Шефката на РЗИ в Смолян д-р Мими Кубатева: Нужен ни е онкоцентър или поне онкологично отделение

Д-р Кубатева, преди дни отбелязахме Световен ден на борба с рака. Според направен от Вас анализ за региона данните са стряскащи – на всеки 2 дни 3-ма човека се разболяват и в почти всяко семейство има болен или починал от рак. Вярно ли е това?

Да, данните, които изнесохме, са стряскащи – на всеки два дни трима се разболяват от рак, но това са данните, които получаваме ежегодно от Комплексен онкологичен център (КОЦ) в Пловдив, където се съобщават всички новооткрити случаи с тази диагноза. Колегите от центъра поемат пациентите за лечение и диспансерно наблюдение, а данните се внасят и в Националния раков регистър. За съжаление болните растат, а като цяло населението ни намалява. Затова не е трудно да направим предположението, че в почти всяко семейство – било в по-тесен кръг или широкото семейно обкръжение, има по един такъв пациент, за съжаление.

Най-често заболяването от рак кои части на тялото засяга?

Ще ги разпределя по пол. При жените най-честата локализация е рак на гърдата, а при мъжете – на простатата. Общо при двата пола най-често се диагностицира рак на кожата, а на второ място е колоректалният рак. На трето място идва ракът на трахеята и на белите дробове.

В сравнение с останалите области в страната Смолян къде се нарежда по брой болни от рак?

Тук ще използвам двата показателя, характеризиращи честотата на заболяването, които дават възможност за сравнение. На първо място е болестността, тоест общият брой болни на 100 000 души население. По този показател Смолян се нарежда на 21-во място, но при нас по-неприятна е тенденцията при новооткритите случаи, която формира заболяемост като показател. И при тях нашата област се нарежда на 5-то място, тоест в челната петица сме по новооткрити случаи – расте броят на новите случаи от тази болест.

И последните данни за 2016 и 2017-та ли потвърждават всичко това?

Заболяемостта от пет години насам е винаги над средната за страната. За 2016-та година тя е 487 човека на 100 хиляди души население при 435 за страната. Тоест, в рамките на около 50 пункта е по-лош от средния за страната.

Кои са основните рискови фактори, причиняващи това заболяване?

Като хронично незаразно заболяване то се предизвиква от същите фактори като другите хронични незаразни болести. Тук е важно да отбележим, че има генетична предразположеност. Негативните рискови фактори водят до отключване на заболяването в определен период от живота на човека. Най-общо казано това са вредните ни навици, нездравословните ни начини на живот: начин на хранене, начин на работа и на почивка, стресът има голямо значение, злоупотребата с тютюнопушене и алкохола, замърсяването на околната среда.

Защо в Смолянска област смъртността от онкологични заболявания е значително над средната за страната?

За съжаление този показател е най-тревожният при нас, защото дори да се увеличават новооткритите случаи, когато се диагностицират навреме, те могат да имат благоприятен изход. Лошото е обаче, че при нас регистрираме висок показател смъртност. Навсякъде причината за високата смъртност се корени в късното диагностициране на този вид заболявания. Тогава каквито и мерки да се предприемат, изходът е неблагоприятен.

Защо късно се открива болестта?

За нас обясненията са две. На първо място в Смолянска област имаме затруднен достъп до специализирана онкологична помощ. В нашата област нямаме такива специалисти. За съжаление един път в месеца идва специалист от КОЦ – Пловдив, който преглежда. В тази връзка хората наистина са затруднени да стигнат навреме до специалиста. Считаме, че много важен фактор за късната диагностика е личното отношение на човека към собственото му здраве. Знаем, че когато човек е отговорен, той ще намери начин да стигне до специалист при каквито и да е обстоятелства. И като цяло считаме, че личната ни отговорност за собственото ни здраве е преди всичко. В тази връзка е необходимо да се информираме много, да се самонаблюдаваме и да взимаме мерки още при първите симптоми.

Какви са превантивните мерки, които се взимат за откриване на болните?

