, за да стигне клона на банката да вземе парите. Инфраструктурата им е крайно зле. Докато се доставят материалите до тези селца, също са огромни усилия, защото са отдалечени, но хората го правят с желание, защото така ще си подобрят трудното ежедневие. Един кладенец с чиста вода е нещо като чудо за тях.

Тоест, вие им пращате парите, а те си строят кладенеца, така ли?

Точно така. Аз им казвам, че има събрана сума и те проверяват къде имат нужда и готовност да го направят. Имат си хора, които по различни способи откриват вода. Знаете, и при нас има такива хора.

Познавате ли дарителите?

Някои не ги познавам. Контактуваме онлайн. Свързват се с мен, задават въпроси и когато са готови да дадат дарение, аз направо им давам сметката на хората в Африка и те си превеждат парите. Няма смисъл да минават през мен, да се губят пари за преводи. Получателите са едни и същи. Аз поддържам връзка с двете страни. Показвам какво се прави с техните средства. През няколко дни ми пращат видео и снимки от напредъка на проекта. Съветвам ги да не превеждат по банков път, а по Уестърн Юрион и Мъни грам, защото са по-ниски таксите. А там са толкова бедни, че да загубиш 20-30 лева е кощунство. Да изхраниш там един човек за ден пребогато – с месо, ориз, зеленчуци и плодове, е едно до две евро, в зависимост от района. С 30 лева ще нахраниш 15 човека. За какво да ги губим в преводи!?

В три държави ли контактуваш с благотворителни фондации?

Да, в Кения, Нигерия и Уганда засега. Имам контакти и в други страни, но не съм ги проверил. Първо аз изпращам лични дарения, за да ги проверя. Защото, ако са мои средства, и да ги изгубя, поемам си риска. Но ако друг ги е дарил, е много по-тежко. Не искам да се случват такива неща.

Какво сте пращали, освен пари?

Инвалидни колички съм пращал. С тях историята е много трогателна и тежка. Дечицата бяха в Кения със сериозни увреждания, не можеха да ходят, пълзяха по земята. Публикувах снимки в интернет. В крайна сметка направих една кампания, събрахме средства и ги изпратихме да им купят инвалидни колички. Щяха да ми блокират профила във Фейсбук. Имах предупреждение, че съм показвал голота едва ли не. А те нямаха дрехи. Като обясних на онзи човек от Кения, той ми казва: „Разбирам, приятелю, но те са много бедни. Даже нямат дрехи, нямат къде да спят“. Аз във всяка кампания се включвам и пак с приятели, познати, непознати събрахме за дрехи, легълца, за спално бельо. Немотията е толкова страшна, че не можем да си я представим.

Тук се чудим каква диета да започнем, а там – другата крайност?

Абсолютно. Аз това много пъти съм си го мислел. Ние се чудим какво да си изберем за ядене, какво да не ядем буквално. А там няма какво да ядат. Там виждат месо веднъж-два пъти на година и то не е сигурно. В Рудозем събрахме пари за десетки курбани.

Казвате, че едно кафе или кафе с минерална вода за нас е храната за тях за цял ден?

Да. Един ден пълноценно хранене. Когато за първи път видях как се радват на купа с храна, плаках. Оттук основно изпращаме средства за сиропиталища. Изпращаме за химикали, тетрадки. Искат да се учат, а нямат възможност. Много тежка ситуация.

Местата, където пращате помощи, са села сякаш, не градове?

Да. отдалечени. Обикновено в такива места насочвам средствата, които са в крайна нужда. Затова предварително им казвам да си огледат региона, къде има най-голяма нужда, къде най-много хора ще се възползват от това дарение. Даже от съседни села ходят да наливат вода от там, защото е чиста, прясна. В последното село, където пожарникарите дариха за кладенец, са около 150 жители. В откритите водоизточници ходят и животни пият, стъпват в тях. Замърсени са. Веднъж ми бяха писали колко вида болести имат само от мръсната вода, която пият. Те и умират от тези болести, защото нямат адекватно лечение. Четох, че повечето родени с увреждания, са точно от замърсена вода.

Ако аз искам да даря, къде да намеря банковите сметки?

Ще ви ги дам и ви съветвам да не превеждате през банките, защото таксите са им много високи. Веднъж се опитах да изпратя за месо, да си заколят курбан. И пиша 35 машинално с мисълта, че това са 70 евро. Те били лева и в последния момент проверявам колко е таксата – 30 лева. За 35 лева превод щяха да ми вземат 30 лева такса. Добре, че не избързах. Докато чрез Уестърн Юнион и Мъни грам за един кладенец таксата е 80-90 лева за превод. Парите отиват директно и могат да си ги получат до 10-20 минути. Аз винаги им се обаждам, когато има превод, за да отидат да си ги вземат. Казвам им каква е волята на дарителя.