Смолянчани посрещнаха с респект, възторг и топлина първия роман на многообещаващ автор

„Изключително зрял поглед върху епохата и фино представяне на персонажите”, „На съвременния литературен небосклон се е явила една ярка звезда”, „Недоумение буди маниера на писане у толкова млад човек, а той е на КЛАСИК”, „Блестяща книга“, „Ядосах се, че романът свърши. Два пъти прочетох епилога. Надявам се, че ще има още. С такова удоволстве ние съм поглъщала друга книга“ – бяха само част от коментарите за романа на Костадина Костова „Трето царство“. Обемното издание от 600 страници, сякаш написано с ръката на Толстой, бе представено на възторжената смолянска публика снощи.

По време на срещата се разбра, че всъщност Костадина Костова е литературният псевдоним на Костадина Атанасова Стоянова. Тя избрала за псевдоним името на своята баба – просветител в Смолянския район.

Получи се изключително топло, затрогващо, емоционално и запомнящо се посрещане на дебютния роман в Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян.

Родената и израснала в Смолян млада авторка прикова вниманието на публиката от родния й град със споделените лични истории по написването на първата й творба.

Това е роман за многото лица на любовта, за авторовото търсене и докосване до онези исторически времена на Княжество България, в които хората са живеели с чисти идеали и чисти сърца, за изграждането на пълнокръвни и запомнящи се персонажи, за несъзнателно прокрадналите се в романа късчетата спомени от детството и семейството.

„Обемът историческа литература, която трябваше да изчета, дори само за представяне на събитията, беше много голям. Не исках да предавам атмосферата описателно, а самата аз да я усетя, за да мога, пишейки, да вляза в тона на времето. Поради тази причина едно от основните неща, които четох, бяха сведения на съвременници“, отбеляза Костадина Костова.

Младата авторка сподели за израстването си като четящ и пишещ човек, за влюбването й в книгите и техния дом – библиотеката, за влиянието на семейството и учителите й, за първите опити по написване на роман още във втори клас, за издаването на собственоръчно изрисуван квартален вестник „Смях и глъч”, за сериозните писания в студентските и младежки години, за зрелите търсения на сегашната жена и майка.

„Моето желание от самото начало беше да поставя художествените герои, които не са исторически личности, до центъра на събитията – до царския дворец, до Стамболов. Не исках да ги спомевам мимоходом в епохата. Исках чрез тях да създам този образ и като атмосфера, но и като политическа среда, като страсти, като противоречия между различните партии, като хора и личности. Това ми беше голямата цел и съвсем съзнателно я преследвах“, сподели тя.

Каза, че се изкушавала да остави едната главна героиня – Вера в периферията, но в крайна сметка „я направих придворна дама на Мария Луиза, защото исках да представя тази епоха, която е твърде интересна за много хора. Исках да я представя по-близо и по-завладяващо“.

И тъй като романът е писан, докато Костадина е в майчинство, разказа: „Преди си мислех, че нямам време да пиша книга, но тогава осъзнах какво значи да нямаш време. Но пък си казах, че искам да намеря време за себе си, в което да се обърна навътре и да се зареждам, когато се върна да си гледам детето. Реших, че и 30 минути да са на ден, аз ще ги използвам за това. И тъй като нямах лукса да си кажа: „Днес ще пиша цял ден, ще я довърша, тя ще стане много известна, всички ще я четат и ще я обсъждат“, единственото, което исках, беше по 30 минути на ден да пиша и да се потапям в този свят. През другата част от деня си мислех, планирах какво предстои да напиша. Осмислях това, което чета“.

И допълни: „В началото имах по-ясна представа за любовта между Вера и Гавраил. Още когато се разхождах в парка и двореца и си търсех сюжет за книга, си представих офицер, който вижда първата си любов на един бал. И впоследствие, когато започнах да изграждам сюжета и да мисля кои са хората около тях, Яница – съпругата на Гавраил, и четвъртият главен герой – Страхил, започнаха като второстепенни герои, но постепенно се наместиха в центъра на сюжета. Това стана именно защото и моето житейско виждане не е в единствената черно-бяла любов. Това е нещо, което много исках да стане централна тема в романа – различните начини, по които ние обичаме, по които намираме себе си в хората, които обичаме, и начинът, по който те ни променят. Яница в началото наистина беше просто съпругата на Гавраил, но самата тя като герой си зае мястото в центъра. Тогава повярвах в това, което казват писателите, че в един момент героите заживяват свой живот“, довери авторът.

