Смолянчани отново доказаха, че сърцата им са големи и топли като Родопа

ноември 19, 2019 Admin

Смолянчани тази вечер отново доказаха, че сърцата им са големи и топли като Родопа планина. Те дариха с цялата си любов примата на родопския хумор Веселина Бабаджанкова. Откликнаха на цялата любов, с която ги дарява и тя от години.

В една вечер смолянчани застанаха като един мощен отбор, за който препятствия няма. И преодоляха стената, която дели любимката им Веса Бабаджанкова от здравето.

А тя и нейните приятели изнесоха разкошен концерт-спектакъл, с който заредиха хилядите хора, дошли да засвидетелстват подкрепата си за нея.

Да припомним, че за тази вечер бе планиран само един концерт, но станаха два и продължиха от 18 до 23 часа.

Оказа се вярно, че „виновничката“ за петчасовото събитие е поканила само малка част от многото си приятели и колеги. И както бе анонсирано – те са „представителна извадка на любимците й“, защото ако изкара всички на сцената, ще й трябват три събора на Рожен на три сцени. А осветлението в Родопите трябва да спре, за да има за прожекторите.

Изпълнения на Росица Пейчева, Нелина, Валя Балканска и Петър Янев, трио „Родопски извор“, Юлия Кичукова, Димитър Керемедчиев, Фидан Меров, Иван Пичуров и много други се редуваха със скечове на Веса Бабаджанкова, Десислава Минчева-Тодорова и Трио „Шемет“.

На всички тях Веса пожела да са живи и здрави, докато българският футболен отбор стане световен шампион.

„Ние имаме нужда един от друг точно в определен момент и днес показахме, че можем да бъдем заедно точно когато трябва“, заяви гайдарят Петър Янев.

„Отишли сме със свекърва ми да прашим, но на четвъртата вада мен ма секна кόрста. Разплаках се, а тя ме пита: „Защо плачеш?“ „-Ами защото само устáса ми е здрава“. Тя ми вика: „Да, майци, та си ти лю та стига!“ – бе само една от многобройните забавни истории, които тя разказа.

В тази връзка да отбележим, че Веса си беше и водещ на концерта-спектакъл, а като втори водещ се изяви Иван Динев–Устата.

Всички изпълнители участваха благотворително – в подкрепа на баш зевзечката на Родопите, защото й предстои операция на двете стави.

В края на събитието тя благодари горещо на всички за помощта и обяви, че събраните 13 380 лева даже надвишават нужната за операциите сума.

Пожела на всички Господ да им даде от всичко хубаво по много.

Режисьор на събитието бе известната писателка Мона Чобан, която преди пет години напусна Париж, за да се пресели в крайграничното смолянско селце Киселчово.

Бабаджанкова закри събитието със стихотворението „Молитва“ на Димитър Методиев:

„Умните хора трупат имоти:

имотът не щял ни хляб, ни сол.

Умните хора живеят самотни.

А на мен – дай ми, Господи, бол,

верни приятели, хляб и сол,

сърце широко, широки пръсти,

сили на моята булка чевръста.

Турни ме, Господи, на кръстопът,

та който мине, при мен да влезе

да раздели с мене мойта трапеза,

нещо да вземе за из по път

и щедро вкъщи да ми остави

свойто „Сполай ти!“, свойто „Със здраве!“

Времето бяга, дните се нижат.

Дари ме, Боже, с хорската грижа –

всичко, що имам, да го раздам.

А там – в земята –

ще поживея и сам“.

Но както само хората на изкуството го могат – да те разплачат и мигом след това да те разсмеят, тя изпя песен с родопски текст по музика от песента на Тони Димитрова „За тебе хората говорят“. Ето и текста на зевзешката нáстъргалка:

„Отколе мама ми затраля: Нимой са линка със Михаля,

чи нему му е юмон на вейка, в главона меса пробита лейка!

Нимой да фириш и Илия, чи йеце буфка той ракия,