С кино „Дружба“ в Смолян се свързват хиляди любовни истории

Кино „Дружба“ – мястото, където едната половина на Смолян чака за среща другата половина. Така се шегуваха по времето на соца жителите на областния град. От тук започваха уречените по-рано срещи. Оттук започваха романтичните нощи и празниците с приятели. Колко първи жадни погледи, колко любови, колко думи на вярност помни това място!

Безброй семейства и поколения деца са създадени с любовта, завързана от срещите пред киното.

За хиляди родопчани това пространство носи силно емоционален спомен. Даже си имат годишни връщания към града, за да минат през местата, от чиито спомени още тръпнат.

Има хора, които помнят точно на коя плочка пред киното са се срещнали за първи път с изгората си, след което са направили един-два „чарка“ по главната докато дойде часа да отидат на кино – близко един до друг, в тъмното…

Каква е историята на това място разбираме от книгата „Смолян в миналото” на Петър Маринов, посветена на 50-годишния юбилей от обединението на Смолян, Райково и Устово в единен град:

„От Щильон Гавраилов нагоре шосето ставаше по-стръмно, извиваше между така наричаните тогава ”Пампорски градини” и Капсузовото здание и завиваше покрай къщата на Ради Пелтеков. Оттам продължаваше нагоре като правеше голям завой през дерето „Биклийца”, където имаше малък каменен мост. За разхубавяването на тая част на града най-много допринесе постройката на големия мост над дола Беклийца. Той бе осъществен, като нивото на пътя постепенно бе почнало да се снижава още от къщата на Щильон Гавраилов към запад и чрез сваляне на голяма маса пръст и камъни. Пред днешното кино „Дружба” се получило спадане на нивото от 8-10 метра, за да се уеднакви с това на срещния бряг пред къщите на братя Милушеви и Данчеви. Мостът наистина е едно импозантно дело на строителството и със своята величественост удивлява всеки, който се спре пред него. Над изкопа в североизточна посока от него на височината е останала къщата на Ради Пелтеков. Цялото изкопно пространство тогава бе ливада и къща на Гавраил Капсъзов, в която бе нанесена службата на архиерейското наместничество. До сградата имаше хубава поляна, наречена „Капцузкиния харман”. Там се събираха жените от махалата в свободно време на приказки или ръчни плетива. От тоя харман се откриваше великолепна гледка към скалите”Невестата”, „Соколица” и „Кальота”, наричани с общо име „Чернока”. Сегашната скулптурна група, ведно с двора пред кино „Дружба”, се намират на тогавашно Капцузкино място, но надалеч по-снижено ниво“.

Вдясно до киното е скулптурната композиция „Орфей и Родопа“ – дело на Любомир Далчев от 1970 г. Там имаше, и сега има пейки, на които може да се седне за сладка приказка. Но в миналото те не бяха предпочитани от влюбените, защото любовта не обича показността. Филм в киното и тъмната зала пό се нравеха на младежта. Пейките бяха избирани повече за раздумка с приятели – стари и млади, през топлите месеци.

Сега, макар и значително по-рядко, пак уговарят срещи пред кино „Дружба“. И така го назовават. Кино обаче там отдавна няма. И надпис няма. Но пък когото да попиташ, ще те упъти. И новозаселилите се бързо научават „правилното“ му название. Също като „Новия хотел“.  Истинското му име е „Смолян“, построен е през 80-те години на миналия век и е един от най-старите. И също отдавна не е хотел. Но името си му остана и до днес така.

А кино „Дружба“ си остава в сърцата на хиляди временни и постоянни жители на Смолян. Повечето го пазят в сърцата си, пръснати наблизо и надалеч от Смолян. Но вече нищо не е онова, което беше. Сега срещите се уговарят по мобилни телефони, с директна заявка да се чакат в еди-кое си заведение, изобилстващи по ларгото на Смолян. 

А вместо кино, там сега са обособени множество търговски обекти. Плътно до старата сграда изградиха хотел „Луксор“. До кино „Дружба“ сигурно пак се разменят влюбени погледи – на спирката, в изчакване на автобус или такси. Но едва ли.