Тя каза, че искала да създаде женски персонажи, които имат собствена воля и това е основната идея на Вера – да търси свобода. „Тя не знае какво значи свобода, но си я търси и си я иска. И все пак се опитвах да е исторически достоверно поведението й в рамките на времето“, добави младата писателка.

„В много моменти се чудех какво правя и защо продължавам да го правя. Имаше глави, които сякаш сами се пишеха, но имаше и писане с голяма мъка. Ако бях в друг период от живота ми, преди детето, сигурно щях да се обезкуража, но в начина, по който се получи, повече оценявах самото писане, отколкото целта и си казах: „Днес не беше толкова добре, утре ще е по-добре“. Определено много се критикувах сама“, разкри авторката.

КОМЕНТАРИТЕ

„Прочетох книгата преди около 20 дена и бях толкова развълнувана, че веднага реших да споделя чувствата си във фейсбук с едно изречение: На съвременния български литературен небосклон се е появила нова ярка звезда“ – доц. Петрова.

„Блестяща книга. Очаквах, че Диди ще напише роман, защото тя го заяви още във 2-ри клас: „Госпожо, аз ще напиша роман и започна романа за котенцето“, но аз самата не очаквах, че ще бъде толкова скоро. Аз съм във възторг от това, което прочетох, от твоя изказ, стил. Имах очаквания, но ти ги надхвърли. Едно с крехката си възраст, защото си много млада да представиш такова четиво, и друго – с това, което си постигнала в твоето развитие. Едно семейство с една прекрасна баба, с която ти общуваше, една прекрасна майка – това е резултътат. Семейството е на първо място, за да се изгради такъв човек, какъвто си се изградила ти“ – учител от началното училище на Костадина.

„Аз съм последната учителка на Дидка. Уважение и респект към създаденото от теб. Дида е живото доказателство как учениците надминават учителите си. Стократно ме е надминала – и по отношение на исторически факти. Аз четях и не можех да повярвам, че се потопихме в толкова много историческа достоверност. Четях книгата и си мислех: „Ти все едно си живяла в тази епоха, а не в нашето време“. Ядосах се, че романът свърши. Два пъти прочетох епилога. Надява се, че ще има още. С такова удоволстве ние съм поглъщала друга книга“ – учител от прогимназията й.

„Докато я четях, си мислех: Но тя е като истинска книга, пише като истински писател. Просто невероятно! Нашият род отколешен е на просветители, свещеници, хора на духа. Поппалови, Хаджикостови – те живеят в нея. Целият дух на нашият род се носи от нея, както от всеки от нас се носи историята на рода. Тя осъществи мечтата си. Най-голямото удовлетворение е децата да надминат родителите си, както и учениците да надминат учителите си“ – майката на Костадина.

„Докато четях, си мислех, че все едно чета Толстой, Тургенев – с красотата на езика. Дидка трябва да е много щастлива, защото реализира една своя мечта. Пожелавам й дълго творческо вдъхновение“ – д-р Емилия Апостолова, леля на Костадина.

„Аз наистина с тази книга си сбъднах една своя мечта. И сега вече гледам на писането като на призвание. Имам усещането, че трябва да надскоча себе си и знам, че отново ще бъда най-големият си критик. За мен е много ценно, че има успех на книгата, че хората я четат, че не се плашат от обема й, за моя голяма изненада. Имам още много какво да уча в тази област. И това, което научих, довършвайки един роман, е, че стойността на всичките ми опити, взети заедно, ми дават куража да продължа“, каза в заключение авторът.    

Докато дава автографи на читателите, наредени в дълга редица, очите на Костадина бяха пълни със сълзи от вълнение.

Младата авторка получи поздрави от председателя на Общинския съвет в Смолян Димитър Кацаров, а директорът на Регионалната библиотека Светлана Хаджиева й подари фотоалбум на Община Смолян. Тя сподели намерението си романът „Трето царство“ да бъде награда за победителите в библиотечните награди „Читател на годината” за 2023 г.

ОЩЕ МАЛКО ЗА АВТОРА

Костадина Костова е позната от блога си в prettydoesome.com. Тя е завършила „Журналистика и комуникации“ и „Европеистика“ в Американския университет в България, а професионално се занимава с дизайн и технологии.