Председателят на БАН: Смолян е един от най-активните академични центрове

Преди около 10-тина години започна изграждането на национална академична мрежа в БАН с цел да се засилят връзките между институтите й по региони. Целта е експертизата на нашите учени да бъде използвана от местните власти при решаването на специфични проблеми. Този подход се оказа успешен – не навсякъде с една и съща интензивност, но Смолян е един от най-активните академични центрове. Това заяви днес председателят на Българската академия на науките акад. Юлиян Ревалски след като с областния управител Недялко Славов подписаха нов 5-годишен меморандум за сътрудничество. По-рано през деня бе открита изложба, посветена на 150 г. от създаването на БАН.

По думите на Ревалски за район като Смолян е от изключително важно значение както биоразнообразието в природата и нейното рационално използване в името на доброто на хората и поминъка, така също високите технологии и образованието.

Академикът увери, в лицето на БАН областната администрация винаги ще има партньор, който е готов да се отзове при проблем.

„Ние трябва да си развием човешкия потенциал и по този начин ще станем модерна държава, защото макар и да имаме прекрасна природа, това не стига да сме развита държава. Това става само чрез експертиза на високо научно ниво и в този смисъл е нашият принос“, допълни ученият.

Той припомни, че в началото на тази година Министерският съвет припозна БАН като основен експертен партньор.

По думите на областния управител много е широк спектърът на сътрудничество между двете институции.

„Ние можем да ползваме експертизата на БАН по отношение на околната среда и биологичното разнообразие за начините, по които да ги превърнем във форма за поминък, за по-добра икономика в региона. Също така можем да си сътрудничим за защита на населението и създаване на критична инфраструктура при управление на рисковете от природни бедствия, за създаването на технологични центрове, бизнес инкубатори, в областта на енергетиката и възобновяемите енергийни източници, компютърните мрежи и технологии. За целта можем да участваме съвместно в проекти“, посочи Славов.

Той отбеляза, че в следващия програмен период подобни партньорства ще бъдат от стратегическо значение и те ще получат много по-сериозна финансова подкрепа отколкото досега.

Попитан какво е постигнато по предишния меморандум Недялко Славов отговори, че с отделни институти от БАН са изпълнили няколко съвместни проекта. Един от тях е за оценка на риска от свлачища и за намаляване на последиците от бедствия, другият – за оползотворяване на потенциала на планинските райони с участието не само на учени от БАН, а и в партньорство с 12 европейски държави.

„Отделно от това обединихме усилията си за Националната астрономическа обсерватория с конкретно решение, което формално беше внесено от областна администрация, но експертно бе подготвено с БАН. Знаете, че дори успяхме да издействаме приличен финансов ресурс, предоставен на обсерваторията с конкретно постановление на Министерския съвет“, посочи Славов.

Той допълни, че имат няколко решения на различен етап в реализацията им, най-важното от което е, че Регионалният съвет за развитие на Южен централен район определя Родопите като пилотен регион за развитие. За него е определена целенасочена подкрепа, в това число и със средства от бъдещите европейски програми на ЕС 2021-2027-ма. Тя по думите му е топ приоритет за в бъдеще.

Предстои да приключи и едно изследване за потенциала на въздуха, климатичните условия в региона и това как те влияят върху подобряване на човешкото здраве.

„Считаме, че ако тази експертиза бъде представена по подходящ начин, в това число и през туристическите организации, крие огромен потенциал за нарастване на броя на туристите в региона“, подчерта областният управител.

„През националната стратегия за интелигентна специализация Смолянска област е определена в три основни направления – чистите технологии и рекреацията, развитието на здравния туризъм и индустрията от гледна точка автомобилостроене и мехатроника. Там също можем да ползваме експертизата на институтите в БАН. Опитваме се да сглобим един пъзел, който да съчетава политическия управленски ресурс заедно с експертния, пригоден по такъв начин, че да привлича финансиране и да управлява процесите в областта с цел по-ускорено развитие“, обясни Славов.

Един от основателите на националната академична мрежа акад. Димитър Димитров каза, че в момента има 17 регионални академични центъра в цялата страна.

„При нас битуваше схващането, че наука не се прави само на жълтите павета, а и в т. нар. провинция. В тази посока тръгнахме да развиваме регионалните академични звена. Те трябваше да се превърнат като средища, където се срещат наука, образование и бизнес. Вашият регионален център тук изиграва ролята на посредник. Има информация за всички научни звена, около 40 в БАН – кой с какво се занимава, какви проблеми решава, къде може да е полезно. Той е нещо като витрина, на която БАН представя своите постижения пред широката общественост в страната“, посочи акад. Димитър Димитров – един от основателите на националната академична мрежа, стартирала по времето на покойния акад. Стефан Воденичаров.