Най-общо казано трябва да се ограничат рисковите фактори. Трябва да информираме хората, да ги стимулираме и мотивираме да живеят здравословно. Наистина да реагират незабавно когато забележат, че имат някакви отклонения от нормалното си състояние. Важно е да се посещават ежегодните профилактични прегледи при личните лекари, те да не се формализират. Нека като граждани да настояваме личните ни лекари да ни дават достатъчна информация за рисковите ни фактори във връзка с откритите ни заболявания и предразположеност, да ни учат как да се самонаблюдаваме, как да живеем така, че да не допускаме усложнения на здравето ни. Хубаво е да се възползваме от организираните скринингови кампании. Прегледите от службите по трудова медицина да не се пропускат. Всичко това би могло да доведе до ранно откриване на заболяванията.

Вашите препоръки конкретно за Смолян?

Отчитайки липсата на други възможности, считаме, че за нашата област решението е в добрите комуникации със специалистите от КОЦ – Пловдив, и други болници с онкологични отделения. Много добре ще бъде, ако може да се осигури още един специалист, който да идва и да преглежда. Но това вече е въпрос на договаряне и организация. Трябва да работим в посока на това да даваме повече възможности на хората да стигат до специалистите, повече инициативи за профилактични кампании. За съжаление не винаги се отзовават когато има безплатни кампании, визирам кампаниите, които се организират по Националната програма за профилактика на хроничните незаразни заболявания ежегодно за три локализации на рака – на дебелото черво, на маточната шийка и на женската гърда. Случва се така, че много малък процент, около 15% от поканените граждани се отзовават на тези прегледи. Тоест, трябва да се работи в посока на увеличаване на личната отговорност и да се подобрява достъпът на гражданите до медицинска помощ.

Каква част от младите момичета в нашата област са си приложили ваксината срещу рак на маточната шийка и как стоим по този показател спрямо другите области?

Ще споделя още една тревожна информация – че не стои добре показателят на момичетата, подлежащи на ваксина за рак на маточната шийка. Тя се предоставя по Националната програма безплатно на 12 и 13-годишните момичета. За съжаление при нас се ваксинират между 3 и 4% – колкото е средният за страната. Първите години от програмата – през 2013/14 г. процентът беше значително по-висок и за страната, и за нашата област – около 20%. Но поради различни случаи, които са завършили със смърт при определени обстоятелства и се свързват с поставянето на тази ваксина, се стигна до отказ от нея. Виждате, че в годините намалява процентът на обхванатите. Негативното отношение е и част от общото антиваксинално отношение през последните години, за съжаление. А най-доброто е когато има възможност за профилактика, да се възползваме от нея.

Като цяло България как стои в сравнение с останалите европейски държави?

България е на последните места по обхват с ваксината срещу рак на маточната шийка. Най-добре са страни като Великобритания, Испания, Дания, Швейцария, където обхватът е над 80%. Добре би било и при нас младите момичета да се възползват, за да си гарантират, че в бъдеще ще се предпазят от една коварна болест, но това са реалностите.

Според Вас защо е това негативно отношение?

Хората имат негативно отношение и считат, че има странични реакции, за които няма доказателства. Няма връзка за случаи, които са тиражирани в медийното пространство, че са причинени от тази ваксина. Няма връзка между смърт от определено заболяване, което се обяснява, че е провокирано от ваксината.

Вашата препоръка?

Да се възползваме от всички възможности, които дава медицината като профилактика.

Доколко са коректни данните, с които разполагате в момента, предвид факта, че в Смолян няма лечебно заведение, в което да се лекуват онкозаболявания?

Данните са коректни и ние не се съмняваме в това, защото идват от лечебното заведение, в което се съобщават всички новооткрити случаи от нашата област. Това е КОЦ – Пловдив, който има ангажимент да ги вписва и в Националния раков регистър и да следи пациентите.

А ако има болница тук, няма ли да се промени ситуацията?

Ние затова не спираме да говорим за този онкологичен център, който беше замислен отдавна, но дори да не е център, едно отделение да имаме би било оптималното решение. Много е добре хората да бъдат улеснени, но както виждате демографските процеси и липсата на специалисти затруднява, едва ли това ще бъде направено в скоро време.

Интервю на Анита Чолакова – Actualno.com