Пъстрота от багри, танци и песни в 3-часов концерт на учениците от музикалното в Широка лъка

На пъстрота от багри на носиите, танци, свирни и песни от всички фолклорни области на страната се насладиха зрителите на тричасовия концерт снощи, представен от възпитаниците на музикалното училище в Широка лъка. Пред препълнена с почитатели на народното творчество те отпразнуваха 45-годишнината от отварянето му.

Сред почетните гости на тържеството бе проф. Константин Шопов, който от години твори в Австрия и е първият директор на музикалното училище в Родопите. На празника дойдоха също депутатът д-р Даниела Дариткова, представители на президентството, министерствата на културата и образованието, зам.-кметът на Смолян Венера Аръчкова, шефът на регионалния образователен инспекторат Иван Муцевски. А също така президентшата Десислава Генчева.

Домакин на празника бе директорът на Националното училище за фолклорни изкуства Стоянка Тенова. Тя е преподавател в него от 31 години, а от 21 години го ръководи.

Тя посрещна с добре дошли всички, чиято творческа съдба е свързана с училището и които се вълнуват от техните постижения.

„Отколешна е любовта, която българинът носи в себе си към фолклорното изкуство, любов, идваща от древността със своята чистота и искреност, със своята неподправеност и човечност. За да бъде запазена тази голяма истина – българският музикален фолклор, преди 45 години Родопа планина отворя сърцето си за да скъта в своята песенна столица – Широка лъка, Средното музикално училище за народни инструменти и пеене. Да съхрани, обогати и развие фолклорното богатство на България. Това е мисията на училището, поставена през 1971 година. Чрез неговите възпитаници да се осъществи широкият обмен от фолклорни ценности между различните региони на страната. И така, 45 години. В долината на чановете не пресъхва изворът на песента. Ние, днешните стопани на този храм на Орфей, гледаме с оптимизъм в бъдещето, но заедно с това не забравяме и миналото. Помним и тачим“, заяви Стоянка Тенова.

Тя разказа, че училището е открито през септември 1971 г. и започва без собствена материална база, само с куража на шепа хора. Осигуряването на учебен процес започва благодарение на тогавашния директор на основното училище Манол Радичев, който освобождава последния етаж на новата част от училището, лишава се от кабинетната система, за да осигури класни стаи за общообразователна подготовка. Георги Канелов – директорът на горското стопанство, предоставя помещения за стол и за общежитие, а председателят на Общинския съвет Стефка Далакова, която снощи беше сред гостите, освобождава двете реставрирани – Калайджийската къща и Згуровския конак, за часовете по специален предмет.

Загрижеността и трудностите на първия директор Константин Шопов и зам.-директора Марко Куртев се редуват с удовлетворение от постигнатите резултати. С любовта на първите и идващите след тях, вече 45 години училището изпълнява своята мисия – в дебрите на Родопа планина да съхрани самобитното творчество, което блести не само по паметниците на старата родопска архитектура, а звучи в ручилата на гайдите, в поетичните песни, които винаги са били могъща опора и вдъхновение на народа ни през вековете.

През 74-та година е построено мъжкото общежитие, а прекрасният учебен комплекс – творение на арх.Лилия Граматикова, е открит на 9 февруари 1979 г.

През 82-ра година женското общежитие отваря врати. Участници в градежа на този храм на Орфей са наистина всички широколъчани – учители, ученици и родители. Заедно с учебния комплекс година след година се изгражда и образователният модел на училището. Изключителен принос в организационно-педагогическото осигуряване на училището и подпомагане на работата на директора в първите години има и тогавашният директор на Музикалното училище в Пловдив Анастас Маринкиев.

При провеждането на първите изпити участват проф. Парашкев Хаджиев, Манол Тодоров, проф. Асен Диамандиев. Изключителна е помощта, която оказва през годините акад. Николай Кауфман и проф. Асен Диамандиев. Оформянето на стотици ученици като личности и музиканти в продължение на десетилетия е тясно свързано с въздействието и приноса на работилите като учители – Стефан Мутафчиев, Костадин Льолев, Милчо Василев, Любен Досев, Тодор Киров, родопските гайдари Дафо Трендафилов и Михаил Калфов, гъдуларите Никола Запрянов и Никола Тенов, народните певици Анка и Стефка Кушлеви, Светла Тенева и Елена Каневска, певците Павел Куцев и Георги Маринов.

А сега своя опит и майсторство предават Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Мария Урилска, Стефан Гайдев, Стефка Гайдева – все възпитаници на училището.

„И ако чуваме, че учителската професия е непривлекателна за младите хора, то това не се отнася за нашето училище, защото има с какво да привлечем младите, доскоро наши възпитаници – Ганчо Гавазов и Антония Тенова, с любовта и всеотдайността, която са получили от техните учители, с възможността да работят с талантливите ни ученици“, казва Стоянка Тенова.

1270 ученици са преминали през художествени състави на училището – хор, оркестър, танцов състав, групи за автентичен фолклор, тамбурашки оркестър, камерни групи.

Словото си Тенова завърши с думите на поета Димитър Златев:

„Широка лъка – стара звънка песен

и корен в българската пръст корава.

Какво, че хоризонтът ти е тесен,

сърцата в тебе името ти дават“.

В обръщението си към преподавателите и възпитаниците на музикалното училище д-р Дариткова каза: „Аз искам лично да ви поздравя от сърце – така, както вие ни подарихте този прекрасен празник, както напълнихте сърцата и душите ни с толкова красота, толкова багри, песни и танци от цялата прекрасна българска земя, че можем само да се поклоним. Да се поклоним на вашите преподаватели, които пазят и възпитават духа на България, които предават от поколение на поколение красотата на българския фолклор. Да се поклоним пред вашия талант, който прави зрителите съпричастни към това, което сме имали и което трябва да запазим в бъдеще“. Тя подари на училището портретите на трима български патриоти, борци за свобода, поети и писатели. „Аз смятам, че вие сте днешните патриоти на България, защото вие пазите духа на България, защото това, което давате с българския фолклор в принос за цялата европейска култура, е ценното и уникалното, което прави България значима в голямото европейско семейство“, каза още народният представител.

За годишнината си НУФИ получи плакет „Св.св. Кирил и Методий“, изпратен от президента Румен Радев, плакет от община Смолян, грамоти и множество поздравителни адреси от държавни институции.