Разкопки доказват: „Момчилова крепост“ е била светилище, военна „база“ и убежище

Славяните не са някакви мирни хора с бели роби, които кротко са си обработвали земята, а Византия постоянно ги тормози. Те са били варвари от класически вид – където минат, трева не никне. „Момчилова крепост“ над село Градът е била във вековете и светилище, и военна „база“, и убежище за цивилното население. Това са само част от изводите след проведените в края на лятото археологически разкопки на „Момчилова крепост“.

Едно от няколкото доказателства, че там е било приютявано цивилно население, е откритата детска гривничка, която е на хиляда години. От едната страна тя завършва със стилизиран образ на змия, а от другата страна има щампа с изображение на Богородица Уранта – майка пазителка, вдигнала ръцете си в молитва и нимб.

Днес в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ пред журналисти бяха показани предметите, открити при разкопките. Проектът е финансиран от Министерството на културата с 11 000 лева. 

За гривничката проф. Маргарита Ваклинова – консултант при разкопките, каза: „Това е евтино произведение като метал, но щампата на Богородица е с много добро качество. Едно такова нещо от 11 век във военна крепост означава, че е имало освен гарнизон и цивилно население, което е използвало крепостта за защита. Тази гривничка е взета от майка или баба от пазар от далечно място, наблизо не е имало такъв. Всичките тези неща трябва да ги възкресяваме, за да си представяме и да показваме какъв е бил животът преди 10 века. 1000 години ни делят от тази гривничка, но и тогава хората са имали същото отношение как да си предпазят децата. Това е смисълът на една част от работата, която вършим – да покажем какви са били хората, тяхната съдба и отношения, какво е било обществото“. 

По думите на археолога д-р Николай Бояджиев най-дебелите културни напластявания са в западната част на крепостта. Разкопките са правени в три квадрата с по 25 кв. метра площ. Там са намерени 47 културни ценности от различни векове, които бяха представени днес.

Установено е също, че крепостта е била обитавана за последно през 13-14 век.

„Находките са от всички епохи, в които е имало живот в крепостта. Първо е било светилище – през  5-6 век, когато е издигната като част от военните крепости. Готите и хуните като минават от тук, я опожаряват. Имало е навеси и сгради за обитание. А след това между 6 и 10 век няма нищо, въобще в цялата Южна България. Няколко монети намерихме от първата половина на 13-ти век. Има намерени и луксозни керамични предмети. Това е цяла историческа линия от Родопите между 4 хилядолетие преди новата ера, целият тракийски период, римската епоха, след падането на Балканите, до 6-ти век. Това е цял период, който се проследява. За щастие с много датиращи интересни, ярки находки. Тази година за нас е успешна година!“, категорична е проф. Ваклинова.

„Следващите епохи са представени с достатъчно на брой находки. Имаме няколко монети от 13-ти век. Имаме от епохата от масовото нарязване на монетите в 30-те и 40-те години на 13-ти век, когато поради инфлационните процеси пълноценните монети направо са ги рязали на две. Те са много ценни като датиращ материал. От късните периоди имаме хубава керамика, глазирана, но още не сме успели да я обработим. Те са луксозни предмети“, отбеляза д-р Бояджиев. 

Благодарение на двата проекта, които се реализираха, на многото посетители в Момчилова крепост, там има наблюдение с камери, СОТ и вече иманярите не посмяват да работят, каза Бояджиев.

Има две опожарявания – едно в шести век и едно средновековно, през 11-12 век. Това в шести век е особено масивно – целият пласт е плътно черен.

Според археолозите в Смолян този образ на славяните, който нашето кино въведе с едни бели роби и че сме едни мирни орачи, които Византия постоянно тормози, не е правдив.

„Славяните са си варвари от най-класическия вид – където са минали, трева не никне. Това е краят на крепостта за дълго време – докъм десетия век. Между шести и десети век няма нищо. Това не е само на Момчилова крепост. И в региона, и в Южна България даже. В редки изключения имаме някакви славянски поселения върху късно антични и ранно византийски обекти, но то не е в нашата част на Родопите“, обобщи д-р Бояджиев.